Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Може ли коронавирусът да спре войната в Йемен?

Поне към момента отговорът е категорично отрицателен Снимка: Getty Images
Поне към момента отговорът е категорично отрицателен

Когато гледа статистиките за коронавируса в раздираната от гражданска война, насилие и хуманитарни кризи Йемен, човек може да си помисли, че нещо в отброяването на страната не е съвсем наред - 1 заразен, 0 починали. Поне официално. 

Неофициално се говори за скриване на заразени, информационна война, размяна на различни обвинения и нападки между враждуващите страни, както и условия, които могат да превърнат Йемен в своеобразна бомба със закъснител на една втора вълна от COVID-19. 

Още преди възникването на заразата, страната представляваше една огромна хуманитарна криза в действие - комбинация от военни действия, глад, разрушения, болести и разбита здравна система. 

Така че когато Саудитска Арабия, една от страните най-активно въвлечени в конфликта в Йемен и ръководител на коалицията за борба с хутските бунтовници, подкрепяни от Иран, обяви, че ще въведе едностранно спиране на огъня, мнозина видяха в това опит за въвеждане на някакъв мир, докато опасността от пандемията отшуми. 

Всъщност анализаторите са на мнение, че това до голяма степен показва и нежеланието на Рияд да продължава с този губещ конфликт на фона на собствените си проблеми - в Саудитска Арабия е налице сериозно огнище на коронавируса, а тече и голяма игра с цените на петрола с Русия. 

Каквото и да е, свалянето на оръжията потенциално може да помогне върху това всички в Йемен да се фокусират върху заплахата от вируса, която може да има унищожителни последици. Ако някоя от въвлечените страни въобще избере да почете въпросния призив. 

Но може ли опасността от вируса действително да помогне за сваляне на оръжията? И ще успее ли тази невидима заплаха наистина да обедини враговете за общо излизане от кризата?

Ако си мислите, че отговорът на тези въпроси е положителен, значи сте твърде наивно оптимистични.

Самото обявление за едностранно прекратяване на огъня от страна на Коалицията, в която освен Саудитска Арабия влизат още и представители на още няколко арабски държави, включително Обединените арабски емирства, дойде на 9 април в отговор на призива за примирие от страна на специалния пратеник на ООН Мартин Грифитс.

В него се предвиждаше силите на коалицията да прекратят огъня и да започнат изтегляне на тежкото си въоръжение от градовете под свой контрол.

Малко преди това Рияд дори покани хутите за преки мирни преговори, които да проправят евентуалния път към мир в Йемен.

На практика обаче нито една част от тези пожелателни текстове не е влязла в сила, а бойните действия продължават активно по различните фронтове. Нещо повече - през последните няколко месеца дори се наблюдава сериозна ескалация на насилието източно от държаната от хутите столица Сана, като техните сили напредват към Мариб - последната правителствена крепост на север и основен център на нефтени и газови находища.

На точно тази фронтова линия не просто не се наблюдава примирие, но и в периода на последните месеци движението на войските и на военните машини е може би най-сериозното от години насам.

Хутите продължават да постигат победи в тази област, изправяйки Международно признатото правителство пред сериозен провал, който може да застраши легитимността му. Той може да е още по-голям, ако саудитците са наистина готови да се изтеглят от войната, за което говори както обявяването на примирието, така и желанието за преговори с хутските милиции.

Засега обаче всякакви приказки за мир изглеждат само като добро пожелание и нищо повече. 

И макар примирието да не се спазва, и двете страни са напълно наясно, че вирусът представлява заплаха - ако не толкова реална, то поне на ниво имидж. Саудитска Арабия вече действа за справяне със собственото си огнище на заразата, докато правителството на Йемен се опитва да запази някакво лице пред международната общественост с мерки и действия срещу разпространението на коронавируса. 

За хутите обаче по всичко изглежда, че поне към момента напредъкът в бойните действия е по-ценен. За това говори и един от младите войници от милициите им, вербуван да се бие срещу правителството и саудитците. 

"Командирът ни каза, че най-сигурното място от вируса е фронтовата линия. Аллах е на наша страна там и ако умрем, ще бъдем мъченици, герои, а на семействата ни ще бъдат дадени пари. В края на краищата вирусът все още не е достигнал Сана и куршумите са много по-бързи от бавната смърт от задушаване от коронавирус", казва войникът, цитиран от местната агенция "Ал Монитор". 

Въпреки това обаче за хутите е важно да демонстрират някакво желание за справяне с опасността от вируса, ако искат да продължат да се надяват на някакво международно признаване. В момента COVID-19 е основна световна тема и повечето големи държавни лидери са ангажирани с пандемията. Затова и бунтовниците в Йемен трябва да покажат на света някакви действия, за да си гарантират по-голяма легитимност. 

Ако човек следи каналите им в социалните мрежи и в контролираните от тях медии, изглежда, че ръководителите на хутите са взели проблема със заразата присърце и са задействат мерки за справянето с нея. 

Те продължават да твърдят, че регионът не е засегнат от коронавируса и той е далеч от Сана. Въпреки това обаче хутите обвиняват Саудитска Арабия, че блокира изпратените хуманитарни помощи за региона - тестове за коронавируса, маски и медицинско оборудване, ограничавайки ги само до териториите, контролирани от правителството. 

Големият въпрос в момента е дали Йемен е поставен пред реална заплаха от вируса. Според "Ал Монитор" това вече е факт, като хутите укриват потенциални случаи на COVID-19 в столицата Сана.  

От там цитират свой неназован източник, според когото само за първата седмица на април са били регистрирани поне 4 случая, които се държат изолирани.

"Случаите трябва да останат в тайна. Ако хутите разберат, че новината е изтекла, ще има тежки последици. Те не искат хората - особено потенциалните бойци - да се плашат и да се разсейват от основната кауза, която печели войната срещу саудитците и техните йеменски съюзници", коментира той пред изданието. 

Местните власти са наложили вече блокада върху движението, както и задължителна карантина за всеки, който потенциално може да е заразен. В допълнение към това в региона все още е валидно военното положение заради продължаващата гражданска война с официалното правителство, което означава военни патрули и масови проверки.

Рискът от всяване на хаос и паника сред населението обаче трябва да е една от най-малките тревоги за властите в региона. Ако заразата се разпространи в Йемен, това ще означава още по-голяма криза от всичко, което сме си представяли. 

В момента повече от 80% от 29-милионното население на Йемен се нуждаят от спешна хуманитарна помощ заради войната, която започна през 2015 г.

Лошата хигиена, липсата на достъп до адекватно здравеопазване и цялостната липса на медикаменти пък могат да превърнат региона в едно огромно огнище на заразата, което да даде отражение не само върху Близкия изток, но и върху целия свят.

Избухване на огнище в Йемен ще означава сериозно разпространение из целия регион, а оттам опасността от втора вълна на заразата из цяла Европа и Русия се повишава неимоверно.

Така че една локална война в момента представлява все по-сериозна заплаха за целия свят. 

Най-четените