Световното първенство по футбол неочаквано върна към живот един спор, който вече почти два века разделя Великобритания и Аржентина.
"Световната купа може и да не е наша, но Фолкландските острови определено са" - с тази позиция излезе британското правителство, след като на полуфинала между двата отбора част от футболистите на Аржентина отпразнуваха победата, разпервайки транспарант с надпис: "Las Malvinas son Argentinas" - "Малвините са аржентински" (Малвини е името, което Аржентина дава на островите - б.а.).
Случаят може да доведе до дисциплинарни действия от страна на ФИФА и провокира размяна на остри реакции както във Великобритания, така и в Аржентина, разтваряйки стари рани и трагични спомени за миналото.
Фолкландските острови са британска задморска територия в югозападната част на Атлантическия океан - на 460 до 480 километра (около 250 морски мили) на изток от най-близката точка на аржентинския бряг (Патагония).
Те остават обект на дългогодишен спор за суверенитет между Великобритания и Аржентина, който ескалира през 1982 г. С Войната за Фолкландските острови двете държави водят кратка, но ожесточена война за територията.
Откъде тръгва целият спор
Фолкландските острови са предмет на спорове между различни държави още от XVIII век, като през годините те са били под владението на Франция, Испанската империя и Великобритания. Големите империи ценят територията заради нейното стратегическо положение, което подсигурява стратегическия морски път около нос Хорн (ключов за корабоплаването преди построяването на Панамския канал).
А когато Аржентина обявява независимостта си от разпадащата се Испанска империя през 1816 г., младата страна сама започва да проявява апетити към островите. Така след 1820 г. новата власт там изпраща Луис Верне за управител на островите, за да създаде малка колония за лов на тюлени и едър рогат добитък.
През 1831 г. обаче избухва спор между местната аржентинска власт и САЩ, след като Верне конфискува няколко американски кораба. Вследствие на това американският боен кораб USS Lexington атакува островите, разрушава аржентинските укрепления и обявява архипелага за свободен от всякакво управление.
Великобритания, която към нито един момент не се е отказвала официално от претенциите си към островите, решава, че това е нейната възможност да възстанови присъствието си там и да си осигури контрол върху стратегическия морски път около нос Хорн. Така на 2 януари 1833 г. британският военен кораб HMS Clio пристига под командването на капитан Джон Онслоу.
Противно на съвременните аржентински твърдения за "кърваво прогонване" на местните, на островите всъщност няма цивилно население. Там е разположен само малък аржентински гарнизон, който изправен пред ултиматума на капитан Онслоу решава да си тръгне сам.
Британците оставят малък брой цивилни заселници (най-вече от английски, уелски, френски и немски произход) да продължат бизнеса си там. От този момент нататък започва периода на британско управление над Фолкландските острови.
Двама отчаяни политици и една война, която да ги спаси
И така, докато век и половина по-късно Аржентина не решава, че е назрял моментът да си върне контрола върху тях.
А моментът назрява, защото управлението на военния диктатор генерал Леополдо Галтиери е затънало в дълбоки проблеми. Страната се намира в тежка икономическа криза, а по улиците на Буенос Айрес и други големи градове започват да се появяват протести.
За да отклони вниманието от ситуацията на домашния терен, ген. Галтиери решава да играе картата на национализма и да пробуди високи патриотични чувства сред населението, като хвърли страната в никому ненужна война срещу големия империалистически агресор.
Така на 2 април 1982 г. аржентинските специални сили провеждат операция "Росарио" и бързо надвиват символичния гарнизон от 68 британски морски пехотинци в Порт Стенли.
В Буенос Айрес избухва масова еуфория, а Галтиери е аплодиран от стотици хиляди по площадите. Мисията изглежда изпълнена.
Това, което аржентинският генерал не преценява добре, е, че на 13 хил. километра един друг държавен лидер в Лондон изпитва също сериозни икономически проблеми и се изправя пред обществено недоволство.
Маргарет Тачър трябва да се справя с безработица, рекордна инфлация и сблъсъци със синдикати заради масовото затваряне на заводи, цехове, мини и т.н.
Спокойно може да се каже, че в началото на въпросната 1982 г. "Желязната лейди" е най-непопулярният министър-председател в цялата история на страната, откакто се правят проучвания на общественото мнение, като дори вътре в собствената ѝ партия има силно движение за отстраняването ѝ от поста.
