Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А каква е гледната точка на Скопие в дебата за българското вето за членството им в ЕС

Трима македонски бивши външни министри коментират какви са следващите стъпки за решаване на кризата Снимка: Getty Images
Трима македонски бивши външни министри коментират какви са следващите стъпки за решаване на кризата

"Ако имах формула за излизане от тази задънена улица, със сигурност щях да спечеля Нобелова награда."

Бившият външен министър на Северна Македония Денко Малески е по-скоро песимист, когато става въпрос за спора между София и Скопие, след като България наложи вето върху рамката за преговори за присъединяване на западната ни съседка в ЕС.

От българска гледна точка нещата изглеждат ясни - ако сега дадем зелена светлина на македонците за членство, доброволно ще вкараме там страна, която години наред не криеше антибългарските си настроения. 

Страна, която спонсорира и шумно рекламира филм ("Трето полувреме") за българските зверства срещу македонци по време на Втората световна война, когато наши сили "окупират" македонската територия.

Но как стоят нещата през погледа на съседите ни? Този въпрос е важен, не за да се пропагандира позицията на Скопие, а за да разберем мотивите и начина на мислене на западната ни съседка. Тъй като това е единственият начин реално да излезем от токсична и за двете страни ситуация. 

От Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) поглеждат към въпроса през гледната точка на Скопие.

Според Денко Малески сегашната ситуация с българското вето заплашва да върне отношенията между Скопие и София към нивото им отпреди март 1999 г., когато двете отчуждени страни - водени тогава от Любчо Георгиевски и Иван Костов - направиха първите стъпки към отпускане на напрежението с подписването на Декларация за добросъседски отношения.

На 24 май същата година Георгиевски и Костов поведоха делегации от двете страни в църквата "Свети Климент" в Рим за съвместно възпоменание пред гроба на Свети Кирил, празнувано в двете страни като един от основоположниците на славянската писменост и култура.

18 години по-късно - през 2017 г. - двете страни подписаха двустранно споразумение за добросъседство, което, както обаче се оказа, че София и в Скопие разбират по различен начин. Или предпочитат да се фокусират върху различни аспекти от него.

В момента нарастват страховете, че ако сегашният проблем не се реши бързо, може да минат още много години в застой на двустранните отношения.

Снимка: БГНЕС

Трима бивши министри на външните работи на Северна Македония коментират пред BIRN перспективите за това как може да се развие този българо-македонски въпрос.

Денко Малески, първият външен министър на Северна Македония от времето, когато страната обяви независимост от бивша Югославия в началото на 90-те години, смята, че ако няма решение до края на годината, по време на германското председателство на ЕС, Скопие рискува да заседне в нов десетилетен спор, който може да бъде дори по-вреден от спора за "името" с Гърция, който пречеше на пътя на страната за членство в ЕС и НАТО години наред.

Той се реши в крайна сметка със сключването на историческата сделка през 2018 г.

По думите на Малески, войните в бивша Югославия през 90-те години и спорът за "името" с Гърция показват колко трудно е да се уредят спорове между балканските държави, ако горещите теми не бъдат разгледани бързо.

"Няма причина за оптимизъм, когато става въпрос за последния спор с България, напротив. Въпросът за самоличността е толкова чувствителен и толкова податлив на политически манипулации от партиите в двете страни, че ако се забием тук, ще ни трябва много време, за да се измъкнем", предупреждава бившият македонски външен министър.

"Трябва да положим всички усилия с подкрепата на европейските съюзници, за да преодолеем задънената улица, в която се намираме. Ако не намерим интелигентно решение да започнем преговорите с ЕС следващия месец с помощта на Германия, рискуваме да заседнем в десетилетия спор, който ще бъде по-лош от този с Гърция", прогнозира още той.

Според него е крайно съмнително историческите различия да бъдат разрешени през следващите 30 дни, но това не означава, че не може да се намери подходящо решение на въпроса. А пътят за това може да се крие в отварянето на едни паралелни преговори върху спорните въпроси с България, докато текат преговорите на Скопие за членство в ЕС.

"България чрез своя президент Румен Радев предложи вариант за изход чрез нова глава в преговорната рамка с ЕС, посветена изключително на македоно-българските отношения. Това ще срещне съпротива у нас, защото независимо от успеха ни в изпълнението на задачите на рамката за преговори, България ще бъде тази, която в крайна сметка може да наложи вето, ако е недоволна от резултата от преговорите", отбелязва Малески и пояснява, че мнозина в Северна Македония няма да харесат паралел с Косово и Сърбия, какъвто може да се получи покрай подобните обстоятелства.

"Дилемата през следващите 30 дни или повече ще се върти около този въпрос: какви гаранции ще получи България като държава-членка на ЕС, че спорът ще бъде разрешен преди присъединяването на Северна Македония към ЕС", коментира още дипломатът.

Според него за Скопие това ще бъде избор между две злини и преценка коя е по-малката - "дали да приемем българското вето в началото, да останем извън преговорния процес на ЕС и да решим проблема си с България "на четири очи", а чак след това да започнем преговори с ЕС, или първо да започнем преговорите за ЕС с евентуално вето, надвиснало над главата на страната в края на процеса след няколко години, ако през това време спорът с България остане открит".

"Моето мнение е, че ако бъдем изключени от преговорите за ЕС и останем така, рискуваме да бъдем забравени от ЕС и оставени на милостта на по-силна държава", коментира той и допълва, че това почти с пълна сигурност ще доведе до установяване на враждебна политика между двете страни, изпълнена с размяна на словесни удари.

Вместо това, по негово мнение, планът за изход от създалата се ситуация трябва да се фокусира първо върху уреждането на "странични" проблеми, колкото да се постигне утихване на негативния тон в двустранните отношения.

