Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Провокацията на Су-30 над Турция

Руски изтребител Су-30 е държал в радара си двата турски самолета в продължение на близо 6 минути, след като е навлязъл във въздушното пространство на Турция Снимка: Getty Images
Руски изтребител Су-30 е държал в радара си двата турски самолета в продължение на близо 6 минути, след като е навлязъл във въздушното пространство на Турция

Засечките между военни самолети на Русия и НАТО вече са ежедневие - от Северно и Балтийско море, над Атлантика или край Черно море.

Но последният подобен инцидент има очевидно ново измерение: по данни на турската армия в продължение на няколко минути руски боен самолет е държал под радарно прихващане два турски изтребителя F-16.

Това прихващане е последната стъпка преди откриването на огън по противника.

НАТО определи този акт като "безотговорен" и "крайно опасен" - и с право, твърдят експертите.

"Радарното прихващане е абсолютно необичайно и е изключително неприятелски акт", казва Марсел Диков, експерт по сигурност към берлинската фондация "Наука и политика".

Ако даден самолет навлезе във въздушното пространство на чужда страна, обикновено дежурните разузнавателни самолети правят опит да установят контакт с него. В случай че опитите са неуспешни, те се приближават до машината във въздуха и дават знак на пилота.

"Но когато самолетите бъдат прихванати от вражески радар, веднага се включва предупредителната система", казва Диков.

При това, руският Су-30 е държал на мерник двата турски самолета в продължение на близо 6 минути - изключително дълго време.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг не пожела да потвърди официално инцидента с прихващането.

В същото време, той отхвърли руската версия, според която навлизането в турското въздушно пространство било по невнимание.

"Това съвсем не прилича на случаен инцидент", каза Столтенберг.

Специалистът от фондация "Наука и политика" Диков припомня "старата игра от Студената война: едната страна се опитва да провери как ще реагира противникът чрез агресивно поведение".

Радарът на борда на изтребителя работи, грубо казано, в два режима: при режим "издирване" се сканира мащабна зона от въздушното пространство, а режим "преследване" позволява гоненето на отделни цели.

Във втория случай в прихванатия самолет се включва т.нар. Radar Warning Receiver (RWR) - приемник за радио-предупреждение.

"Това означава, че има непосредствена опасност от изстрелването на ракета", разяснява авиационният експерт Джъстин Бронк от лондонския Royal United Services Institute.

"Вероятно турските пилоти са опитали да идентифицират източника на заплахата под стрес", коментира той.

Това може да се случи или чрез пасивно разузнаване, или чрез насочване на собствения радар за прихващане срещу противника.

"Процедурата отнема от няколко секунди до няколко минути", казва италианският експерт по ВВС Давид Ченчиоти.

За него няма съмнение, че инцидентът е представлявал заплаха за сигурността.

През май 2015 г. директната връзка между НАТО и руската армия беше възстановена. Тя обаче не е използвана по време на последния случай, както стана ясно от думите на Столтенберг.

Във всеки случай, едва ли тази "гореща линия" щеше да предотврати евентуален сблъсък между руския изтребител и двата турски военни самолета - в подобна ситуация всичко зависи единствено от правилата за поведение на пилотите.

"Когато правилата изискват да се чакат заповеди, тогава може само да се чака", пояснява Ченчиоти. "Междувременно пилотът може да се опита да избяга от прихващането на радара или сам да прихване противника".

Да, обаче, руският пилот може да не познава правилата, по които действат турските въоръжени сили. "Можеше да се стигне до изстрелване на ракета", казва той.

Джъстин Бронк споделя същото мнение: "Като се има предвид, че вече се свалят сирийски изтребители и дронове, навлезли в турското въздушно пространство, употребата на оръжие от турска страна в тази ситуация е била възможна".

Инцидентът в небето над Турция предизвиква притеснения и за сирийското въздушно пространство - и там би било възможно да възникнат подобни изключително деликатни ситуации.

Докато силите на САЩ и още пет арабски страни бомбардират позициите на "Ислямска държава", Турция удря по цели, принадлежащи на кюрдската работническа партия ПКК и нейния сирийски клон Партия на демократичния съюз.

Руснаците, от своя страна, не атакуват толкова "Ислямска държава", колкото "сирийската опозиция и цивилното население", както твърди Столтенберг.

Според руските официални данни, в момента повече от 50 самолета и хеликоптери летят над Сирия, като изпълняват между 20 и 25 мисии на ден - близо три пъти повече, отколкото са ударите на коалицията, ръководена от САЩ.

Нещо повече - руската армия позиционира в Сирия и ракети за противовъздушна отбрана.

За да се избегнат недоразумения при подобна сложна обстановка, американското министерство на отбраната вече предложи на руската страна да координира атаките си със силите на коалицията.

Явно Западът обаче все още не е получил отговор, тъй като Столтенберг нареди да се поднови т.нар. "ограничаване на конфликтното поведение" в сирийското въздушно пространство.

"Това е минимално изискване", каза ръководителят на НАТО. "Отнасяме се много сериозно към този проблем".

 

Най-четените