Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"И ние имаме право на протест", казаха богатите в Испания и се събраха с ултрадесните

"Не съм виждала никакви ковчези, виждала съм само как медицински сестри и лекари си танцуват", казва една жена от протеста Снимка: Getty Images
"Не съм виждала никакви ковчези, виждала съм само как медицински сестри и лекари си танцуват", казва една жена от протеста

Датата е 10 май, когато около двеста жители от най-богатите райони на Испания решават да се обединят под движението "Квартал Саламанка", по-късно преименувано на "Демократична съпротива".

Те излизат на протест срещу извънредното положение в страната всяка вечер, докато слушат националния химн, както и добре познати патриотични песни.

Най-ентусиазираните от тях скандират: "Санчес, тръгвай си вече!", а някои са увиснали трансперанти, на които пише: "Коронавирусът е лош, но социализмът е дори по-лош".

На балконите са окачени испански знамена, шапки с лентата на знамето на Испания, чадъри с флага на Испания, ленти за китки с флага на Испания, скейтбордове с флага на Испания, каишки за кучета с флага на Испания, дори предпазните маските за лице са с флага на Испания. Няма съмнение къде се намират.

На отсечка от около двеста метра са се събрали няколкостотин души, наблюдавани от около 50 полицаи. Те протестират за оставката на Педро Санчес и Пабло Иглесиас. Испанците от години наричат това място "национална зона", а сега то се превръща в епицентъра на съседския отпор с крайнодесни обертонове.

Според полицията протестът е съставен от хора, които мразят правителството и го наричат "социалкомунистическо".

Кризата с коронавируса и увереността, че правителството крие истината, се оказва благоприятен момент тези хора да излязат на улицата и да съставят "мрежа от квартали", в които се включват още два от четирите района в Мадрид с най-висок среден доход: Аравака и Пинар де Чамартин, където средният наем е около 90 000 евро на месец.

Любопитното обаче е, че за разлика от други протести, този първо се ражда на улицата, а след това се пренася в социалните мрежи. И така постепенно въвлича все повече хора, някои от които дори са готови да платят по 600 евро глоба за нарушаване на противоепидемичните мерки по време на извънредно положение.

Може би не е и изненадващо, че на последните избори в Испания вотът от тези квартали е разпределен между две партии - консервативната Partido Popular (с 41%) и крайнодясната Vox (20%).

"Тук обстановката е много особена", коментира един от протестиращите. "Много от хората тук се познават от деца, има много семейства на военни, както и двойки, които отглеждат тук децата си, а после - внуците".

Всъщност профилът на протеста е доста семеен - най-младото поколение е излязло заедно с родителите и най-възрастните от семейството.

Те си общуват помежду си чрез отворени групи в WhatsApp и Twitter и дори си имат координатори.

Една от тях, Мария Луиса Фернандес, е член на Клуб за диалог и демокрация и в своите съобщения често пише, че Vox e "единствената партия, която защитава свободата ни по време на извънредното положение", като в тях често се споменава и излизането на Испания от ЕС, както и съществуването на операция "Албатрос", която явно цели свалянето на Санчес.

Когато един репортер пита хората какво смятат за смъртността в страната, те я поставят под съмнение.

"Не съм виждала никакви ковчези, виждала съм само как медицински сестри и лекари си танцуват", казва една жена от протеста. От разговора става ясно, че тя е последовател на някои конспиративни теории: "През 2004 г. (като намек за нападенията на ислямистите в Мадрид) видяхме ковчезите, но сега не видяхме нито един", казва тя.

"Ще станем по-зле и от Венецуела", казват си други двама възрастни мъже. Когато обаче журналистите ги питат направо дали са от Vox, те казват, че просто са "ултраиспанци".

Репортерите обаче не спират до там и ги провокират с думите, че това изглежда като един протест на привилегировани хора, които ще пострадат по-малко от последствията, отколкото останалите. Една жена се усмихва и казва, че не го отрича.

"И какво от това, че сме богати, не можем ли да кажем истината?", пита тя.

Недоволството от продължителното извънредно положение обаче не остава единствено в тези квартали и все повече започва да се разпространява и в останалата част от Испания.

А това е и чудесна възможност за крайнодясната партия Vox и нейния лидер Сантяго Абаскал да канализират гнева на хората срещу правителството, като използва асоциациите, създадени от засегнатите, в своя полза.

Така се стига и до масови шествия с автомобили, които на 23 май блокираха улиците на големи градове като Мадрид и Барселона, където мерките се вдигат доста по-бавно, отколкото в останалите части на страната. Причината - там все още има огнища на заразата.

Това обаче изглежда все по-маловажно оправдание за много хора, които скандират за оставката на премиера Педро Санчес и вицепремиера Пабло Иглесиас от "Подемос" заради щетите, нанесени върху икономиката и работните места (в Мадрид дори се образуваха така наречените "опашки на глада", на които хиляди хора чакаха помощи под формата на храна).

Според анализаторите обаче това е нож с две остриета - това е чудесен момент за десните нацоналисти да наберат точки в своя полза, но от друга страна не може задължително да се гледа на това като на "класова борба", защото щетите засягат всички слоеве на обществото и логично предизвикват все по-масов отговор.

В защита на протестите застана дори и президентът на Мадридската област Исабел Аюсо, която обвини правителството в икономическата разруха на столицата.

Междувременно министърът на транспорта Хосе Луис Абалос я упрекна в интервю по TVE, цитиран от El Diario, като каза, че демонстрации, в които се се спазва социална дистанция, не бива да се насърчават.

Изглежда, че с това все пак все още са съгласни и много хора - анкета, организирана от медията La Vanguardia, сочи, че 71% мислят за неразумно да се организират протести по време на пандемия.

Дали обаче това означава съгласие с политиката на Санчес е друг въпрос, а този какви са неговите алтернативи - не по-малко тревожен. 

Най-четените