И необмислените агресивни действия на един друг отчаян политик от другата страна на Атлантика се превръщат в спасителен пояс за нея самата.
Кървава война за 1800 души и половин милион овце*
Тачър отказва да капитулира и да даде на Галтиери бленуваната от него бляскава победа за островите. Тя сформира голяма военноморска оперативна група и я изпраща на 13 000 км разстояние в Южния Атлантик. Наложени са и международни санкции срещу Аржентина.
Точно месец след аржентинската операция британска ядрена подводница потапя крайцера "Генерал Белграно" - флагман на флота на южноамериканската държава - с целия му екипаж на борда. Спасени са над 600 души, паднали в ледените води на Атлантическия океан, но 323 войници загиват.
Междувременно във въздуха се води също люта битка - аржентинските пилоти показват изключителен героизъм и дори успяват да потопят няколко модерни британски кораба (включително HMS Sheffield). Британските изтребители обаче доминират във въздуха и в крайна сметка установяват пълен контрол над небето.
До средата на юни аржентинската армия е обкръжена и победена, а генерал Марио Менендес подписва официална капитулация пред британския генерал Джереми Мур.
Войната продължава общо 74 дни и отнема живота на 649 аржентинци, 255 британци и 3 местни цивилни жени.
Само броени дни след позорното поражение военната диктатура в Аржентина колабира, което проправя пътя за завръщането на демокрацията в страната през 1983 г. А Маргарет Тачър печели огромна популярност във Великобритания и безапелационно печели следващите избори.
Само ако аржентинците си бяха затраяли...
По-интересното обаче е, че преди 1982 г. британското правителство разглежда варианти да предаде контрола върху Фолкландските острови на Аржентина заради високите разходи за поддръжка, военно присъствие и т.н.
Заради хода на ген. Галтиери и заради пролятата кръв на британски войници обаче, самата идея за прехвърляне на суверенитета на островите на Буенос Айрес се превръща в тема табу.
Нещо повече, британската армия превръща островите в непревземаема крепост с изграждането на огромната военна база Маунт Плезънт.
Кой живее сега на Фолкландските острови
Към 2026 г. населението на Фолкландските острови е приблизително 3465 души според актуалните демографски данни на ООН, обработени от Worldometer, като към тези данни не се добавят около 1200 британски войници в базата Маунт Плезънт.
Според данните от последното преброяване на населението на територията, 70,6% от анкетираните избират фолкландска идентичност като водеща или единствена, докато 23,1% се определят като британци. 6,3% се определят едновременно и като двете, а 9,9% се определят с друга национална идентичност (чилийска, филипинска и др.).
През 2013 г. територията проведе официален референдум за това дали да остане част от Великобритания. От 1517 пуснати бюлетини, 1513 са "да". Общо 1672 души имаха право на глас тогава.
Законодателното събрание на островите и самите жители подчерта тогава, че според Устава на ООН те имат неотменимо право сами да избират политическото си бъдеще. Те смятат, че съдбата на земята им не може да се договаря между Лондон и Буенос Айрес без тяхното съгласие.
Аржентина често твърди, че жителите са "изкуствено привнесено население" от Великобритания и затова нямат право на самоопределяне. Местните островитяни остро контрират, като натъртват, че семействата им живеят и развиват тази земя от вече 9 поколения (близо 200 години) - период, по-дълъг от съществуването на много от държавите в Южна Америка.
Според репортаж на "Ал Джазира" жителите на Фолкландските острови често гледат на периодичните дипломатически офанзиви от страна на Аржентина най-вече като на вътрешнополитически театър.
В техните очи аржентинските политици използват темата за "Малвините", за да отклоняват общественото внимание от тежките икономически и социални проблеми на страната си.
Топката е в полето на ФИФА
Колкото до случая от полуфинала с Англия и развятия транспарант, ФИФА вече започна разследване, което обаче е много малко вероятно да приключи преди самия финал.
Това, което остава, са "разлаяните" политици и от двете страни.
Може би най-смислената позиция дойде от треньора на аржентинския национален отбор Лионел Скалони, който призова футболът да не се смесва с политиката.
"Това (войната за Фолкландските острови) беше много тъжен период от нашата история. Разбира се, помним тези хора. Но това е футболен мач - не трябва да смесваме двете неща", каза Скалони в едно от интервютата си след мача.
* Препратка към популярна английска песен за Фолкландската война
