Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един убит чеченец в Берлин и руската връзка, за която Германия мълчи

Убийството на бивш чеченски боец в германската столица повдига много въпроси с оглед на предни опити за покушения над него. Снимка: iStock / Getty
Убийството на бивш чеченски боец в германската столица повдига много въпроси с оглед на предни опити за покушения над него.

Убийства се случват в Берлин. Те не са чести – нивата на престъпност в Германия в момента са най-ниските от повече от 25 години – но както е с всички големи градове, почти неизбежно е периодично да се случи жестоко убийство.

Това, което е много по-рядко срещано, е те да се случват по обед, в центъра на града. А това, което е безпрецедентно, е когато жертвата е бивш чеченски боец, а за заподозрения се смята, че е наемен убиец, изпратен от руското правителство.

Но точно това се е случило на 23 август.

Зелимхан Хангошвили, 40-годишен грузинец от чеченски произход, се е запътил към джамия в района Моабит в центъра на Берлин, за обедната молитва.

Човек, последвал го с електрически велосипед, се е доближил и го е прострелял отблизо – два пъти в главата и веднъж в рамото. Хангошвили е умрял на място; заподозреният в убийството е задържан и все още е в ръцете на полицията.

Ако убиецът се е опитвал да бъде дискретен, може спокойно да се каже, че се е провалил. Двама тийнейджъри са го видели да хвърля огнестрелно оръжие, перука и колело в реката Шпрее, с което стартира криминална загадка, която завладя страната и провокира неловки въпроси за сложните отношения на Германия с Русия.

Заподозреният, който има руски паспорт, е бил арестуван след броени часове. Но повече от два месеца по-късно, случаят все още остава забулен в неяснота: заподозреният не желае да говори, Кремъл отрича да е замесен, а Германия отказва да обвини Москва без категорични доказателства.

Убийството също така хвърля мрачна сянка над десетките други чеченски мигранти, които живеят в Европа. Уязвими за депортация и за нарастващите антиемигрантски нагласи, те споделят, че следят отблизо реакцията на Германия на инцидента.

'Бяхме шокирани'

Хангошвили отдавна е издирван от руснаците. Участието му във Втората чеченска война, когато той се е сражавал на страната на чеченските бунтовници срещу руските федерални сили, са му спечели дълбока омраза от определена част от руските въоръжени сили. Въпреки че е напуснал съпротивата около 2005 г., той не е могъл да се отърси толкова лесно от миналото си.

Многобройни опити за убийство са били насочени срещу него и семейството му през годините, докато те са търсили убежище из Европа. Накрая, през 2016-а, се озовават в Германия с надеждата там най-после да намерят безопасно убежище. Но Хангошвили видимо е сгрешил в преценката си.

Хангошвили е кандидатствал трикратно за убежище, но молбата му е била отхвърляна всеки път, според Мансур Садулаев, ръководител на фокусираната върху чеченските въпроси активистка група Vayfond в Швеция. И германските имиграционни власти, и прокурорът по случая обаче отказват да потвърдят броя молби за убежище, подадени от бившият чеченски боец.

По думите на Садулаев всички искания за убежище на Хангошвили са били игнорирани, въпреки предишните опити за убийство. Последният, вече успешен опит за отнемане на живота му все пак е бил неочакван за чеченската общност в Европа.

"Бяхме шокирани. Това преди се е случвало само веднъж - с [Умар] Израилов", разказва Садулаев. Той визира бившия чеченски бунтовник, убит във Виена през 2009 г. Разследващите органи в Австрия смятат, че правителството на Чечня е било замесено в убийството.

"Никой не е очаквал, че това може да се повтори. Първият път можеше да е грешка, но вторият вече си беше послание. Много ясно и недвусмислено послание", казва Садулаев.

Зелимхан Хангошвили. Снимка: Facebook

Човек на прицел

Хангошвили произлиза от грузинската долина Панкиси – далечен планински регион на границата с Чечня, в Северен Кавказ. Израснал е заобиколен от война. Долината е била убежище за хиляди цивилни, бягащи от Втората чеченска война, започнала през 1999 г. и продължила почти десетилетие. Сред тях са били и чеченци, които са се сражавали срещу руските войски.

