Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изнасилвания и наложено мълчание - големият секс скандал, който разтърси политиката в Австралия

Британи Хигинс видя премиера Скот Морисън да се снима с жертва на сексуално насилие и това отприщи вълна от разкрития за изнасилвания в собственото му правителство Снимка: Network Ten, The Project
Британи Хигинс видя премиера Скот Морисън да се снима с жертва на сексуално насилие и това отприщи вълна от разкрития за изнасилвания в собственото му правителство

Когато младата Британи Хигинс вижда по телевизията как премиерът на Австралия - либералът Скот Морисън - се снима с активистка за борбата срещу сексуалното насилие, тя е всичко друго, но не и доволна.

И то не защото самата е противник на кампаниите срещу сексуалното насилие и не подкрепя каузата, дори напротив. Хигинс сама е жертва на подобно посегателство и именно то е причина за гнева ѝ.

Защото макар усмихнатият Морисън да позира с жертва на сексуално насилие, той и подчинените му в правителството не са направили нищо съществено, когато Хигинс се е обърнала към тях за помощ, след като е била насилена от неин колега и техен подчинен. Нещо повече, те са тези, които са се опитали да я накарат да замлъкне и да не говори за травмиращото събитие близо две години.

А разказът ѝ пред медиите след това ще доведе след себе си до същинска буря, която може да помете цялото правителство.

Годината е 2019-а, а Британи Хигинс тъкмо започва мечтаната си работа като съветник на управляващата Либерална партия в кабинета на тогавашния министър на отбранителната индустрия Линда Рейнолдс. По това време Британи е на 24 години, а надеждите ѝ са, че ще научи много и ще натрупа опит в политиката, помагайки на министър от правителството.

Екипът е готин и при едно излизане след работа тя пийва повече от доволно с колегите си. Един от по-старшите ѝ колеги решава да я заведе на нощна обиколка из сградата на парламента. В един момент тя заспива в кабинета на министъра, за който работи, а в следващия осъзнава, че колегата ѝ, на когото се е доверила, се възползва от нея сексуално.

В следващите дни мъжът е уволнен, но не заради въпросното нападение над Хигинс, а заради нарушаване на сигурността, причинено от среднощната разходка в парламента.

За сексуално насилие не се споменава и дума, а когато младата жена отива в кабинета на министър Линда Рейнолдс, за да разкаже историята си, тя получава ясен намек - министърът ще я подкрепи, ако тя потърси полицията да разкаже за сексуалното насилие, но това почти сигурно ще ѝ струва работата.

Поставена пред тази дилема, Британи Хигинс се отказва от наказателното преследване, а по собствените ѝ думи пред Би Би Си, тя се е почувствала "накарана да мълчи" от Либералната партия за едно толкова травматично събитие за самата нея. Скоро след това тя напуска и мечтаната си работа. 

А след това идва публичното мероприятие на премиера Морисън с друга жертва на сексуално насилие. Морисън се усмихва и застава с думите си зад кампанията срещу сексуално насилие, като това кара Британи да поиска да изясни на света някои неща за отношението спрямо самата нея.

"Той стоеше до жена, агитираща за правата на жертвите на сексуално насилие и въпреки това според мен неговото правителство е съучастник в опита да ме накарат да мълча. Това беше предателство. Това беше лъжа", коментира тя пред местната медия news.com.au.

Затова за нея единственото правилно решение е да разкаже историята си в медиите - нещо, с което предизвиква широк отзвук в австралийското общество.

Морисън побърза да поднесе извиненията си на Хигинс още на следващия ден, като изрази съжаление за начина, по който нейната жалба е била разгледана от негов министър преди две години. Той обеща да се извърши проучване за културата на работа в парламента и заяви, че е готов да даде подкрепа за всички жертви на сексуално насилие, работещи в държавните структури.

Нещата биха изглеждали поносимо, ако той бе спрял дотук. Продължението обаче е това, което доведе до още повече критики спрямо Морисън, включително за тотално неразбиране на проблема и липса на чувствителност към него.

Опитвайки да направи нещата по-разбираеми и по-лични, той обясни как собствената му съпруга го е критикувала по темата, карайки го да се замисли за това как би се почувствал, ако жертвите бяха собствените му дъщери.

"Тя ми каза: Трябва да мислиш за това като баща. Какво би искал да се случи, ако това бяха нашите момичета?", коментира тогава премиера Морисън.

