Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Израелският мафиот Ицик, за когото и три доживотни присъди не стигат

Наркотици, убийства и рекет - кланът Абергил беше една от шестте най-мощни банди в Израел Снимка: Wikimedia Commons, Israel police
Наркотици, убийства и рекет - кланът Абергил беше една от шестте най-мощни банди в Израел

Израелски съд осъди Ицхак Абергил - Ицик, дон на едноименния престъпен клан Абергил в Тел Авив, на три доживотни присъди и още 30 години затвор за убийството на трима случайни души при организирана от него бомбена атака в израелската столица, както и за трафик на наркотици.

Съдът установи, че въпреки, че 52-годишният Абергил не е извършил самия атентат, той е участвал в него като ръководител на престъпна организация, която съдиите описват като "световна и безпрецедентна по мащаб".

Ицик също беше осъден да плати 1,5 милиона шекели (439 000 долара) като компенсация за жертвите на бомбената атака, докато неговият съучастник и дясна ръка Ави Рочен беше осъден на 25 години затвор за заговор за опит за убийство.

Делото, известно в Израел като "Дело 512", продължи шест години и стана популярно като най-мащабното криминално дело в историята на страната.

По време на процеса обвиняемите трябваше да бъдат държани зад бронирани стъкла за тяхната собствена безопасност и в специално проектирана съдебна зала, пише израелският новинарски сайт Ynet.

Многогодишното разследване по "Дело 512" доведе до една от най-мащабните поредици от арести в подземния свят на Израел. Делото обединява в себе си разследванията на близо 40 отделни престъпления, извършени в продължение на повече от десетилетие от около 50 заподозрени.

В края на юни дойде и пиковият момент от това дело - прочитането на присъдата на Ицик, който през ноември миналата година бе признат за виновен от съда в Тел Авив за участие в убийството на трима случайни минувачи през 2003 г. при бомбен атентат.

Кланът Абергил е изключително агресивна и насилствена групировка, която е участвала в редица престрелки и атентати през годините си на активност. Снимка: iStock
Кланът Абергил е изключително агресивна и насилствена групировка, която е участвала в редица престрелки и атентати през годините си на активност.

Ударът е организиран от клана Абергил срещу неговия отколешен враг - мафиотския бос Зеев Розенщайн, за когото се смята, че е поръчал убийството на по-големия брат на Ицхак - Яков, основателя на престъпния клан.

При бомбената атака обаче Розенщайн оцелява за разлика от тримата невинни преминаващи.

Именно в първите години на новия век кланът Абергил започва да набира своята мощ. Още преди смъртта на Яков групата се занимава с разнообразна престъпна дейност, но кончината на големия брат Абергил дава път на далеч по-комбинативен и безмилостен лидер - Ицхак.

Той успява да издигне групировката от локална банда в Тел Авив до една от шестте най-големите престъпни империи на Израел.

Групировката се занимава с всевъзможна престъпна дейност - трафик на наркотици (както в Израел, така и в САЩ), убийства, изнудване, присвояване, пране на пари, контрол на незаконни казина и други криминални активности.

В тези години кланът Абергил разполага с десетки милиони шекели като активи в Израел, а освен това управлява над 37 фирми, притежава 38 апартамента и 56 коли.

Ицхак и двамата му братя - Меир и Авраам, не се свенят да използват насилие, за да се разправят с враговете си, като опитът да отстраняват конкурентния мафиот Зеев Розенщайн далеч не е единственият подобен случай, при който прибягват до такава сериозна агресия.

Относно конкретния случай съдът в Тел Авив постанови в мотивите за присъдата си, че той по нищо не се отличава от терористичен атентат като размер и брой невинни жертви.

Разследването срещу братята Абергил показва, че те имат богат оръжеен арсенал, в който попадат дори и противотанково оръдие с ракети за него.

Между 2003 г. и 2008 г. кланът води откровена война с конкурентите си в престъпния свят - както с Розенщайн, така и с други ключови лица от израелския ъндърграунд като Яков Алперон и Рами Амира - единият убит през 2008 г., а другият - през 2011 г.

Това води до няколко сериозни престрелки на публични места в Тел Авив и други градове като Рамла и Бат Ям, където загиват няколко случайни преминаващи, оказали се на пътя на куршумите, които гангстерите си разменят.

Една от основните сили на клана Абергил са връзките им със САЩ. Според най-консервативните оценки операцията на израелския мафиотски клан в Америка трае между 2002 г. и 2006 г., като тя ги превръща в едни от 40-те водещи вносители на наркотици в страната.

Те успяват да стъпят на американския пазар на наркотици, като се възползват от отворил се шанс - в началото на века уличната латино банда "Момчетата от Вайнланд" са в открита война с друга банда - "Ла Еме", която се ползва с добри връзки с мексиканските наркокартели.

За да останат в играта, "Момчетата" трябва да намерят конкурентен продукт, който да пласират на улицата, което отваря вратата за колаборация с братята Абергил, а те осигуряват екстази, кокаин и хашиш.

На 22 юли 2002 г. полицията в Лос Анджелис успява да разбие среща на двете страни, докато се разменят пари и наркотици. При акцията са конфискувани над 400 000 таблетки, оценени на повече от 5 милиона долара.

