Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как младите гърци успяват да си плащат сметките

Много гръцки милениали се отказват от мечтите за креативна работа
Снимка: Getty Images
Много гръцки милениали се отказват от мечтите за креативна работа

Арети Стабелу от Атина е безработна, откакто тя и 24 нейни колеги са били съкратени от работните си места в колцентър през юли. Арети не е харесвала работата, която е била тежка и е изцеждала всичката й енергия. Била е там само заради парите, тъй като работното й място не й дава нищо друго.

Това е една от поредица от краткосрочни нискоквалифицирани позиции, които е заемала 28-годишната жена след дипломирането си от университета със специалност политология през 2011 г. Арети не е успяла да намери нищо по-добро.

Иска обаче да прави нещо креативно. Когато напуска университета, иска да се занимава с политически анализи или да работи в неправителствена организация.

Но след като нейните родители се изнасят от града, тя има нужда от доходи, за да оцелява.

Гръцките милениали в момента са изправени пред един от най-тежките трудови пазари в развития свят. Младежката безработица е около 40% и е доста обсъждана в отразяването на продължилата почти десетилетие финансова криза в средиземноморската държава, но не толкова отразяван е въпросът със заетостта на нискоквалифицирани позиции.

Тези, които успяват да си намерят работа, често подобно на Стабелу, преминават през серия от нископлатени, нискоквалифицирани работни места. Минималната работна заплата, която получават повечето току-що завършили университета, е спаднала от 800 евро до 600 евро след началото на кризата, и един на всеки четирима младежи според статистиката живее в бедност. Това е една от причините около 250 000 завършили университета младежи да са напуснали Гърция в търсене на работа в други държави през последните осем години.

Ситуацията на Стабелу е типична за мнозина, които са се дипломирали след настъпването на кризата. Основното им оплакване не е непременно, че не могат да си намерят каквато и да е работа, а че не могат да намерят такава, която да е сигурна, добре платена или отговаряща на уменията им.

Това принуждава много интелигентни завършили университет гърци да работят като бармани или сервитьори в сектора на услугите, или да работят като промоутъри като примерно раздават флаери по улиците. Много от тези работни места не са официално обявени и поради това не се отчитат в официалните статистики за заетостта.

Според д-р Михаел Аргиру, гръцки преподавател по икономика в бизнес-школата в Кардиф, сенчестата икономика в страната вероятно е отговорна за около една трета от икономическата активност. Сигурен е, че голяма част от тези работни места са заети от младежи. Това влияе на личното им благосъстояние, защото те се чувстват несигурни, и се отразява на финансовото положение на страната.

Стабелу признава, че напразните опити да намери стабилна, удовлетворяваща работа, са й се отразили психологически. В миналото се чувства нервна и песимистична за бъдещето си и за известно време е сериозно депресирана - чувства се сякаш не може да прави нищо.

Последният й период на безработица е малко по-лек, защото сега тя живее с гаджето си, което може да си позволи да я издържа финансово и да я подкрепя психологически. Сега има време да открие какво иска да прави в живота си...

Пренасочване към практически занаяти

Други завършили университет младежи, които преди са имали 'традиционни' амбиции, са решили да се преквалифицират в практически занаяти, от рода на фризьорство или правене на татуировки.

28-годишната Агапи Кацорчи, която е завършила през 2011 г. с диплома по политология, се е преквалифицирала в маникюристка, след като не е успяла да си намери каквато и да е добре платена работа. Иска кариера, която е креативна и вдъхновяваща.

Щеше да й е приятно да продължи да учи, но няма достатъчно пари. Все пак Кацори е оптимистична, когато настъпва кризата, но когато завършва университет, осъзнава колко много тя се е отразила на бъдещето. През лятото на 2011-а, когато тя се е дипломирала, средната заплата в Гърция е спаднала с 13%. Същото лято беше договорен спасителен пакет от 109 млрд. евро, и стачки и протести блокираха държавата.

Пет месеца след завършването на университета, два от които младата жена е прекарала на неизискващи особени умения офисни позиции, Кацорчи е забелязала реклама за курс за маникюристки. Женските процедури за красота остават една от малкото процъфтяващи браншове в Гърция - добре известен феномен, известен като "индекса червило", който е разпространен в много икономики в криза.

Кацори обича да лакира своите и чужди нокти и след като преминава през преквалификация, осъзнава, че всъщност тази работа й харесва - приятна е и е добре платена.

Други завършили университета гърци споделят сходни истории: една от нейните колежки, работеща в салона за маникюр, има диплома на археолог. Някои пропускат изцяло университета и избират да се насочат към занаяти направо след гимназията.

Хакване на бъдещето

Някои, които са станали свидетели на развитието на кризата, докато още са били тийнейджъри, са постъпили в университета, съзнавайки, че работните места няма да са гарантирани след края му. Вместо това те са потърсили план Б и са се опитали да намерят начини да създават сами възможности за себе си.

Бащата на Василиос Каравасилис е безработен в продължение на няколко години и това го кара да осъзнае, че просто не може да чака, докато завърши следването и намери работа - трябваше да прави нещо за себе си отрано. 25-годишният мъж е съосновател на компанията за разработка на игри eNVy Softworks.

Изходът за него и още петима други негови съученици е бил те да започнат сами да се учат да разработват видеоигри, наравно със следването им в специалност информатика. Проблемът, който виждат, е, че работодателите искат практически умения, на които университетите не те учат. А кризата означава, че компаниите нямат пари да те обучават.

Каравасилис и неговите приятели са прекарали четири години в изучаване на интернет ръководства, търсене на ментори и посещаване на събития на бранша, където eNVy са намерили първия си клиент. На моменти е трудно да остават оптимисти, но след като намират един клиент, нещата потръгват.

Основаването на бизнес или намирането на нетрадиционни начини за създаване на възможности е тренд, който Каравасилис забелязва сред студентите и наскоро завършилите университет. Преди пет години никой не правеи това, а сега има много студентски организации, които насърчават хората да излизат от университетския начин на мислене и ги учат да развиват сами уменията си и да търсят сами пътя в живота.

В час с новостите

Въпреки че в момента е безработна, Стабелу мисли по-оптимистично за бъдещето на младите гърци, отколкото преди година или две.  Тя вижда повече качествени работни места да се предлагат напоследък, а не само такива в колцентрове или като промоутъри.

Според нея последните 10 години са много трудни за нейното поколение, но младите хора трябва да останат в Гърция и да работят, за да подобрят ситуацията и живота си.

Гърция официално излезе от програмата за финансово подпомагане през август и прогнозите са за ръст на БВП около 2.32% през 2019 г. Премиерът Алексис Ципрас обеща да увеличи заплатите и да намали данъците. Икономистът Аргиру остава скептично настроен: според него страната все още е прекалено бюрократизирана и недостатъчно дружелюбна към бизнеса, за да създава ефективен, устойчив растеж.

Стабелу обаче вярва, че нейното поколение е това, което ще движи страната напред. Тя смята, че всички лоши неща са причинени от по-старите хора, а по-младите са тези, които могат да донесат промяна.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените