Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Плановете на Лукашенко за мокри поръчки срещу дисидентите в Германия

Експлозиви, отрови и установяване на шпионска мрежа в самото сърце на ЕС - за това говори в таен запис бившият шеф на беларуското КГБ Вадим Зайцев пред агенти на секретно подразделение. Снимка: БГНЕС
Експлозиви, отрови и установяване на шпионска мрежа в самото сърце на ЕС - за това говори в таен запис бившият шеф на беларуското КГБ Вадим Зайцев пред агенти на секретно подразделение.

Поръчвал ли е беларуският президент политически убийства на дисиденти в Германия през последните години? Разследване на EU Observer и един запис, в който се твърди, че се чува гласът на бившия шеф на беларуското КГБ, говорят именно за това.

Изданието публикува аудиозапис и доклад на КГБ за следенето на беларуския журналист Павел Шеремет в Москва, предоставени от опозиционния активист Игор Макар - бивш офицер от специалните части, служил в звеното за борба с тероризма "Алмаз", който сега живее в укритие в ЕС.

Самият запис идва от скрито устройство, поставено в кабинета на бившия председател на КГБ Вадим Зайцев.

На него се чува какво се е говорило по време на среща между Зайцев и офицери от елитната антитерористична група "Алфа", подразделение на беларуските служби, проведена на 11 април 2012 г., около 8.45 часа сутринта според данните от самия файл.

В разговора се обсъжда възможността за това групата да извърши покушения върху хора, които са врагове на режима в Минск, като се споменават най-вече трима дисиденти, живеещи в изгнание в Германия - Олег Алкаев (бивш директор на затвор), Владимир Бородах (бивш полковник от армията) и Вячеслав Дудкин (бивш шеф на звено за борба с корупцията).

Според думите на Зайцев това е поръчка идваща директно от най-високо ниво, като президентът Лукашенко е отпуснал сума в размер на "над 1,5 милиона долара" в специална сметка, отделена специално за подобни секретни черни операции.

Шефът на КГБ набляга на това, че президентът "очаква да види резултати от тези операции", но не иска от тях да остават каквито и да е подозрения за намесата на КГБ.

Вадим Зайцев, шеф на беларуското КГБ между 2008 и 2012 г. Снимка: YouTube, MsOnlysee
Вадим Зайцев, шеф на беларуското КГБ между 2008 и 2012 г.

"За мен е важно никой дори да не си и помисли за КГБ. Ясно е как бихме могли да удавим или да застреляме някого. Ясно е. Но как да инициираме случайна експлозия, как да започнем палежи и да не оставяме след себе си следи от убийства и подобни неща - това е неясно", казва Зайцев пред офицерите.

Една от идеите на Зайцев за целта е да се намери и вербува професионален механик, който с работата си да може да повреди колата на набелязана жертва така, че при разследване "никой ши*ан експерт" в Германия да не се забележи пряката намеса.

Обсъжда се и използването на експлозиви, като обаче един от офицерите посочва, че е много възможно при него да има странични жертви, които също да пострадат при експлозията. Друго "интересно предложение" е използването на трудни за улавяне отрови. Офицерът посочва, че познава професор в град Витебск, който е експерт по токсикология и "познава много добре както естествените, така и изкуствените отрови".

"Има един химик-аматьор, който твърди, че може да произвежда всякакви химикали. Можете дори да му кажете височината и теглото на човека и той да ги подготви за всеки", казва друг неназован служител в разговора.

В крайна сметка Зайцев отсича да бъде намерен химикът, а агентите да "приготвят всичко".

По време на срещата се обсъждат и плановете за проникване в Германия и установяване на база там, която впоследствие да позволи извършването на покушения сред набелязаните жертви.

Едно от предложенията е служител на КГБ да влезе в страната с 6-месечна туристическа виза и покана от "приятели", които вече живеят в страната.

С помощта на фалшиви документи, агентът може да се представи за "жертва на режима на Лукашенко" и да установи контакт с беларуската имигрантска общност в Германия.

Оттам нататък задачата на агента би била да организира своя собствена мрежа от местни контакти, с помощта на които да си осигури и базата за по-нататъшни акции.

По време на срещата агентите на КГБ обсъждат и евентуалното убийство на още един човек - роденият в Беларус журналист Павел Шеремет, който по това време живее в Русия.

Зайцев го определя като трън в задните части и заявява, че трябва да се работи по неговия случай. С тази разлика обаче, че шефът на разузнаването иска убийството на журналиста този път да изпрати публично послание.

"Ще поставим бомба и т.н., а този ши*ан плъх ще бъде разкъсан на ши*ани парчета - крака в едната посока, ръце в другата посока. Ако всичко изглежда като естествена смърт, това няма да остане в съзнанието на хората по същия начин", казва Зайцев.

Междувременно изтекъл доклад на вътрешното разузнаване на КГБ, с който EUobserver се е сдобил, показва, че по времето на разговора екипи вече следят движението на Шеремет.

Няколко години по-късно - на 20 юли 2016 г., журналистът е убит от поставен под колата му експлозив, повтаряйки по зловещ начин думите на Зайцев. Към момента все още няма дори заподозрени по случая, а украинските власти продължават разследването си.