Според полицията в Лос Анджелис човекът на израелската мафиотска група в САЩ е Моше Малул, който отговаря за разпространението на екстази в Южна Калифорния, докато умът зад операцията - Ицхак Абергил - е отговорен за доставките на екстази от Белгия и Холандия.

Тази акция обаче не спира разрастването на клана Абергил в САЩ, като те продължават да доставят наркотици на своите партньори от "Момчетата от Вайнланд", както и на редица други банди.

Именно тази масирана експанзия на еврейските мафиоти ще доведе до техния евентуален крах, след като Агенцията за борба с наркотиците на САЩ започва да проявява специално внимание към Ицхак и братята му.

Първо през 2004 г. в Лос Анджелис е арестуван един от водещите хора на клана Абергил в САЩ - Габи Бен Харош. След две години, прекарани в домашен арест, той се съгласява на сделка с прокуратурата, която да му гарантира, че няма да влезе в затвора. В замяна на това разказва за структурата на операциите на клана.

През 2006 г. е арестувана и друга ключова за Абергил фигура - техният "силов човек" в САЩ Хай Вакнин. Пет години по-късно той признава вината си по част от обвиненията, включително пране на пари, и получава намаляване на присъдата, което води до пускането му на свобода. Информацията, която обаче той предоставя на американските власти, помага много за осъждането на Ицхак и брат му Меир.

Докато властите в САЩ продължават да трупат доказателства срещу израелските мафиоти, в родината им те са задържани по подозрение за участие в убийството на невинна жена, попаднала под куршумите по време на една от престрелките на клана Абергил.

На 26 август 2008 г. Ицхак и Меир Абергил заедно с помощниците им Моше Малул и Израел Озифа са изправени пред съда в Йерусалим за предполагаемата им роля в убийството на израелския наркодилър Сами Атиас в Енсино през август 2003 г., което убийство се разглежда като отмъщение за предполагаема кражба на пари от клана.

В този момент се намесват и американските власти, които подават спешна молба за екстрадирането на мафиотите в САЩ по обвинения за търговия с наркотици в особено големи мащаби, убийство, масово присвояване, пране на пари, рекет и други.

Разследването по случая е продължило шест години и включва ФБР, данъчни власти и служители на правоприлагащите органи в повече от десет страни в Америка, Европа, Азия и Близкия изток.

Почти година по-късно израелският съд решава да предаде мафиотите на правосъдието в САЩ, но заради различни забавяния това се случва на практика чак в началото на 2011 г. Едно от основните условия, с които Израел изпраща четиримата мафиоти, е да бъде свалена възможността за смъртни присъди от тях.

Връщането на Меир Абергил обратно в Израел през лятото на 2011 г. Снимка: Wikimedia Commons, Israel police
Връщането на Меир Абергил обратно в Израел през лятото на 2011 г.

И двамата задържани братя Абергил прекарват известно време в американски затвор. Меир е освободен по-късно през 2011 г. след постигнато споразумение с американската прокуратура да се признае за виновен по обвиненията.

Така съдът му присъжда 5 години лишаване от свобода, от които е сметнато, че е излежал 2 години и половина. След освобождаването си Меир бива върнат в Израел, където е арестуван отново по "Дело 512".

Ицхак, на свой ред, получава присъда от 8 години и половина лишаване от свобода през 2012 г., а през 2014 г. бива върнат в Израел, за да излежи остатъка от присъдата си в израелски затвор.

В родината си и той е подведен под обвинение по "Дело 512" в мащабна акция на израелските власти през август 2015 г. Оттогава насам Ицхак, Меир и редица други важни лица от клана Абергил са зад решетките.

Самият клан продължава да съществува още известно време, след като братята влизат в затвора, но към днешна дата повечето им структури или са разбити, или са погълнати от други групировки.

Някои от тях обаче не забравят своя бивш шеф. Няколко дни преди Ицхак Абергил да бъде осъден, бивш високопоставен член на неговия престъпен клан, станал защитен свидетел по делото срещу него, беше намерен мъртъв в Южна Америка.

Мъжът е свидетелствал за редица убийства, в замяна на което прокуратурата го подсигурила с живот в чужбина като част от програмата за защита на свидетели. Официално не се споменава кой точно от бившите приближени на Ицик е бил убит, нито в коя държава се е укривал, но според експерти смъртта му почти сигурно е следствие на факта, че той си е позволил да свидетелства срещу бившия си шеф.

Самият Ицхак Абергил продължава да държи на своята невинност, като по думите му държавата го е натопила.

Прокурорите приветстваха окончателната присъда като силно послание към престъпните групи в Израел.

"Това е краят на една ера, присъдата беше важно послание и с нея се затваря един кръг. Съдът изрази ценностите си по отношения на борбата с организираната престъпност, изрази позицията си относно ролята на всички "войници" в престъпните организации и също така даде извънредно и безпрецедентно наказание, за да изрази нуждата ни като общество да се борим с този проблем", коментира пред журналисти прокурорът по делото Шарон Хар Цион.

   

Най-четените