Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

AUKUS - новият антикитайски алианс на САЩ

Новият пакт е описван вече като най-голямото подобно споразумение от Втората световна война насам Снимка: iStock
Новият пакт е описван вече като най-голямото подобно споразумение от Втората световна война насам

AUKUS - за по-малко от 24 часа тези пет букви се превърнаха в едно от най-популярните наименование в областта на отбраната и националната сигурност в световен мащаб, след като на съвместна виртуална пресконференция между американския президент Джо Байдън, британския премиер Борис Джонсън и австралийския му колега Скот Морисън в сряда трите държави обявиха своя нов пакт за сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Този алианс, описван вече от редица анализатори като най-големия подобен от Втората световна война насам, който трябва да подсигури интересите на трите държави в тази част на света, както и да поддържа мира и сигурността там.

Разбира се, липсващият дребен шрифт говори за мащабен опит за реално противопоставяне на Китай. Въпреки че нито един от тримата лидери - американският президент Джо Байдън, британският премиер Борис Джонсън и австралийският премиер Скот Морисън - не спомена комунистическата страна пряко, те говориха за "регионалните опасения за сигурността", които според тях са нараснали значително.

На фона на това, че през последните години Пекин беше обвинен в повишаване на напрежението в спорни територии около Южнокитайско море, намекът е пределно ясен. Китай става все по-категоричен по отношение на претенциите си върху оспорвания регион и бързо засилва военното си присъствие там.

"Това е историческа възможност за трите нации, със съмишленици и партньори, да защитават споделените помежду ни ценности и да насърчават сигурността и просперитета в Индо-Тихоокеанския регион", се казва в съвместното изявление на тримата лидери.

Снимка: Getty Images

Западните държави изпитват притеснения за интересите си от разрастващите се инвестиции на Китай в инфраструктурата на тихоокеанските острови, като сериозни критики от тяхна страна идват и спрямо наложените от Пекин санкции над страни като Австралия.

Дълги години Австралия поддържаше добри отношения с Китай и дори беше нейния най-голям търговски партньор, но тази връзка се разпадна на фона на политическото напрежение между Запада и азиатската страна.

Очаквано, реакцията от Китай дойде бързо, като дипломатите от Пекин осъдиха пакта като "изключително безотговорен".

Говорителят на външното министерство на страната Джао Лицзян заяви, че новият алианс "сериозно подкопава регионалния мир и стабилност и засилва надпреварата във въоръжаването". Той предупреди още, че Австралия, САЩ и Великобритания по този начин накърняват най-вече собствените си национални интереси.

Междувременно китайското посолство във Вашингтон обвини трите държави в "манталитет и идеологически предразсъдъци от Студената война".

Пактът AUKUS ще се фокусира върху военния капацитет на трите участващи държави, отделяйки го от алианса за обмен на разузнавателна информация "Пет очи", където освен Великобритания, Австралия и САЩ, участват още Нова Зеландия и Канада.

Към момента големият печеливш от всичко това се очертава да бъде Австралия, която получава възможността за пръв път да строи свои ядрени подводници, като за целта тя ще използва технология, предоставена от Пентагона.

Снимка: Getty Images

Тези подводници са много по-бързи и по-трудни за откриване от конвенционалния военноморски флот. Те могат да останат потопени в продължение на месеци, да носят повече ракети на борда си и да ги изстрелват на по-големи разстояния. В замяна на това пък САЩ ще получат възможност да се разположат стратегически в Азиатско-Тихоокеанския регион, което може да окаже решаващо значение за цялостната стратегия на Белия дом във външнополитически план.

Важността на този ход може да се прецени само и от факта, че досега само Великобритания е получавала достъп до секретните разработки на САЩ за подводници, като това е станало за последно преди 50 години.

С този ход Австралия ще стане едва седмата държава, която разполага ядрени подводници, нареждайки се по този начин до САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Индия и Русия.

Въпреки това обаче властите в Камбера потвърдиха, че с технологията за подводниците няма да получат достъп до ядрено оръжие.

Макар подводниците да са черешката на тортата в това ново споразумение, определено не е за подценяване и възможността за обмен на технологии с изкуствен интелект за отбраната, както и други важни отбранителни разработки, които ще могат да подсилят както възможностите на всяка една от трите страни по отделно, така и общите им възможности за военен отговор.

Въпреки това обаче именно подводниците се превърнаха в причина още една държава да реагира остро на този нов пакт. Париж определи новия индо-тихоокеански съюз за сигурност като "нож в гърба".

Причината за това е, че за да получи плановете за американски ядрени подводници, Австралия ще се откаже от сключената през 2016 г. сделка с Франция за доставка на дизелови подводници на стойност милиарди долари.

Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан заяви, че е "ядосан" от новината за споразумението, коментирайки че "подобно нещо не се прави зад гърба на съюзниците ти".

"Това е нож в гърба. Това едностранно, брутално и неочаквано решение много прилича на тези, които г-н Тръмп правеше", заявява той още в коментар за радио "Франс инфо".

По въпроса с подводниците той подчерта, че Франция е спечелила поръчката за доставка на машините, като нито САЩ, нито Великобритания тогава са участвали в тръжния процес.

"Бяхме установили отношения на доверие с Австралия и това доверие беше предадено. Това не е краят на тази история", допълва още Льо Дриан.

Гневната реакция на Париж не беше омекотена от изказванията на тримата лидери по време на представянето на пакта. Президентът на САЩ Джо Байдън на няколко пъти изтъкна важната роля на Франция и нейното присъствие в Тихия и Индийския океани, както и това, че страната е "ключов партньор и съюзник в укрепването на сигурността и просперитета на региона".

"САЩ очакваме с нетърпение да работим в тясно сътрудничество с Франция и други ключови страни", каза той.

Снимка: БГНЕС

Официалната позиция на френските власти е, че решението на Австралия сега "противоречи на буквата и духа на сътрудничеството", което двете държави поддържат.

Оттам също така заявяват, че "американският избор да бъде изключен европейски съюзник и партньор от структурно партньорство с Австралия, в момент, когато сме изправени пред безпрецедентни предизвикателства в Индо-Тихоокеанския регион, независимо дали по отношение на нашите ценности, или по отношение на зачитането на мултилатерализма, основан на върховенството на закона, показва липса на съгласуваност, която Франция може да отбележи само със съжаление".

Изненадващият пакт дойде само часове, след като еврокомисарят по Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел представи стратегията на ЕС за Индо-Тихоокеанския регион, като там именно на Париж се пада важна роля в общите европейски усилия.

Както с много други подобни случаи обаче, на позициите или общите стратегии на ЕС се гледа с известно пренебрежение, предвид факта, че Блокът много трудно взема реални решения, когато се стигне до реални ситуации.

И докато Австралия се радва на възможността да включи на въоръжение към военноморските си сили ядрени подводници, това може да предизвика известни съседски търкания с Нова Зеландия.

Властите в Уелингтън обявиха, че ще забранят на австралийските подводници да влизат от нейните териториални води, в съответствие със съществуващата политика за наличието на подводници с ядрен двигател, които страната има.

Нова Зеландия, макар и член на "Пет очи", беше по-предпазлива в позицията си спрямо Китай по отношение на региона на Тихия океан. Премиерът Джасинда Ардерн заяви, че нейната страна не е била потърсена да се присъедини към пакта.

 

Най-четените