В последните две седмици в Париж се случва нещо необичайно. Не, не става дума за патрулиращите за терористи въоръжени полицаи (около 11 000), които превърнаха френската столица в нещо като отбранителния вал „Мажино". Става дума за новото движение „Nuit Debout" (на крак цяла нощ), което събира стотици младежи на вечерни дебати в невралгичната транспортна, социална и туристическа точка, наречена Площад на републиката.
Хората не спят цяла вечер и просто разговорят
От правата на жените до конституционната реформа, парижани сами водят обществен дебат, ораторстват по различни теми и след това гласуват с вдигане на ръка. Засега нещата са на ниво любителска пряка демокрация под мотото „Силата на въображението", макар че определено има надежди за голямо политическо бъдеще на платформата, създадена от режисьора Франсоа Рюфин.
„Нямаме точно определена цел, просто искаме да вземем дебата за важните неща в свои ръце, тъй като правителството и синдикатите ни го отнемат", коментира 27-годишен студент. Някои негови съмишленици смятат, че гражданското движение Nuit Debout трябва да предяви искания пред управляващите - нормална практика във Франция, но едва след като ги изкристализира.
Други предвиждат превръщането на Nuit Debout в политическа сила, която да се яви на избори и да получи законодателно представителство, както направи „Подемос" в Испания. Досега няколко политици от левия спектър, сред които неуспешният кандидат за президент Жан Люк Мелешон, опитаха също да стоят будни цяла нощ, но не бяха посрещнати с цветя, напротив.
Президентът Оланд е изправен пред дилема как да се отнася с будуващите
Дали да бъдат разгонени, или да бъдат оставени на площада. Въпросът е сложен, защото това основно са хора с леви идеи и подчертан интерес към социални проблеми, тоест Оланд има политически интерес към тази група. Неслучайно всичко започна с отпор срещу промените в трудовото законодателство, представени от социалистическото правителство.
От друга страна, продължават да действат извънредните мерки за сигурност след терористичните атентати от ноември миналата година, така че властите имат право да забранят всички обществени събирания.
Безредици и нощни кошмари
В последните дни добрият тон на площада е нарушен. В района действат няколко радикални леви групировки, които в предишните дни извършиха погроми в магазини, подпалваха коли и опитаха да обкръжат Елисейския дворец и намиращия се недалече от площада дом на премиера Манюел Валс.
Снощи имаше полицейска операция по разчистване на демонстрантите, включително с употребата на сълзотворен газ. Според френски телевизионни канали по съседните улици, водещи към площада, са възникнали сблъсъци между радикални демонстранти и полицията. Провокатори сред радикалите хвърляли бутилки и камъни срещу силите на реда. От началото на събитията на площада на 31 март досега са били ранени 151 френски полицаи.
Меката сила
Другият изход за Оланд е да задоволи претенциите на будуващите, пресичайки разрастването им още в зародиш.
Така бяха потушени студентските протести - правителството обеща 500 милиона евро субсидии за наемане на млади и неквалифицирани служители. Последва туширане на недоволството в държавния сектор, чийто заплати бяха замразени като част от антикризисните мерки - с обещания за 2 милиарда евро.
Nuit Debout обаче нямат конкретни искания, затова правителството се сети да им предложи легализиране на марихуаната. Будуващите откровено се изсмяха на офертата на министъра на младежта Жан-Мари ле Гуен и я определиха като „опит за политически подкуп".
Наивни?
За 16 дни, откакто съществува, движението демонстрира издръжливост. Хората не се уплашиха от дъждовете и продължиха да посещават площада. Те се самоорганизират, носят храна, тенти, палатки, а на следващата сутрин всичко това се прибира тихомълком и площадът възвръща традиционния си облик.
Анализатори ги определиха като утописти и „разглезени богати деца", които фантазират за невъзможни неща. Критиците питат защо на площада не идват хора от предградията - социално слаби, имигранти, мюсюлмани.
Според анализатори Nuit Debout не е феномен, а просто възраждане на един характерен навик на французите - да говорят открито за политика, да имат собствена позиция и в крайна сметка да мечтаят страната им да върви към по-добро.
