Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Едно жестоко тройно убийство и един съвсем друг расизъм: Защо в Замбия мразят китайци

Китай на практика притежава африканската държава, но това буди много, много неприязън
На снимката: Президентът на Замбия Едгар Лунги и Генералният секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин Снимка: Getty Images
Китай на практика притежава африканската държава, но това буди много, много неприязън

На снимката: Президентът на Замбия Едгар Лунги и Генералният секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин

От болнични легла в Мали през машини за обдишване в Алжир до доставки по въздуха на медикаменти и принадлежности от първа необходимост за Етиопия - Китай използва пандемията от коронавирус, за да циментира икономическото си присъствие в Африка.

Макар много по-често да говорим за руските амбиции на черния континент, една друга държава успява трайно да се настани там, оставяйки своя отпечатък. И той далеч не винаги е положителен. А понякога дори води до жестокости, които могат да шокират мнозина.

В някои африкански държави напрежението спрямо китайците и китайските бизнеси е толкова голямо, че може да доведе до най-крайни действия. Така в края на май бяха убити трима китайски граждани в Лусака, столицата на Замбия.

Жертвите - 52 годишна жена, съпруга на собственик на текстилен склад в града, както и двама нейни работници, са били нападнати в пика на антикитайските настроения в страната. Според местната полиция извършителите ограбили помещенията и са подпалили склада, за да унищожат доказателствата и да дадат воля на гнева си срещу китайското присъствие в страната.

Според китайските медии като Global Times напрежението идва от неразбирателство спрямо предприетите от някои китайски компании и фирми антиепидемични мерки във връзка с коронавируса, като например забрана на служителите да излизат на открито.

Проблемите обаче между африканци и азиатци са доста по-дълбоки и вирусът е само искрата, която разпалва съществуващата вече неприязън.

Самото нападение над тримата китайски граждани може да се определи само като касапница - тримата нападатели - двама мъже и една жена - влизат с метални пръти в текстилния склад и в рамките на 17 минути пребиват до смърт жертвите си. След това, според полицията, нападателите разчленяват телата им с мачете и с помощта на намиращи се в склада лесно запалими материали, подпалват силен пожар.

На замбийските власти са им необходими цели три дни, за да извадят овъглените останки на трите жертви изпод развалините.

В дните преди убийството на 24 май кметът на Лусака - Майлс Сампа - държи гневна реч срещу китайските босове, дошли в столицата на Замбия, за да въведат, това, което той нарича "възраждане на робството". Той също така директно обвинява китайците в страната за разпространението на COVID-19.

В страната в момента живеят около 22 хил. китайски граждани, като те стопанисват и управляват 280 различни бизнеси. Междувременно Пекин държи около 44% от външния дълг на Замбия. Освен най-голям кредитор, Китай е и най-големият инвеститор в страната.

Всъщност именно оттам идва и тази сериозна задлъжнялост към Китай. През последните години Замбия взима множество заеми от комунистическата държава, повишавайки многократно по този начин риска от срутване на икономиката.

Китайската изследователска инициатива за Африка (CARI) разкрива, че натрупаните кредити на Замбия към Пекин възлизат на близо 6,4 милиарда щатски долара към края на 2017 г. Оттогава насам не се знае с колко се е увеличил този дълг.

Казано с по-малко думи - Китай неформално контролира случващото се в Замбия. И упражнява този контрол с твърда ръка.

Как обаче се стига до такива изблици на насилие и презрение към страната партньор, която реално управлява икономиката ти? Като катализатор за ескалацията на тези негативни настроения действително може да приемем коронавируса.

Първият случай в страната се появи на 18 март. Според експертите инфекцията вероятно идва не от Китай, а от Европа - и по-точно от двойка, върнала се от пътуване до Франция. Централноафриканската държава въведе своите мерки за частично блокиране - затваряне на границите, както и на редица бизнеси и наложи правила за социална дистанция.

Именно тук идват и действията, предизвикали толкова напрежение - някои китайски фирми решават да се противопоставят на мерките за блокада, продължавайки да работат. За целта обаче те налагат своя карантина, затваряйки замбийски работници на работните им места.

Заради коронавируса на стотици замбийци е забранено да се приберат по домовете си от началниците им китайци. Така се стига до момента, че те трябва да спят в транспортни контейнери или в отделни помещения на фабриките, цеховете и складовете, където работят.

Отношението към затворените замбийци е различно - докато някои казват, че просто са били помолени да останат на работа, докато кризата отмине, и са им били предоставени храна, място за спане, мрежи за комари и т.н., други обясняват, че са били заплашвани с уволнение или дори с физическа саморазправа. В по-голямата си част работниците са държани на сила затворени.

