Когато избирате следващата си дестинация за почивка, надали Ирак ще оглави списъка ви.
Близкоизточната държава отдавна е синоним на конфликти или вълнения и едва ли идеята да бродите из Багдад и да правите снимки ви изглежда много привлекателно.
Норвежкият фотограф Кристиан Линдгрен обаче прави точно това — той заминава за Ирак за необичайна почивка, обикаля историческите забележителности на страната, среща се е с местните хора и изпробва отлична храна.
Линдгрен фотографира изживяването си и споделя снимките в социалните мрежи и на уебсайта си. Неговата надежда е хората да видят снимките и да преосмислят представите си за държавата.
По думите му тя върви напред, а това, което се вижда в медиите, е само "лошата страна на Ирак".
Сложен процес
Естествено, не е толкова лесно – не можете просто да скочите на самолета до Багдад и да се надявате на късмета си. Посетителите от много държави трябва да кандидатстват за виза, а процесът на получаването ѝ е сложен.
Но Линдгрен е свикнал с ориентирането в този вид бюрокрация. Ирак не е първото нетрадиционно място, което той е посещавал.
Той работи във фармацевтичната промишленост, но прекарва всичкото си свободно време на път. Обикновено пътува до "най-не-туристическите дестинации в света". Причината е, че от многобройните му посещения на прочути места вече му е омръзнало от тълпите, от разочарованията, от чакането на опашки и от "всички боклуци, които хората оставят след себе си".
Линдгрен е прекарал известно време в Сирия и се е ориентирал в Северна Корея. Записал и показал е всичко онлайн. Неговият уеб сайт Unusual Traveler предлага съвети и трикове как да посетите малко "по-неутъпкани" локации.
Ирак е бил сред задължителните за него места от известно време, но фотографът споделя, че пътуването до нетрадиционни локации означава да бъдеш подготвен да промениш плановете си в последния момент.
Линдгрен вече е посещавал всички околни на Ирак държави, но доскоро ситуацията не е била "достатъчно добра", за да успее да изпълни и тази своя цел.
Що се отнася до процеса на получаване на туристичска виза, той включва няколко етапа. По думите на норвежеца това е една от най-трудните за получаване визи в света в момента. Фотографът обяснява, че е трябвало да намери местен познат с добри връзки, който да подаде молбата му за виза пред министерството на външните работи в Багдад.
Последвала е проверка на биографията и миналото му, както и дали има сериозни причини да иска да отиде в Ирак. Одобрението е отнело около три-четири месеца. Линдгрен е успял, защото е приятел с няколко иракски бежанци в Норвегия, които са го насочили към правилните хора.
В Ирак
Чрез уебсайтове за каучсърфинг се е свързвал и с местни жители, но въпреки това след като вече се е оказал в Ирак, той не е могъл да отседне на нечий диван.
Обяснява, че когато отидеш в страната, се изисква с теб да има лицензиран от властите гид през цялото време. Можеш да се разхождаш и сам из градовете, но трябва да имаш водач, за да се движиш от едно населено място в друго. Освен това трябва да отсядаш в официални хотели.
Как тази логистика се е отразила на способността на Линдгрен да прави снимки? Изненадващо, никак.
Той всъщност не е имал никакви ограничения да снима в Ирак – дори когато става дума за снимки на военни или исторически забележителности. Местните, казва той, са били приветливи и повече от склонни да позират за снимки. Дори войниците са имали желание да бъдат снимани.
Линдгрен има снимка на войник в Самара, който наистина е позирал. Снимка, която фотографът не е очаквал, че ще може да направи, защото това е едно от местата с много високо ниво на сигурност в страната.
Въпреки че хората, с които се е срещнал Линдгрен, са били приветливи, той споделя, че те са били и доста изненадани да разберат, че е турист. Включително и жената от имиграционните служби на летището. Това бил едва петият или шести път, в който е виждала туристическа виза.
Що се отнася до очакванията на Линдгрен за това как би изглеждал ежедневният живот в Ирак, те са били далеч от реалността.
Кой е бил най-големият шок? Колко "либерално" и "спокойно" е било всичко там. Въпреки военната охрана на всеки ъгъл животът продължавал, а всички ресторанти и кафенета са били пълни и много оживени. Дори късно вечер, по улиците на Багдад, хората са били много дружелюбни, канели го на кафе и чай, дори вечеря.
"Просто не очаквах да бъде толкова свободно, в смисъл, можеш да отидеш в магазина и да си купиш алкохол – в публично достъпни магазини в Багдад", разказва фотографът.
Неговите снимки представят Багдад като оживен и културен град. Линдгрен е снимал виенско колело в багдадския увеселителен парк Al Zawra'a, правил е снимки и във възстановения багдадски зоопарк. Улавял е атмосферата в традиционни чайни, където местните хора се събират да разпуснат и да разговарят, както и тази на шумните багдадски пазари.
Навсякъде е имало бронирани автомобили, но това не е притеснявало Линдгрен – по думите му е свикнал на това, тъй като има опит с посещенията на места с висока сигурност.
"Ходил съм на места, където местните ти казват: 'Не ходи там, не е безопасно, стой настрана', и в Ирак това също се случи. Но като цяло — по време на цялото пътешествие до Ирак, не съм имал никакви притеснения за безопасността си", споделя той.
Фотографът също така е посетил древната столица Ктезифон, последната персийска столица в Ирак. Качил се е на влак от Басра, в южен Ирак, до Багдад — железопътна линия, открита през 2014 г.
Норвежецът признава, че като мъж за него е по-лесно да пътува, защото "не ти създават толкова много проблеми." Но на пътешествието му до Ирак той е бил придружаван от две свои приятелки, за които пътуването също е било безпроблемно.
"Ирак вече не е само война"
Много държави настоятелно препоръчват на гражданите си да не посещават Ирак. След инвазията начело със САЩ през 2003-а, свалила Саддам Хюсеин, в страната цареше насилие, което през 2014-2017 г. ескалира в гражданска война срещу терористичната група ИДИЛ.
Американският държавен департамент например предупреждава за риск от "тероризъм, отвличания и въоръжен конфликт".
Съвет номер едно на Unusual Traveler за туристите, надяващи се да последват неговия пример, е да направят старателно проучване на локациите.
Това включва доста четене за ситуацията и въпроса със сигурността, както и провеждане на разговори с много местни хора, преди човек да тръгне на път, защото дори "медиите да казват, че е твърде опасно, единствено местните наистина са наясно със ситуацията".
Линдгрен се радва, че неговите снимки набират популярност онлайн — включително и в Ирак. По думите му много иракски медии ги използват, за да покажат, че туристи вече идват в страната.
Норвежецът също така се надява снимките му в Instagram или в блога му да дадат на жителите на Запада представа за страна, която те свързват единствено с война. По думите иракчаните "просто се опитват да живеят напълно нормално" и да продължат с живота си.
Надеждата на фотографа е хората на Запад да видят, че "Ирак вече не е единствено и само война".