Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Балканските мафии и борбата им за власт в Испания

За редица сръбски, черногорски и албански групировки Иберийският полуостров е неразработена златна мина Снимка: Getty Images
За редица сръбски, черногорски и албански групировки Иберийският полуостров е неразработена златна мина

Когато полицията нахлува на 22 авгист в хотел в Барселона с намерението да залови 28-годишния Любомир Кривочапич, в това няма нищо случайно, нищо че той е в страната под съвсем друго име като законопослушен гражданин.

Арестът е по искане на черногорската прокуратура и е отправен официално до испанските правораздавателни служби в рамките на Европейската мрежа на екипите за активно търсене на бегълци (ENFAST).

Родом от черногорския град Котор, на брега на Адриатическо море, Кривочапич е издирван от сръбските власти за поръчковото убийство на мъж на 31 май 2016 г. в град Доброта, община Котор. 

Смята се, че 28-годишният мъж се подвизава като бодигард на лидера на един от най-опасните и жестоки престъпни кланове в Черна гора - кланът Скаляри.

Скаляри са водещи играчи в черногорската мафия, като на тях се приписват десетки убийства из цяла Европа, а това от май 2016-а е само едно от тях. 

След получаването на сигнала от черногорските власти, испанската полиция вече знае кого точно да търси. Така им отнемат само няколко часа, преди да "щракнат" белезниците около ръцете на Кривочапич пред хотела, в който е отседнал.

Черногорецът е задържан, докато оставя велосипеда си на стоянката за колелета и дори не си прави труда да оказва съпротива. Той знае, че ще бъде върнат обратно в родината си, откъдето (след малко време и перипетии) може да дойде в Испания отново под чуждо име. 

Самото присъствие на Кривочапич в Испания обаче е силно показателно. Дори с международна заповед за арест той съвсем спокойно се разхожда из Барселона, без никой да му прави проблеми.

Това е само един от редица подобни случаи, в които за мафията на Балканите Испания се превръща като пристан за укриване на бегълци престъпници.

В страната смята, че на испанска територия в момента има членове на около стотина групи от Сърбия, Албания , Хърватия, Черна гора, Словения, Босна и Северна Македония, показват последните данни на Разузнавателния център за борба с тероризма и организираната престъпност (CITCO).

Първите групи тъмни балкански субекти пристигат в Испания към края на войната на Балканите - малко след 2000-2001 г., според полицейските доклади.

Там се посочва, че първите групировки, които започват да действат в страната са албански банди обирджии. Те се специализират първо в обиране на индустриални складове, а след това и в проникване в луксозни домове (включително на футболисти от испанското първенство). След това вече пристигнат и наркобандите от Черна гора и Сърбия.

В Каталуния, Валенсия и Малага те могат да преминат незабелязано и също така да намерят връзки, с които да се установят и реорганизират силите си, преди да се приберат у дома, където да продължат с активната си престъпна дейност.

Показателен пример в случая е районът на Коста дел Сол в Югоизточна Испания, по крайбрежната ивица на провинция Малага. След вакуума, оставен след полицейските арести на видни членове на местната мафия, сега там сръбските банди се надпреварват за надмощие с холандски и френско-алжирски групи за контрол на трафика на наркотици.

Така регионът редовно регистрира случаи на престрелки, отвличчания, както и редица други прояви на насилие между бандите, се казва в доклад на полицията, цитиран от в. "Ел Паис".

Властите също така свързват неотдавнашния пожар, унищожил бутиковия хотел "Сису" в луксозния район Пуерто Банус в Марбея, с продължаващите вражди между различните групи на организирана престъпност в региона.

За балканските банди Испания и особено източното крайбрежие на страната са ключово място за техните "глобални интереси". И по всичко личи, че има активни опити то да бъде овладяно.

Източници от Гражданската гвардия обясняват, че "сърбите и черногорците са част от международни мрежи, посветени на трафика на наркотици и оръжие", което ги прави и толкова опасни.

Според обясненията на експертите в началото те са имали вербувани хора в екипажите на яхти и търговски кораби на големи компании. Оттам обаче те се развиват, като накрая стигат до това ниво да разполагат свои хора в Южна Америка и по-специално Бразилия, откъдето да поемат ръководството на цели канали за търговия с кокаин от точката на произвеждането му до дистрибуцията в богатите европейски държави.

Така в момента в Пуерто де Сантос има цяла сръбска колония, занимаваща се с надзора на търговията с кокаин.

По това време балканските мафиоти си създават и солидни контакти с колумбийските партизани от ФАРК, които произвеждат и първите пратки с кокаин, които пристигат в Котор.

Именно тези връзки в самото сърце на Латинска Америка, заедно със стриктния контрол върху каналите за разпространение на оръжия и наркотици в Европа благодарение на опита от войните в бивша Югославия, превръща тези балкански банди в изключително силни играчи на пазара на дрога, обясняват полицейските източници.

Този факт е отразен и в неотдавнашен доклад, публикуван от Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, озаглавен "Транснационални пипала: глобални горещи точки на организираната престъпност в Западните Балкани".

Разследващите не смятат тези банди за основна заплаха в Испания, но посочват склонността им към насилие, както и склонността да урежат сметките си помежду си биха могли да създадат несигурност в страната.

Един от ключовите моменти в това е начинът, по който престъпници като Кривочапич успяват да влязат в страната. Самият той е заловен с фалшиви лични документи, които е използвал и за да се регистрира в няколко други хотела в Барселона.

От полицията потвърждават това, като най-голямата трудност за тях е това да спрат потока от балкански мафиоти с "чисти паспорти". Веднъж арестувани, те често успяват да излязат на свобода в родината си за властите представлява това да арестуват и да вкарат зад решетките членовете на тези банди, тъй като те продължават да използват множество различни самоличности. Именно така успяват да пътуват из Европа с лекота. Това създава определено усещане за безнаказаност и именно в това се крие опасността.

Те поддържат постоянна връзка с родните си страни и именно тези връзки осигуряват и силата им в Испания. Престъпниците правят редовни посещения вкъщи, където остават семействата им, и там те се сдобиват с фалшивите документация, които използват.

"Една от големите трудности при проследяването на бегълци от страни от бивша Югославия е именно лекотата, с която те могат да се доберат до фалшиви документи. Те са обвинени в престъпления под едно, но след това се връщат, за да продължат да извършват престъпления под друго", обясняват пред "Ел Паис" източници от подразделението за борба с трафика на наркотици към Гражданската гвардия.

Всичко това създава пред органите на реда един порочен кръг на постоянно въртене - балканските групировки продължават изпращат мафиоти в Испания с чисти документи и по нищо не личи този процес скоро да спре. 

Колкото до Испания, тя остава апетитна хапка за тях с множеството си "неразработени възможности".

Най-четените