Срещу това отношение на китайските шефове се изправя кметът на Лусака - Майлс Сампа. Той обикаля из града, затваря китайски ресторанти и бръснарници заради решението им да не обслужват замбийци или че етикетите върху стоките им са само на китайски.

Неговите действия, разбира се, са документирани и в социалните медии. На едно от публикуваните видеа в профила му във Facebook се вижда как Стампа влиза в спор с китайски мениджъри на фабрика за кашони, където работниците са били затворени точно по този начин - без право да се приберат по домовете си и без право да излизат въобще от сградата... заради коронавируса.

"Открихме замбийски работници, принудени да спят в малък контейнер (6 души в един контейнер) на матраци, поставени на пода. Последвахме китайските ВИП-ове до техния лагер, на пешеходно разстояние от мястото, където са контейнерите. Казаха, че го правят, за да спрат замбийските работници да внасят корона в техните помещения от домовете си. Неприемливо и най-малкото жестоко", написа Сампа в публикация във Facebook.

От CNN се свързват със служители на въпросната фабрика. Оттам отричат всякакви обвинения в неправомерни действия.

"Ние не ги държим като затворници, ние просто ги предпазваме от коронавируса. На работниците се плаща повече, за да спят в завода", обяснява мениджър от фирмата, който отказва да се представи.

Тези, които в крайна сметка успяват да избягат от завода, преди да бъде наложена блокадата, сега твърдят, че оттам не искат да им изплатят изработеното до момента преди това. И настояват правителството да се намеси, за да получат те парите си.

Според Каненга Хагай, преподавател в катедрата за изследвания на развитието към университета на Замбия и докторант в Югоизточния университет в Китай тези задържания против волят разбуждат стари спомени за предишни подобни шефски провали от китайска страна.

"Ако властите не се справя добре с това, тези настроения имат потенциала да разрушат отношенията на Китай със Замбия на човек до човек", коментира Хагай.

Заради чисто финансовата си зависимост към Китай обаче нещата стават по-сложни. Основни инфраструктурни проекти в Замбия, включително летища, магистрали и язовири, са изградени от китайски държавни компании или такива, които са свързани сериозно с държавата. Пекин също така оперира в ключовия минен сектор, а китайски компании са закупили сериозен дял в замбийската държавна телевизия.

"Замбийците смятат, че Китай бавно превзема тяхната земя и бизнес, а китайците получават привилегировано отношение от правителствените служители. Вижда се и как много китайци придобиват огромни парчета земя", коментира Хагай. Съответно това спомага за затягане на напрежението.

Когато към това се добавят и други подобни случаи на експлоатация от китайски собственици на предприятия, това напрежение прераства в директна неприязън.

През 2005 г. при експлозия в управлявана от китайци мина близо до град Чамбеше загинаха десетки замбийски работници. Пет години по-късно двама китайски шефове от въгледобивната мина Колъм откриват огън по замбийските си работници, излезли на протест срещу лошите условия на труд. В същата мина през 2012 г. пък двама работници пък убиват надзирател от китайски произход.

Цялото това напрежение лесно може да се експлоатира и кметът Сампа прави точно това - възползва се от неприязънта към китайците и води силна кампания срещу тях, срещу експлоатоторското отношение на китайските бизнеси и срещу расизма им спрямо чернокожите работници.

В това отношение той действа по стъпките на чичо си Майкъл Сата - вече покоен замбийски политик, който прави кариерата си върху реториката на омразата срещу китайците.

През 2006 г., по време на кандидатпрезидентската му кампания, той лансира твърденията, че 80 000 китайци "заразяват" Замбия. Обвиненията му тогава доведоха до редица нападения над управлявани от Китай бизнеси. Китайските магазинери трябваше да барикадират магазините си срещу нападения от грабежи. Реалният брой китайци в страната е много по-нисък.

Той дори заплаши, че ако бъде избран за президент, официално ще признае за независима държава. В крайна сметка всичко това му донесе президентския мандат (от четвърти опит на изборите през 2010 г.), но точно преди да встъпи в длъжност, той обърна плочата и заговори за Китай като за "доказан във времето приятел на Замбия" и се отказа от предизборните си обещания.

Сега неговият племенник Сампа също трябваше да смекчи тона и да се извини.

"Бих искал да уверя всички чуждестранни инвеститори в град Лусака, че моят офис е там, за да поддържа 100% техния бизнес ... ние ще ги ангажираме по-граждански начин чрез съответните офиси и институции", коментира той преди дни, след като бе посъветван от правителството да си гледа собствената работа.

И все пак въпреки извиненията и осъждането на насилието, въпреки дори и мемориалната служба, на която замбийци и китайци стоят рамо до рамо, напрежението остава и съвсем лесно може да избухне пак.

Най-четените