Хлебарките на Хонконг - как пропагандата на Пекин се опита да задуши протестите

"Хонконгски хлебарки" - това определение се появява често във Facebook покрай протестите в страната срещу китайското влияние върху местното управление. В някои публикации върху телата на протестиращи са сложени черупки на хлебарки. В други те биват сравнявани с терористите от "Ислямска държава".

В Twitter пък един акаунт пита дали участниците в продължаващите вече няколко месеца протести са "луди" или се възползват от "лошите". Единното мнение от тези и още множество други публикации в социалните мрежи в страната е едно - протестите нямат място в Хонконг.

На фона на това, че стотици хиляди души се включват в протестите в страната срещу китайския диктат върху политиката на Хонконг, подобни реакции са странни.

Не обаче ако вземем предвид и един важен факт - всички тези публикации във Facebook и Twitter са част от мащабна координирана информационна кампания, свързана с китайското правителство.

В началото на седмицата двете технологични компании разкриха доказателства за такава координирана кампания, след проведено общо разследване. Пропагандните действия са били забелязани първо от екипа на Twitter, като оттам са отправили сигнал и към Facebook, след което екипите на двете компании са вложили съвместни усилия за разкриването на дезинформационните действия в платформите им.

Това е първият път, в който Facebook и Twitter публично обвиняват Пекин в използване на социалните медии за разпространение на дезинформация в Хонконг, който на практика е част от Китай, но има специален статут и се управлява отделно от останалата част от страната със свое правителство и своя администрация.

И макар събитието да е наистина значимо, това определено не е първият случай, в който националното правителство използва социални медии, базирани на САЩ, за упражняване на скрито влияние върху политиката на друга държава.

Все пак обаче тази кампания на китайското правителство може да послужи за нова аларма, че проблемът от руската намеса през Facebook и Twitter в президентските избори в САЩ през 2016 г., днес продължава да няма решение. Нещо повече - заплахата от подобни намеси е дори по-голяма, отколкото изглеждаше първоначално.

В изявлението си представителите на Twitter заявяват, че са идентифицирали и спрели общо 936 акаунта с произход от Китай, които "умишлено и конкретно се опитват да посеят политически раздори в Хонконг, включително подкопавайки легитимността и политическите позиции на протестното движение в страната".

Според Twitter тези акаунти са в основата на "по-голяма, спам мрежа" от около 200 000 ботове акаунти, които Twitter също е спрял. Компанията заяви, че има "надеждни доказателства, които подкрепят твърдението, че това е координирана държавна операция".

Междувременно от Facebook заявиха, че са премахнали пет акаунта, седем страници в социалната мрежа и три групи с общо над 18 хил. последователи. Оттам също така твърдят, че имат доказателства, които неопровержимо доказват, че хората, стоящи зад кампанията се координират помежду си и използват фалшиви акаунти за извършването на дезинформацията.

И Twitter, и Facebook са популярни в Хонконг, но са забранени в континентален Китай. Twitter заяви, че много от идентифицираните акаунти, участващи в кампанията, са използвали VPN, за да заобиколят ограниченията, наложени от същото правителство, което ги е наело.

Тук става ясно, че целта на цялата кампания не е да се повлияе на общественото мнение в континентален Китай, а да се обърнат хората в Хонконг едни срещу други.

Това не е нова стратегия - тя вече беше приложена и в американските президентски избори, и във вота за Брекзит във Великобритания, където посредством мемета, фалшиви новини и реклами във Facebook се поляризира общественото мнение.

Всичко това влиза в един по-широк проблем за социалните медии днес, в който платформите, създадени за да събират хората, всъщност се използват за сеене на омраза и ксенофобия. Компанията Facebook многократно беше обвинена за разпространението на ксенофобия в Мианмар през WhatsApp и Messanger срещу мюсюлманското малцинство на рохингите. И това ще става все по-голям проблем по целия свят.

Това означава също така, че фокусирането само и единствено върху външната намеса през социалните мрежи в смисъла на "руската намеса" в изборите на САЩ или на някоя друга държава вече е твърде тясно разбиране. Китайската кампания в Хонконг дава ясно да се разбере, че публичният дискурс може и ще бъде изигран и изкривен по всяко време, въпреки съществуващите тактики на Facebook и Twitter. Социалните медии вече са постоянно бойно поле, в което онези, които нападат, винаги ще имат предимство пред онези, които са в защитна позиция.

Струва си да се отбележи, че нито Facebook, нито Twitter забраняват политическа пропаганда или дезинформация. Те също така не забраняват на хората в една държава да се опитват да влияят на общественото мнение в друга. Това, за което компаниите трият акаунти, е нарушаване на вътрешните им правила за ползване като употреба на фалшиви акаунти и координиране на дейността им за разширяване на обхвата на публикациите.

Това е разбираемо на едно ниво - компаниите не желаят да се занимават с преценки за това какво е истина и какво не, тъй като това ще изисква влагането на значително по-голям ресурс, отколкото в момента.

От друга страна, това помага да се обясни защо този проблем е толкова трудно разрешим. Социалните мрежи, изградени да свързват света, са проектирани така, че да разпространяват информация, без значение дали тя е истина или лъжа. А както пише великият Тери Пратчет, "лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите".

След 2016 г. имаше надежда, че намесата на Русия в американските избори може да послужи като аларма за компаниите като Facebook за изграждане на защита срещу подобни координирани злоупотреби. Оттогава насам обаче виждаме как проблемът с пропагандата само се влошава в държави като Мианмар, Бразилия, Индия и т.н.

И все пак има нещо положително - действията на Twitter в случая заслужават адмирации. Компанията, която е известна с нежеланието си да регулира своите потребители, първо откри дезинформационната кампания, а след това сподели информацията с Facebook, за да може двете компании да обединят усилията си.

Twitter направи и още една крачка напред, като публикува обширни архиви на въпросните туитове, което ще помогне на изследователите на пропагандата и дезинформацията да проучат как еволюират подобен род кампании.

Светът тепърва започва да се изправя пред този проблем, който продължава да се развива и да приема нови форми. Борбата с него изисква да се развиват както мерките на националните правителства, така и самите социални медии, през които се случва всичко.

Това е процес, който вече е започнал, макар и със закъснение. Надеждата е, че работата по темата няма да е просто проформа, а наистина ще цели превенцията на пропагандни атаки като тази в Хонконг.

Новините

Най-четените