Хангошвили, който е от чеченско-грузински произход, за първи път е започнал да се сражава срещу руските сили през 2001-а, разказва бившата му съпруга Манана Цатиева. По думите й е било напълно нормално да се "присъедини към силите, които се бият за независимост”.

В края на миналото десетилетие Хангошвили се установява в грузинската столица Тбилиси. Тогава започват и опитите за убийство.

Първият от тях е бил през 2009 г. и с отрова, разказва Александър Квахадзе от Грузинската фондация за стратегически и международни изследвания – дългогодишен приятел на бившия чеченски боец. По думите му грузинските служби за сигурност са установили, че групата, опитала покушението, е имала връзки с руското разузнаване и чеченския лидер Рамзан Кадиров. Кадиров е бивш военен командир, известен с бруталността си и с лоялността си към руския президент Владимир Путин.

За групата би било достатъчно тежко прегрешение, че Хангошвили се е сражавал в Чечня. Той обаче си е спечелил допълнителна омраза от руснаците, като е организирал група доброволци – "около 200", според Квахадзе – от родната му долина Панкиси, които да се сражават срещу руската инвазия по време на руско-грузинската война през 2008 г.

Доброволците не са имали шанса да влязат в бой наравно с редовните грузински войски, твърди Квахадзе. Те обаче все пак са планирали да помагат в отбраната на столицата, ако се стигне до това.

Контактите на Хангошвили с бивши бойни другари са му били полезни през август 2012 г., когато група от близо 20 чеченски и дагестански бойци са били обкръжени от грузински сили за сигурност на границата с Русия. Представители на кабинета на тогавашния президент Михаил Саакашвили тогава са се обърнали към Хангошвили в опит да се договори мирно решение. Въпреки неговите усилия обаче, пламенните бойци са надделели и престрелка е довела до смъртта на около половината от тях.

Един ден през 2015 г. Хангошвили е вървял към колата си в квартала Сабуртало на Тбилиси. Изведнъж зад него е започнала стрелба, а той е бил уцелен четири пъти в ръката и горната част на тялото. Свлякъл се е до возилото и е успял да повика линейка. По думите на Квахадзе е цяло чудо, че Хангошвили е оцелял след това.

'Наложи се да напусне Грузия, за да оцелее'

Квахадзе също така е на мнение, че в разследването по случая е имало "подозрителна непоследователност”. Нови грузински власти през 2013 г. заменят екипа на Саакашвили, с когото е работил Хангошвили. След опита за убийство те са твърдели, че няма записи от камери в района на атентата – въпреки мястото, което е в централен квартал на Тбилиси.

Нападението тогава е било счетено за незначителен криминален инцидент, а не за потенциално политически мотивирана атака. Правото на Хангошвили да носи лично оръжие с цел самоотбрана е било отнето в месеците преди опита за атентат, макар да не е било дадено обяснение от властите защо е било взето това решение. Не са били назовани или заловени заподозрени за атентата.

Хангошвили е бил сигурен кой е стоял зад атаката, разказва Квахадзе. Не е имал съмнения, че става дума за руското разузнаване и е подозирал, че грузинските сили за сигурност са ги допуснали в страната, за да извършат операцията”.

Русия отрича каквато и да е връзка с убийството на Хангошвили. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира, че "този случай няма нищо общо с руската държава и с официалните й институции".

Съпругата на Хангошвили по това време - Манана Цатиева, разказва, че след като той е научил от информатори, че ще има нов опит за покушение, над десет негови приятели са го пазели денонощно, за да остане жив. Не е имало как обаче това да продължава вечно – той е трябвало да напусне Грузия, за да оцелее.

Хангошвили е заминал за украинския град Одеса през 2015 г. Там отново е бил предупреден от информатори, че ще бъде убит, ако се върне в родината си. През следващата година, след ново предупреждение за готвен атентат, с Цатиева и четирите им деца са пристигнали в Германия.

