Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Квартал 46 - "ядреното" селище на СССР, което създава проблеми и до днес

Когато СССР интерес от тория както за мирни цели, така и за производството на ядрени бомби Снимка: iStock
Когато СССР интерес от тория както за мирни цели, така и за производството на ядрени бомби

Природата е била щедра към региона покрай село Озеро в Уралската планина.

Наоколо има изключително красиви естествени езера, а на места са се образували живописни водни каскади. През пролетта и есента природата е още по-красива заради багрите, които изпълват дърветата около водоемите.

Тази идилична гледка обаче е измамна, а пясъците в района излъчват радиация и до ден-днешен.

Селото се намира на около 50 километра от Екатеринбург и първите му документирани заселници са поляци от 30-те години на миналия век. Те са се занимавали с дърводобив - една от малкото дейности, които могат да носят доходи в този иначе суров регион.

Втората световна война и последвалата я Студена война обаче ще променят до неузнаваемост иначе мирния район.

Снимка: iStock

На 28 февруари 1940 г. пристига група от специално подбрани от СССР заселници, които са родом от Западен Беларус и Западна Украйна. Така на брега на река Озерная изниква селище, което съществува с кодовото название Квартал 46 или "Езерото".

Над реката е изграден мост, като на единия бряг има казарми, a на левия се намира столовата, училище за децата и комендантството. Именно през 40-те е направено и изненадващо откритие на мястото - в пясъците на реката е открит моназитов пясък, от който може да се добие радиоактивен торий.

Съветският съюз има интерес от тория както за мирни цели, така и за производството на ядрени бомби.

През 1949 г. официално е открита фабриката за обогатяване на торий, а откритото находище на моназит е едно от малкото по света за онова време, а концентрацията на ториев оксид в пясъка е между 3 и 9 процента.

Пясъкът се обработва в един от ниските заливи на край село Озеро, където е инсталирана и драгата за моназита. Обогатяването на суровината става на западния бряг на реката, а складовете са разпръснати чак до гарите Костоустово и Заря, близо до град Красноуфимск, където отложените радиоактивни пясъци още създават проблеми на местните.

Първият етап от обработката на пясъка включва получаването на чист, концентриран моназит, след това, за да се извлече торий, материалът се примесва с други минерали като рутил, кварц и цирконий.

Постепенно обаче идеята за ториева бомба и/ или ториев реактор е изоставена. По примера на редица други ядрени сили в света, и СССР решава да заложи на обогатяването на уран. Торият се среща три пъти по-често в земната кора от урана, но има далеч по-слаба склонност да се концентрира и да образува масивни находища.

Затова през 1964 г. находището е окончателно изоставено, съоръженията са затворени, а замърсените остатъци от дейността са разпределени в три отделни гробища покрай селото.

На освободената промишлена площадка малко по-късно възниква ново предприятие - уралски клон за производство на слаботоково радио оборудване. Десетки работници се трудят, без да имат представа за опасността, на която са изложени.

Първите публични данни, че радиацията в района надвишава допустимите нива се появяват чак през 1989 г. Сведения, че местните жители имат чести здравословни проблеми, съществуват и преди това, но никой не си и помисля, че те може да са свързани със завишения радиационен фон в околността.

Напротив, местните жители спокойно използват изкопите на моназитов пясък и с тях запълват дупките по пътищата си и строят къщите си. В книгата "Характеристики на радиационната обстановка в Урал" се посочва, че когато изотопът торий-232 се разпадне, от него се получава торон-220.

Той се разтваря добре във вода, но може и да се пренася на големи разстояния, като по пътя си замърсява водата и въздуха.

Снимка: Getty Images

Затова и руските власти се виждат принудени да разработят план за саниране и възстановяване на региона.

През 1990 г. е изпратен екип на Института по растителна и животинска екология към Уралския институт.

През 1994 г. отново се провежда изследване, което установява изключително високи нива на радиоактивно замърсяване в района на бившето хранилище, където радиационният фон варира между 17 и 30 микросиверта при нормални нива от 0,3 микросиверта.

При другите две гробища за радиоактивни отпадъци обстановката е малко по-нормална и стойностите варират между 0,25 и 3 микросиверта.

Взето е решение тези гробища да бъдат затрупани със слой скалиста почва, което донякъде намалява радиационния фон. Освен това са обеззаразени редица жилища и обекти и се създава ново хранилище, в което са заровени около 10 хил. кубични метра почва, съдържащи изотопи на тория.

Един от засипаните обекти се оказва и любимо място за почивка на местните жители край реката. И въпреки че фонът намалява, на много места той си остава около и над 2 микросиверта.

В дънните утайки на реката също се открива висока концентрация на торий, която надвишава от 3 до 20 пъти утвърдените стандарти.

Новината бързо достига до Екатеринбург, където са обезпокоени, че въздухът и водите също могат да са заразени. Резултатите от замерванията там не се оказват особена изненада - радиационният фон е завишен, особено по бреговете на река Исет. На места средният радиационен индекс е три пъти по-висок от приемливия.

Нещо повече, някои площади и улици е възможно да са още по-радиоактивни, защото са облицовани с гранитни плочи.

В момента обаче обстановката в региона е спокойна. Озерное, както в момента се казва селото, се разраства, а през 2012 г. дори е построено ново училище.

На жителите му обаче все още е строго забранено да използват местните пясъци за строежи и пътища, защото се приема, че въпреки всички дейности по саниране и загробване, опасността далеч не е преминала.

 

Най-четените