Което доведе до популярен още на същия ден въпрос от страна на активисти за правата на жените и от медиите въпрос - трябва ли премиерът да мисли за Хигинс като за своя дъщеря, за да успее да възприеме, че преживяното от нея наистина е травма? И това ли е условието, за да може правителството да свърши нещо по въпроса със сексуалното насилие в държавните структури на най-високо ниво.

Морисън и неговите министри също бяха обвинени в заобикаляне на въпроси за това кой е знаел за въпросния инцидент и защо нищо реално не е сторено, освен той да бъде потулен максимално. Докато не стана ясно, че за случая са знаели няколко души в парламента, включително поне трима министри.

Този род гневни въпроси и самата история на Хигинс доведе до това много други жени да разкажат за своя опит със сексуален тормоз в правителствените структури.

Само в рамките на няколко дни четири жени се обръщат към австралийските медии, за да разкажат за тормоз от същия съветник, който е насилил и Британи. При две от тях историята доближава много тази на Хигинс - вечер с питиета, прекаляване с алкохола, което завършва с изнасилване.

Случаите с него датират още от 2014 г., като въпреки оплакванията на въпросните 4 жени, той е останал на работа до 2019 г., когато вече след случая с Хигинс е уволнен и то не заради сексуално насилие, а заради нарушаване на протокола за сигурност.

"Ако правителството се беше справило с този проблем по правилния начин, това нямаше да се случи с мен", коментира една от по-късните му жертви пред онлайн сп. The ​​Australian.

Както може да се предположи от движението #MeToo в САЩ, веднъж набрала сила по склона, снежната топка по темата със сексуалния не спира просто така.

Въпросът със сексуалното насилие над Британи Хигинс доведе до разравяне в миналото и изваждането на бял свят на едно друго изнасилване с участник много по-високо в правителството на Либералната партия.

Така в петък двама сенатори от опозицията - лейбъристката Пени Уонг и Сара Хансън-Йънг от Зелените - публикуваха отворено писмо, цитирано от АФП, в което твърдят, че мъж, който в момента е министър в кабинета на Морисън, през 1988 г. е изнасилил тогава 16-годишно момиче. Самоличността на министъра и предполагаемата жертва не са съобщени от австралийските медии. Жената е отнела живота си през юни миналата година, на 49-годишна възраст.

По случая е имало официално разследване, започнато от полицията на щата Нов Южен Уелс миналата година, когато жената е подала сигнал, но след смъртта ѝ то е било прекратено.

Миналата седмица приятели на жената написаха писмо до премиера и до депутатите в парламента, призовавайки ги да установят какво се е случило наистина, провеждайки независимо разследване. В понеделник обаче Морисън отказа да го направи, настоявайки че това е работа на полицията, в която той няма намерение да се меси.

"Лицето, замесено тук, енергично отхвърли тези твърдения. Затова въпросът е в ръцете на полицията," каза той пред репортери в понеделник и добави, че случаят не показва незабавна нужда от действия от страна на правителството.

Във вторник полицията потвърди, че има "недостатъчно допустими доказателства за продължаване" по даденото дело.

За да е пълна картината, в неделя депутат от управляващата партия пък даде подаде в полицията отделно твърдение за изнасилване срещу депутат от опозиционните лейбъристи, като все още по този сигнал няма достатъчно информация.

Твърденията от последните две седмици отново породиха по-широки въпроси за австралийската политическа култура, включително продължителни дебати за сексизма и престъпленията от омраза към жените.

А натискът към Морисън за оставки и промени се засилва все повече. Опозицията в момента настоява за това да се задейства законова поправка, която позволява отстраняването на министри, срещу които са повдигнати обвинения в тежки престъпления. Премиерът и депутатите му обаче отбиха това искане.

Така той е поставен между чука и наковалнята - от една страна, да покаже, че всъщност разбира проблема със сексуалното насилие е готов да въведе реални политики за решаването му, но от друга - да спаси свой министър и политическия имидж на цялото си правителство.

Проблемът за него е, че колкото се опитва повече да омаловажи ситуацията и да я върне обратно в руслото на нормалното, толкова по-остри критики търпи. 

Междувременно Хигинс обаче е решена да действа докрай и ако трябва, сама да провокира търсената от нея промяна.

"Вярвам, че достигането до същността на това, което ми се случи и как системата се провали, е от решаващо значение за създаването на нова рамка", споделя тя. За нея борбата тепърва започва.

Най-четените