Разбира се, няма категорични доказателства, които да потвърждават намесата на Беларус в убийството на Шеремет, но дори само думите на бившия шеф на КГБ са достатъчни, за да събудят съмнение.

Самият запис е доста неясен и официалната експертиза, поискана от EUobserver не потвърждава на 100%, че гласът на него е този на Вадим Зайцев. Сравнен обаче със записи от негови изказвания, които могат да се намерят и в YouTube, се чува удивителна прилика.

От медията се свързват със свой контакт в разузнавателна служба на държава от НАТО, който познава Зайцев и е изследвал самия файл. Изложеното от експерта мнение е, че "звучи като един и същи човек".

Оценката от метаданните показва, че файлът е редактиран поне веднъж, вероятно за да се изтрие дигиталният подпис, който би могъл да идентифицира "къртицата" в КГБ, която е заложила записващото устройство в офиса на Зайцев, обяснява Каталин Григорас, директор на Националния център по медийна криминалистика в Университета на Колорадо в САЩ, който също изследва изтеклия файл.

Оттам потвърждават обаче, че експертите не са открили никакви следи от аудио манипулации. С други думи - това, което се чува във файловете, е казано наистина, а няма редактирани думи и изрази.

"Готов съм да свидетелствам пред съда, че този запис е автентичен и че Зайцев говори в аудио файла. Готов съм да рискувам живота си, за да могат беларусите да бъдат свободни и да помогнат за разрушаването на този режим на Лукашенко", заявява Игор Макар.

По думите му е грозно, че шефовете на сигурността в Беларус говорят по този начин в нормалните си работни срещи - с толкова много цинизми и псувни. Според него обаче причината се крие в това, че Лукашенко умишлено набира лошо образовани хора, които смята за по-лоялни.

Самият той признава, че разполага със записа още от 2012 г., когато му го дава негов контакт в КГБ. По думите му обаче той години наред предпочита да го пази от медиите в името на сигурността на своя приятел Олег Алкаев, както и на другите двама споменати в разговора. Вместо това го споделя с американски дипломат в страна от ЕС (когото отказва да посочи).

Дипломатът, на свой ред, предава информацията към германските сили за сигурност, които да предприемат необходимите действия за опазване на посочените в записа.

Самият Алкаев потвърждава думите на Макар, като допълва, че е бил потърсен, за да му бъде предложена специална защита от германските власти.

"Германската полиция ми каза, че може да гарантира безопасността ми в страната, но ме посъветва да не напускам пределите ѝ", казва Алкаев.

Осем години по-късно Макар решава все пак да разкрие публично аудиозаписа, предавайки го на EUobserver. Причината - солидарност с протестиращите в Беларус, които, по думите му, вече четири месеца издържат на "побои, изтезания и изнасилвания".

От медията се свързват със свои източник в Беларус, чието име не назовават от съображения за сигурност, който потвърждава за подобна среща, провела се на 11 април 2021 г. По думите му записът е автентичен, а Зайцев е човекът, който говори там. И ако се наложи, ще потвърди това и пред съда.

Самият факт, че шефът на разузнаването на Беларус е бил подслушван и файлът с разговора е бил разкрит пред чужди служби, е сериозен удар за режима на Лукашенко.

Според източника въпросният седми отдел на отряд "Алфа" е трябвало да бъде толкова таен, че дори полковникът, отговарящ за шестте други отдела на отряда - Олег Чернишев - не е искал да знае с какво се занимава точно този отдел.

В крайна сметка заговорът на КГБ за убийството на дисиденти в Германия не се осъществява.

Само няколко месеца след самия запис, през ноември 2012 г., Зайцев напуска КГБ, без да посочи ясна причина за това. Бившият шеф на разузнаването сега е директор на беларуска телевизия Cosmos TV.

Няма информация дали отряд "Алфа" е разформирован по-късно и дали въобще е участвал в наказателна акция срещу противници на властта. В случая с убийството на журналиста Шеремет така и не е доказана връзка с беларуското разузнаване, макар начинът, по който той е убит, да напомня силно за думите на Зайцев от записа, а доклад на КГБ да потвърждава, че той е бил следен.

И все пак човекът, който раздава заповедите на Зайцев - президентът Александър Лукашенко - все още е на власт в началото на 2021 г. А начело на КГБ сега е бившият заместник на Зайцев - Иван Тертел. Той очевидно е попил от същия манталитет за ръководене на разузнавателна структура, както може да се съди от факта, че името му попадна в черния списък на ЕС заради "изтезания" на протестиращи срещу президента.

Самият разговор, макар и проведен преди толкова години вече, поставя на дневен ред въпроса за безопасността на белоруските бежанци, живеещи в ЕС днес.

Само от август 2020 г. насам, когато властите започнаха с репресии да потушават антиправителствените протести в страната, около 320 беларуски граждани са потърсили убежище в Полша, показват данните на полското Министерство на вътрешните работи.

Други 67 беларуси са кандидатствали за убежище в Литва, а в Германия вече живеят 100 белоруски граждани с право на политическо убежище. Други над 400 очакват решение на германските власти.

От литовските и германските власти коментират обаче, че поне към момента няма никакви сигнали за заплаха за беларуските граждани на тяхна територия. Ако обаче се получат такива, мерки ще бъдат взети веднага.

 

Най-четените