Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта"

Докато Си Дзинпин показва сила, протвиниците му го наричат диктатор Снимка: Getty Images
Докато Си Дзинпин показва сила, протвиниците му го наричат диктатор
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Китай празнува 70 години комунистическа власт, а за Хонконг е "Ден на скръбта" Снимка: Getty Images
Протестите в Хонконг Снимка: Getty Images
Протестите в Хонконг
Протестите в Хонконг Снимка: Getty
Протестите в Хонконг

Управляващата комунистическа партия на Китай започна с честванията на 70-годишнината от възкачването си на власт с голям военен парад. На фона на проблемите, пред които е изправен президентът на Китайската народна република Си Дзинпин, парадът трябва да демонстрира мощ, контрол, икономическа и държавна сила.

Още ранo сутринта големите улици в центъра на Пекин бяха опразнени в подготовка за военния парад, а всички улици, водещи към площад "Тиенанмън", бяха блокирани и с поставени контролнопропусквателни пунктове и въоръжена охрана.

Според военния анализатор Тонг Жао от китайския клон на Центъра "Карнеги" ролята на парада е да покаже Си Дзинпин като недвусмислен и всевластен лидер в държавата, който се радва както на народната любов, така и на безпрекословната подкрепа на армията. Това цели да даде знак и към света, че въпреки трудностите, пред които Китай е изправен, той остава силен.

Истината е, че Си Дзинпин е изправен пред проблеми както навън, така и у дома. Макар да е най-властният лидер на Китай от времето на Мао насам, той е изправен пред проблеми като търговския конфликт със САЩ, международните критики за отношението на Пекин към мюсюлманското малцинство на уйгурите, продължаващите протести в Хонконг, затихващия икономически ръст и не достатъчните икономически ефекти от глобалната инициатива "Поясът и пътят", която трябваше да гарантира на Китай сериозна глобална доминация.

Затова и за Си е важно да демонстрира тази сила и непоколебимост. В речта по повод Националния празник той заложи на ключова тема на своето председателство - "националното подмладяване" на Китай, както и на идеята за единството на нацията в стремежа към мир и просперитет.

"Няма сила, която може да разклати статута на тази велика страна. Никоя сила не може да спре китайския народ и китайската страна да вървят напред", заяви китайският президент, стоейки редом до предшествениците си партийни лидери.

Обръщението на Си беше богато на националистически апели и в него той заложи отново на старата опорна точка на китайската комунистическа партия, че именно тя е извадила страната от "века на унижението", който Китай е претърпял при династията Цин.

Многократно в речта на китайския лидер се появи и темата за Хонконг и протестите там.

"За да вървим към прогрес, ние трябва да останем ангажирани със стратегията за мирно обединение по модела "Една държава, две системи". Ще поддържаме дългосрочна стабилност на Хонконг и Макао, развитието на междуселищните отношения и ще продължим да се стремим към пълно обединение на страната", коментира той.

Въпросният модел "Една държава, две системи" описва връзката между континентален Китай и административния регион Хонконг, установен след като Великобритания дава контрола върху територията на Китай. И макар Си Дзинпин да говори за мир, той негласно даде да се разбере, че ако мирът не помогне за установяването на реда в Хонконг, силата ще го направи.

Си също така призова "хората от всички етнически групи" да бъдат "здраво обединени". Китай е неотстъпчив към налагането на този дух на единство, както може да свидетелства Синдзян - уйгурският автономен регион.

Там властите в Китай са разположили множество "тренировъчни лагери", в които са въдворили вече над милион души, предимно етнически мюсюлмански уйгури. Тактиката цели разбиването на всяка организирана форма на сепаратизъм и вътрешен тероризъм.

Стремежът за единство се крие и в почти пълния контрол над китайските медии и достъпа на хората до информация.

Колкото до самия парад, по своя мащаб той надмина всички подобни тържества в историята на Китай, правени досега.

В него взеха участие 15 000 военнослужещи, 160 бойни самолета и 580 единици военна техника. Ключова сред тях беше дроновата технология, с която Пекин се гордее особено.

Хеликоптери прелетяха над парада с провесени от тях национални знамена, а изтребители полетяха във формация, за да изпишат "70" във въздуха в чест на 70-те години от възкачването на комунистите на власт в Китай. Въпреки това ефектът беше донякъде притъпен от високите нива на смог в Пекин, които пречеха шоуто да се види в пълната му светлина.

Една от основните моменти на парада беше първата публична поява на междуконтиненталната балистична ракета DF-41. Според някои оценки на експерти именно това е най-мощната ракета на планетата в момента.

Друг интересен момент бяха и армейските дронове. Наред традиционните въздушни безпилотни самолети (включително стелт), Китай представи на парада и подводните си дронове, които според коментатора на китайската държавна телевизия, могат да се гмуркат на сериозна дълбочина и да пренасят ракети.

