В ливанското село Ямуне живеят само земеделци. И макар каменистата почва да не изглежда особено плодородна, едно растение тук никне навсякъде - канабисът.
Конопът е запълнил всички полета, заобикалящи селото и дори пълзи около близките пътища, където армията е разположила своите контролно-пропускателни пунктове. Успял е да си намери място и между къщите, където наситено зелените му листа се смесват с плевели и цъвнали цветя.
Дори близо до джамията има канабисови насаждения, макар и съвсем малко по-надолу по пътя да се веят жълтите флагове на "Хизбула", вярната на Иран милиция, чийто лидери са забранили употребата на марихуана по религиозни причини.
Около 5000-те граждани на Ямуне са шиитски мюсюлмани. Почти всички имат една и съща фамилия - Храиф. Около 1200 сирийци са се установили в района, за да търсят работа и да избягат от войната през границата. И през последните години, както десетилетия преди това хашишът, произвеждащ се от канабиса, е издържал селото.
Джамал Храиф, мухтарът или началникът на селото, обаче нарича канабиса "благословен храст" - както заради многото му "полезни свойства", така и заради лекотата, с която точно тази култура се отглежда, давайки поминък за по-голямата част от жителите на Ямуне.
"Има нещо свято в това растение. Бог го кара да расте!", казва Храиф.
Тази година обаче за пръв път, откакто е започнал да отглежда канабис преди две десетилетия, Джамал не засажда нито едно растение. Поредица от събития "изяжда" голяма част от печалбите, идващи с основния продукт на селото: хашиша, добит от отглеждания коноп. Тази година той е решил да се фокусира върху ябълките - много по-малка печалба, но все пак е нещо.
Сривът в цената на хашиша съсипва Храиф и той обвинява за нещастието си бедствията, засягащи селото и Ливан като цяло, космическите сили, включително извънземни, Антихриста и Бермудския триъгълник - обяснения, които може и да са разпалени от самия наркотик.
Реалността обаче е доста по-проста. Ливанската лира е загубила 80% от стойността си спрямо щатския долар от миналата есен насам, а земеделските производители са тези, които най-тежко поемат удара. Разходите за внос на горива и торове, необходими за отглеждането на реколтата от канабис, скочиха драстично, докато ливанският хашиш струва все по-малко на пазара.
Финансовата криза в страната също подкопа вътрешния пазар на наркотици, а войната в Сирия разби изградената от години мрежа за контрабанда към Турция и Европа, което затрудни пътя на наркотика към чужди пазари.
Това наложи в Ямуне да бъдат направени някои болезнени избора. Откакто и най-старите хора в селото се помнят, годишният цикъл в Ямуне се определя от засаждането, плевенето и прибирането на канабиса.
Хашишът, добиван от растенията на конопа и продаван от контрабандисти, които го изнасят извън страната, поддържа селото финансово, помагайки на жителите да не изпаднат в крайна бедност. В този толкова изтерзан край на Ливан, това е възможност, която сграбчваш здраво с ръце и не пускаш, тъй като алтернативата е мизерията.
Той осигурява надежден доход, който местните няма как да си докарат от законните, но далеч по-непостоянни и несигурни култури като ябълки и картофи. С парите от хашиша местните успяват да закупят за локалните стопанства камиони, да разширят жилищата си и да образоват децата си.
Сега наркотикът докарва толкова малко пари, че някои производители в Ямоне се съмняват, че все още си струва да садят канабис. Хариф е един от тях, като по негово мнение тази традиция вече е към края си. "Сега да гледаш хашиш вече е хоби", мрачно споделя той.
Според ООН Ливан е третият по големина в света производител на хашиш след Мароко и Афганистан, а подобни селски общности, отдадени на отглеждането смолистото вещество, са причината за това. А фактът, че притежанието и продажбата са незаконни в страната досега не е спирало никого.