Снимка: Getty Images

Но дори и в момента "тромпетите на национализма" звучат силно на фона на двустранния диалог - от едната страна в синхрон с наближаващите през март парламентарни избори в България, а от другата - в опит да се ближат рани, нанесени от ветото.

Поради тази причина друг бивш външен министър - Любомир Фрчкоски - казва, че е жизненоважно да се деескалира реториката и от двете страни. Според него това вето е било очаквано, тъй като не е имало голям международен натиск да не го използва.

Фрчкоски смята, че България има риск да прекали с исканията, което да отслаби позицията ѝ в общия план. Подобно нещо до голяма степен се случва според някои експерти, като позицията на София е критикувана сериозно в западната преса и особено в Германия.

Там отразяването на казуса поставя страната ни в стереотипната позиция на "лошия", който се възползва от силната си позиция, за да спре пътя на по-малката Северна Македония към европейското ѝ бъдеще.

Затова и в този аспект Фрчкоски вижда пред Скопие възможност да предприеме няколко важни хода. От една страна това ще включва силни вътрешни реформи, а от друга - силна дипломатическа дейност и консултации със стратегическите партньори по исканията на България. В крайна сметка трябва да се изгради вътрешен консенсус относно интеграционния път на страната.

"Акцентът на нашата дипломация трябва да се постави върху абсурдността на условията, поставени от България, тъй като те са невъзможни за изпълнение. Такъв прецедент вреди на самия ЕС, ако се позволи историческият въпрос да се превърне в политически проблем, който да бъде решен с политически указ. Тези абсурди трябва да бъдат разкрити, а не оставени да събират гной", казва той пред BIRN.

Според Фрчкоски все пак има място за маневриране и дори за изход, тъй като наскоро двамата съседи разшириха обхвата на оспорваните теми извън темите за езика, историята и идентичността.

България обвинява Северна Македония, че не е направила нищо за ускоряване на изграждането на планирана магистрала и железопътна линия към България, част от Паневропейския коридор №8, и в подхранване на антибългарска пропаганда.

Постигането на съгласие по някои от тези "странични" въпроси би могъл да даде основа за постигане на изход от тази ситуация, твърди бившият външен министър.

"Те [българските въпроси] не трябва да бъдат отхвърляни веднага. Напротив, трябва да говорим за всички допълнителни теми, които отварят възможността за компромис - като Коридор №8 и антибългарската пропаганда. Те са клапаните за изпускане на напрежението и постигане на компромис. Приемайки тези теми, ние предлагаме изход, така че и те [България] да се оттеглят. Нека създадем точки за компромис, за да спасим точките, за които няма компромис", коментира Фрчкоски.

Макар бившият водещ дипломат на Скопие да смята, че за излизане от ситуацията да е необходим задължителен вътрешнополитически консенсус, този консенсус не трябва да се постига върху основата на някаква антибългарска истерия.

Междувременно темата за двустранните отношения се използва сериозно за постигане на вътрешнополитически резултати както у нас, така и в Северна Македония. Там основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ вече използва българското вето, за да предприеме нова офанзива срещу ръководеното от социалдемократите правителство на Зоран Заев.

Снимка: Webcafe

От опозицията вече извадиха отново промяната в името на страната и договора за добросъседство с България като символ за това, от което македонците са се отказали заради амбициите за присъединяване към ЕС.

Третият бивш външен министър е Никола Попоски, който идва от редиците на ВМРО ДПМНЕ и е служил при бившия премиер Никола Груевски, отразява именно тази критика.

"Оказва се, че откакто правителството на Заев подписа споразумението за добросъседство с България, двустранните отношения само тръгнаха надолу. Отношенията между София и Скопие никога не са били по-лоши. Не трябва ли нашите дипломати, подписали това споразумение, да бъдат попитани как са успели да ни доведат до точка, в която България да ни блокира в ЕС", коментира Попоски.

"Преди пет години същата тази страна беше сред инициаторите за подкрепата за влизането ни в ЕС", добавя още той.

Според него изходът от настоящата ситуация може да дойде на основата на три ключови точки и от примера на Франция и Германия.

Като първа ключова точка той посочва, че трябва да се покаже "ясно и високо", че "окупирането на съседна държава не е същото като освобождението" - препратка към исканията на страната ни Скопие да престане да изобразява България като окупационна сила по време на Втората световна война - важна част от това, което властите у нас виждат като анти-българска кампания.

"След като това стане ясно, двете страни трябва да приложат следвоенния френско-германски модел на помирение в рамките на ЕС, а не извън него", допълва още бившият министър.

Накрая България и Северна Македония трябва да приемат, че въпросите за етническите малцинства и общностите "трябва да бъдат решавани съгласно Всеобщата декларация за правата на човека, по време на преговорите за членство в ЕС", коментира още Попоски.

Но ако за Северна Македония настоящото вето отлага за неопределен период европейските амбиции на страната, за България то неминуемо праща страната ни във външнополитическа изолация и носи негативи за собствените ни каузи в Европа.

Реално в момента страната ни е в сложна ситуация, тъй като в самото общество има сериозни негативни настроения спрямо Северна Македония, на която продължава да се гледа като на временно изгубена изконно българска територия.

Въпросът обаче е, че там днес живеят хора, които не се възприемат за българи. Нещо повече, те имат силно анти-българска закваска, а на София се гледа като на агресор - мнение, което сегашното вето потвърждава за пореден път.

Решението на този проблем ще е сложно, но задължително минава през това популистите да бъдат изтикани далеч от дебата по темата. Иначе нито една от двете страни няма да може да пристъпи към реален компромис по темата.



Най-коментирани

Най-четените