Малко след това Цатиева е научила, че Хангошвили има друга жена в Украйна, която е бременна. Така Цатиева и Хангошвили, които са били женени в продължение на две десетилетия, са се разделили и от този момент нататък са поддържали минимални контакти.

Изгубени надежди

Животът на Хангошвили в Германия първоначално е изглеждал по-безопасен, но не по-малко труден: неговите молби за убежище предполагаемо са били отхвърляни 3 пъти. Сега убийството му — и изникващите улики, показващи връзки с руските служби за сигурност, карат мнозина да се питат защо германското правителство запазва нетипично мълчание по въпроса.

От убийството насам нито един представител на германските власти не се е свързвал със семейството на Хангошвили, за да "предаде съболезнования или да се извини за липсата на закрила". Германската Федерална служба по миграцията и бежанците, както и главната прокуратура отказват коментар, като посочват, че не обсъждат конкретни случаи.

Мястото, на което Хангошвили е убит. Снимка: Getty

До този момент реакцията на германското правителство по повод убийството е сдържана. По време на прес-брифинг в края на септември говорителят на канцлера Ангела Меркел — Стефан Зайберт, казва в отговор на журналистически въпрос по темата, че Германия има "голям интерес към изчерпателно разследване на това престъпление".

За говорителя на групата за защита на правата на чеченците Садулаев това е тъжен, но предсказуем пример за продължаващото пренебрежение към десетките хиляди чеченски бежанци в Европа.

"Не мога да кажа, че съм изненадан. Русия е велика сила и Германия няма интерес от влошаването на отношенията с нея по този въпрос. Чеченците са просто неудобен детайл", коментира той.

Чеченските мигранти в Германия и на други места в Европейския съюз са изправени пред безброй проблеми. Те често имат огромни трудности да си осигуряват документи за бежански статут, като повечето само притежават "Duldung" — "сертификат за временно прекратяване на депортация", което означава, че са задължени да напуснат страната в някакъв момент в неопределеното бъдеще.

Това означава, че нямат законно право да работят, а единствените им възможности за настаняване обикновено са пренаселените центрове за емигранти. При липса на други възможности, някои от тях се преориентират към престъпления и гангстерски банди.

Германските политически тенденции и нарастващите антиемигрантски нагласи играят роля за реакцията на Берлин, казва Гуидо Щайнберг от Германския институт по въпросите на международните отношения и сигурността.

По думите му съпротивата срещу кандидастващите за убежище сериозно е нараснала от 2016-а насам и чеченците не се радват на особено добра репутация. Има също така "много силна проруска тенденция в германската политика", включително групи, които протестират срещу мерки, насочени срещу Русия, "независимо колко доказателства има".

Сред другите проблемни фактори е масово разпространеното убеждение, че е почти невъзможно чеченците да бъдат интегрирани в германското общество. Самият Щайнберг им съчувства, но посочва, че те "често владеят много слабо немски, дори и след многогодишен престой" и че "относително голям брой чеченски джихадисти" са заминали да се сражават за ИДИЛ и други групи в Сирия.

Щайнберг е сигурен, че ако се докаже, че Русия стои зад убийството на Хангошвили, е вероятно да има по-рязка реакция.

Това е доста слаба утеха за близките на Хангошвили. Последната информация, която са получили от германските власти, е, че разследването продължава и ще стигне до съда в следващите няколко месеца.

Два месеца след убийството заподозреният "продължава да упражнява правото си да запази мълчание", казва Мартин Щелтнер, говорител на берлинската прокуратура. Задържаният за убийството може да бъде държан под арест в продължение на шест месеца. След това, ако няма достатъчно доказателства срещу него, той ще излезе на свобода. Щелтнер обаче допълва, че разследването продължава, а уликите "изглеждат обещаващи”.

Междувременно продължаващото мълчание – от заподозрения, както и от германските власти – изглежда оглушително за семейството на Хангошвили и хиляди други чеченски мигранти из цяла Европа.



Най-четените