Друго забележително оръжие на парада беше и гигантската подводница JL-2 - основното оръжие в китайския флот от клас "Джин", въоръжена с балистични ядрени ракети.

След преминаването на войските в града започна празнично шествие, в което се включиха около 100 000 души.

Ключовият въпрос, който остава без отговор след военния парад, засяга ефективността на реформата и преструктурирането на Китайската народоосвободителна армия - реформа, подета от Си Дзинпин през 2015 г., с крайна дата 2049 г. Нейната цел е да обнови и модернизира състава на армията и да я превърне в една от най-боеспособните на планетата.

Подобно на много армии в цяла Азия обаче, тя не е изпитвана в бой от няколко десетилетия насам.

Възможна частична намеса сега се очертава покрай протестите в Хонконг, където посрещнаха Националния празник на Китай с вяла церемония и силни протести, призоваващи днешния ден да се отбелязва като "Ден на скръбта".

На фона на сериозната политическа несигурност в Хонконг, градските служители наблюдаваха сутрешна церемония по издигане на знамето от намиращия се наблизо конгресен център.

Главният секретар на града Матю Чеун изнесе реч пред събралите се хора, в която изрази задоволството си от промените в града и развитието му.

Той все пак призна, че че властите се нуждаят от "ново мислене, за да се опитат да се справят с проблемите" в Хонконг.

Междувременно цялата сутрин полицията извършва проверки за сигурност и спира хора и претърсва, а властите обявиха затварянето на десетина станции на метрото. Въпреки това мерките имат слаб резултат, що се отнася до спирането на хората.

Протестиращите обещаха да засенчат празненствата в Пекин, като засилят почти четиримесечните си протести, настояващи за по-големи демократични свободи.

Днес в града хиляди хора, облечени в черно за "Деня на скръб", се събраха по улиците въпреки отказа на властите да одобрят провеждането на митинг на тази дата и предупрежденията на полицията за мерки срещу участващите в "незаконни събирания".

Законодателният съвет на административната територия за днешния ден е издала червен код за протести, който позволява на полицията да налага задължителна евакуация на открити места и сгради.

Много от търговските центрове и магазините са затворени, докато протестиращите скандираха "Застанете с Хонконг, борете се за свободата!" и други популярни лозунги.

В един от кварталите в Хонконг, намиращ извън законодателния съвет на града, полицията е разположила водно оръдие, което използва синьо багрило с вложена в него сълзотворна съставка срещу протестиращите. Синята боя цели да маркира протестиращите, за да могат те след това да бъдат идентифицирани.

В отговор на това много от демонстрантите използват тухли, павета и бензинови бомби. Тълпите също така са се въоръжили с чадъри срещу оръдието. Очаква се и днес протестите да прераснат в сблъсъци.

Напрежение относно националния празник на Китай има и в Тайван - Република Китай. Денят там почти не се отбелязва като нещо специално, макар местните власти да излязоха с критика към комунистическия режим в Китай.

В изявление Съветът за континентални въпроси - върховният държавен орган на Тайван, отговарящ за въпросите на континенталния Китай - заяви, че комунистическата партия "е наложила еднопартийна диктатура в продължение на 70 години - управление, което нарушава ценностите на демокрацията, свобода и правата на човека".

По-рано днес президентът Си Цзинпин заяви, че Китай ще насърчава мирните отношения с Тайван и "ще продължи да се стреми към пълно обединение на родината". Пекин твърди, че самоуправляващият се остров Тайван като част от неговата територия трябва да бъде обединен, ако трябва и чрез сила.

"Жизнената линия на оцеляването и развитието на континентален Китай не е обвързана с един човек и една страна", казва МАС, подчертавайки, че Тайван няма да бъде "тормозен" да приема териториалните претенции на Китай.

От властите в Тайван също така коментираха, че островът никога няма да приеме модела "Една държава, две системи", предложен от Пекин.

След Китайската гражданска война правителството губи континенталната част от комунистите и се премества на Тайван през 1949 г. Оттогава властта ѝ е ограничена до островните групи Тайван, Пенху, Кинмен и Матсу. И до днес Китайската народна република смята Тайван за част от своята територия.

1 октомври 1949 г. отбелязва победата на комунистите над националистическото правителство на партия Гоминдан и Чан Кайшъ, слагайки край на мащабната гражданска война в страната, започнала още през 1927 г.

Водените от Мао Дзъдун комунистически сили установяват контрол върху континентален Китай, докато Гоминдана се оттегля на остров Тайван. Под ръководството на Мао е установен комунистически строй на управление под формата на маоизъм, и са установени близки отношения със СССР.

Най-четените