Танци под звуците на любимия рапър - Lacrim, в нощен клуб в Брюксел - това е една страна на атентаторите, която не познаваме.
Ибрахим Абдеслам се вижда на снимка с цигара в ръка, докато флиртува с блондинка. На снимката по-малкият му брат Салах, облечен с оранжев суичър, се весели с компания.
Датата е 8 февруари. Само осем месеца по-късно Ибрахим се взривява в кафене в Париж.
Самоубийстеният му акт е част от мисията на ИДИЛ. Той е част от брюкселска терористична клетка, която през ноември 2015 година причини смъртта на 130 души. Брату му Салах е единственият оцелял от събитията и дълго беше издирван от полицията.
Заловиха го през март 2016 година в белгийската столица. Веднага след ареста му последваха две почти едновременни атаки в Брюксел - родният му град.
Познатите на братята Абдеслам още се чудят как е възможно те да бъдат радикализирани толкова бързо - от купона в дискотеката до касапницата в Париж няма и година. Двама млади мъже от компанията на Абдеслам, заснели видеото с февруарския им купон миналата година, разказват пред CNN историята си.
Карим и Рашид (така ще ги наричаме) си спомнят Ибрахим като по-сериозния от двамата, докато Салах бил повече по забавленията. „Бяха приятни хора. Предполагам, може да се каже, че живееха пълноценно", казва Рашид.
Карим разказва, че е виждал Салах да се шегува, да пуши, да пие, да играе карти.
„Ако има нещо, което той харесваше, това бяха жените. Той беше по-скоро любовчия, чух, че си е имал приятелка в някакъв момент", казва Карим.
След онази паметна нощ през февруари, двамата започнали да се променят - това бил последният път, в който ги видели да пият.
„Ибрахим стана по-религиозен. Ходеше на петъчна молитва в джамията, а иначе се молеше вкъщи", разказват приятелите им.
По това време те нямат представа, че двамата братя са поели по пътя на радикализма.
Вероятно са се променяли малко по малко
Карим и Рашид казват, че те самите не изповядват такива възгледи, въпреки че роднина на Карим наскоро е бил възпрян от властите, защото се опитал да се присъедини към ИДИЛ в Сирия. Бил само на 15.
„Стана толкова бързо, че семейството ни едва забелязваше", казва Карим. Толкова много неща се случват зад затворените врати, в техните стаи."
Като семейство
Безработен, с 8 месеца в затвора зад гърба си, Карим прекарва следобедите си в кафе Les Beguines, което се намира близо до дома му. Именно там се сприятелява с новите собственици на заведението от 2011 година - братята Абдеслам.
Казва, че с Рашид често пушели канабис. Играели покер за пари, продавали леки наркотици и гледали мачове на любимия отбор на братятя - Реал Мадрид, докато Ибрахим викал за любимия си футболист - Кристиано Роналдо.
"Беше забавно място. Бяхме като семейство", казва Рашид.
Трима от това „забавно семейство" са задържани заради това, че са помагали на Салах Абдеслам да се укрива.
Беглецът Мохамед Абрини и втори бомбаджия от Париж, илюстрира всепроникващата натура на ИДИЛ - разпространението й сред сънливи жилищни райони в работническите предградия на Брюксел.
Абрини, за когото се предполага, че на два пъти е карал Абдеслам до Париж в седмицата на атаките, все още е издирван от полицията. Рашид и Карим казват, че той е бил един от редовните посетители на кафето. Минавал вечер за по питие. Описват го като висок, слаб и тих човек, който обикновено седи сам.
Белгийската полиция никога не е разпитвала Рашид и Карим, въпреки че през нощта на парижките атаки Карим е бил заедно с Хамза Ату - един от мъжете, на които Абдеслам звъннал да го прибере от Франция.
Според Карим и Рашид, Хамза Ату и съучастникът му Мохамед Амри, не са знаели в какво се забъркват. Що се отнася до Салах, за него не са сигурни.
"Съмнявам се да е бил на грешното място в грешното време", казва Карим.
Гледайки стара снимка на класа си, Карим показва лицето на свой съученик - на около 10 години - във физкултурния салон. Момчето се усмихва и зад тази усмивка е трудно да се разпознае лицето на Шакиб Акру - мъжът, който години по-късно стреля по хора в Париж заедно с Ибрахим Абдеслам и се самовзривява.
„Последното, което чух за него, е, че е заминал за Сирия, оженил се е там и има дъщеричка", казва Карим.
На него му е трудно да разбере не само защо приятелите му са направили това, но и как. Смята, че сигурно са били надрусани.
"Единственият начин, по който бих могъл да направя онова, което направиха те, е ако съм напълно надрусан или пиян...да не контролирам разума си", казва той.
„Повярвайте ми, никой не се ражда толкова лош", казва Рашид. В някакъв смисъл те се възприемат като жертви на ИДИЛ. „Много е сериозно", казва Рашид.
„Като млад мюсюлманин с малко опции, нещата ще стават дори по-лоши за нас оттук нататък", казва Карим. „Тези дни дори ние се страхуваме да не бъдем взривени в метрото".