Ливан по-рано тази година прие закон, с който в крайна сметка легализира марихуаната за медицински цели, но дори с този закон насажденията в Ямуне остават незаконни - тяхното съдържание на активната психотропна съставка THC е в пъти по-високо от допустимото.
Мнозина още си спомнят и старите времена, когато тогавашното правителство на Ливан, подкрепяно и финансирано от САЩ, се е опитвало с всички сили да задуши бизнеса с канабис. Редовно са били изпращани войскови патрули да палят полетата с коноп. Нерядко те са се сблъсквали с въоръжените фермери, защитаващи продукцията си.
Нито една акция досега обаче не е успяла да удари така бизнеса с хашиш и да намали производството му, както го направи икономическата криза, завладяла Ливан.
Макар да си припомнят с умиление дните, когато килограм хашиш лесно им е докарвал между 500 и 800 долара, а в някои много силни години цената дори е надхвърлила 1000 долара, фермерите се опасяват, че печалбите за тазгодишния продукт могат да паднат до около 100 долара за килограм.
"Ако ситуацията остане такава, ние няма да засаждаме", коментира един дългогодишен производител, пожелал да запази анонимност.
И докато едни се отказват от конопа, други продължават да се държат здраво за него, надявайки се че сега по-малкото предлагане ще вдигне поне малко цената на стоката.
Някои от фермерите дори наемат сирийски бежанци, голяма част от които непълнолетни и дори малолетни, които с коси да жънат реколтата от канабис. За тях работата е добре дошла на фона на затворените заради коронавируса училища. За цял ден под жаркото слънце момчетата печелят по 2,5 долара.
Самите фермери оценяват ситуацията със спада в приходите от хашиша като най-лошата година, която са виждали въобще.
Разходите за вносни доставки - гориво, торове и пластмасови листове за балиране на реколтата са толкова големи, че изяждат почти всичко изкарано. Но традицията ги кара да продължат да засяват година след година.
"Това ни е в кръвта. Ако тук нямаше хашиш, нямаше да видите нито една къща в селото", разказва той.
Ръководителят на селския съвет Талал Храиф е един от малцината, които никога през живота си не са отглеждали коноп. Според него хватката, която растението има върху местната икономика, се дължи на два основни фактора - хроничната безработица в региона и пригодността на канабиса да вирее в тази среда.
"Нито една болест не го засяга. Насекомите не го атакуват. Липсата на вода не го засяга. Има гаранция за реколтата и затова фермерите тръгнаха в тази посока", обяснява той.
А откакто властите са започнали да неглижират ситуацията с производството на канабис преди около малко повече от десетилетие, това се е превърнало в доходен бизнес. Многото дву- и триетажни къщи, както и скъпи джипове, паркирани пред тях, свидетелстват именно за това, макар местните да казват, че големите печалби винаги са отивали за контрабандистите.
Това е и сред причините всички усилия канабисът да бъде заменен с легални култури като шафран и слънчоглед така и не успяват "да хванат почва".
И ако сега в Ямуне разколебаните фермери започват да се отказват от канабиса, някои виждат в него пътя към възстановяването на ливанската икономика.
Когато преди две години финансовото положение в страната започна да се влошава драстично, глобалната консултантска компания McKinsey съвсем сериозно посочи, че Ливан трябва да легализира отглеждането на канабис и да се възползва от печалбите, за да се измъкне от кризата.
Тази година беше направена и първата стъпка в тази посока - легализиране на марихуаната за медицински цели, с което Ливан стана първата арабска държава, направила нещо подобно.
Изненадващо обаче фермерите в Ямуне са твърдо против. От една страна, тяхната продукция така и не отговаря на разрешените стандарти, а от друга - подобно нещо ще означава, че държавата ще започне да ги облага за нещо, за което те десетилетия наред не са ѝ давали пари.
За тях обаче ситуацията е патова - нелегалното производство им струва все повече и повече и им носи по-малко пари, докато легалните алтернативи не изглеждат въобще толкова привлекателни.
Сега някои от фермерите сами си пушат хашиша, за да притъпят всичките си притеснения.
