Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Работа вече няма, но не можеш да се върнеш и у дома: Румънските работници откриват тъмната страна на Германия

Некоректните условия на труд спрямо източноевропейците вече показват ефекта си Снимка: Getty Images
Некоректните условия на труд спрямо източноевропейците вече показват ефекта си

Беше ясно, че подобно нещо ще се случи, още когато стотиците хиляди румънци пренебрегнаха всички рискове покрай коронавируса и се качиха на чартърните полети за Германия, където да берат ягоди и аспержи.

В седмиците преди това германските ферми бяха разтръбили исканията си за внос на работна ръка от Източна Европа, която да поеме натоварването от необраната реколта по полетата. Правителствата в Берлин и Букурещ в крайна сметка сключиха споразумение и всички онези румънци, които имаха желание, поеха към страната с по-големите заплати, която очевидно вече не крие желанието си да експлоатира труда им.

И това го има заложено в самото споразумение - работниците от Румъния няма да получават здравни осигуровки, не могат да сменят фермата, в която са наети да работят (заради коронавируса), и не могат сами да се приберат у дома, ако нещо се случи, а трябва да чакат сформирането на цяла група, като пътуването се организира от германските фермери.

Така че ако някой земеделски производител фалира или бъде притиснат твърде много от кредиторите си, работниците, пропътували стотици километри, за да работят за конкретната ферма, остават в ситуация без полезен ход.

Именно такъв е случая в една ферма за аспержи и ягоди в град Борнхайм, близо до Бон, където десетки сезонни работници са оставени просто да чакат какво ще се случи с тях и с парите им.

39-годишната Анка споделя пред "Дойче веле" за несигурните няколко дни, след като се е разбрало, че са уволнени заедно с други нейни сънародници. Заедно с членове на анархо-синдикалистката организация Съюза на свободните работници те излизат на малък протест в центъра на Бон, предизвиквайки медийно внимание около себе си и казуса си.

Това доведе до лъч на надежда и румънският консул се е свързал с тях, давайки им храна и малко пари, както и обещание да помогне за разрешаване на казуса.

Как обаче се е стигнало въобще дотам работниците да попаднат в плен на системата? По думите на Анка те не за пръв път работят в конкретната ферма и собственикът винаги се е грижел добре за тях. Тази година обаче, заради цялата ситуация фермата се контролира от външен попечител.

Самата Анка твърди, че никой от тях не е знаел, че компанията, поддържаща фермата, е фалирала, когато са им предлагали да дойдат отново в Германия. Когато обаче са пристигнали и новината им е била съобщена, новото ръководство ги е призовало да работят, за да може със събраната реколта да се подсигурят нови потенциални инвеститори.

Ситуацията с пандемията обаче обостря всички проблеми в бранша. Тъй като ресторанти и хотели остават затворени, търсенето на аспержи драстично е спаднало. Съответно кредиторите на фермата взимат решение, че брането им ще излезе излишно скъпо и слагат край на тази кампания. Което съответно води и до освобождаването на голяма част от работниците.

Така макар Анка и останалите работници да са дошли в Германия с договор за три месеца, започващ в началото на март, сега те са съкратени и без особени алтернативи пред себе си. По договор имат да получат още пари, тъй като работодателите им са им плащали само части от заплатите. За цял месец работа някои са получили само по 150 евро, а други дори и по-малко. По думите на Анка на нея ѝ дължат още 1200 евро.

Друг проблем със заплащането идва от това, че работодателите са приспаднали повече пари от очакваното за настаняване и храна.

"Оризът все още беше полуразмразен и не беше сварен както трябва. Част от саламите, които ни даваха за закуска, бяха развалени. Не ни беше позволено да ядем остатъци в кухнята, винаги имаше само по една порция за всеки човек", разказва румънката.

Същевременно обаче за работниците е почти невъзможно сами да си пазаруват - фермата, в която работят, е отдалечена от града и супермаркетите в него. И макар работниците да не се оплакват много от неочаквано скъпото настаняване, предоставените им бараки са стари и в някои от тях има мухъл.

С други думи гастарбайтерите са поставени в изолирана ситуация, без особен контрол над животите си и сега оставени на произвол с надежда някой политик да им обърне внимание и да ги прибере у дома.

Според Харолд Шаум, заместник-председателят на съюза на БАУ, който представлява работници в селското стопанство, околната среда и строителството, подобни ситуации далеч не са изолиран инцидент. Организацията работи за това да намери повече информация за въпросния попечител на фирмата и да издейства на съкратените работници дължимите им пари.

"Медиите многократно съобщават за неизвинимото състояние на нещата във фермите за аспержи в Германия. Това не е нов проблем, но той се набива все повече на очи покрай пандемията от коронавируса, особено сега, когато се облекчават ограничения и се позволява на чуждите работници да пътуват до Германия. Тук им се плаща под нормата - нещо, което прави привличането на родна работна ръка много по-трудно", коментира той пред "Дойче веле".

"Често откриваме, че се използват редица различни методи за подбиване на законната минимална заплата. Хората или получават заплатите си на части, или се сключва отделен договор с високи разходи за пансион и квартира. Всичко това е напълно против правилата", обяснява още Шаум.

Една от редовните практики е точно да се сключват такива специални договори, в които се поставят допълнителни удръжки, такси и т.н., както и се поставят специални условия. Работодателите често се възползват и от езиковата бариера, използвайки максимално сложен и бюрократичен език, за да прокарват между другото такива дребни детайли, които след това могат да изиграят лоша шега на работниците.

И все пак, макар и намалени, Анка и останалите като нея очакват дължимите си пари. Те просто не могат да си позволят да загубят парите, тъй като им трябват за издръжка на семействата им в Румъния и за покриване на дългове там. 

Въпросът е, че цялата процедура по получаването на тези неизплатени възнаграждения може да се окаже доста по-сложна от очакваното. Според Шаум не е ясно дали реално сезонните работници имат право на обезщетения за безработица, нито дали има как на практика да им се изплати онова, което не са получили като заплати.

Ситуацията става още по-сложна, когато се окаже, че всъщност са намесени компании подизпълнители, регистрирани на пощенски кутии в чужбина, които всъщност са наемали персонала - също срещана практика.

Така, въпреки че са работили месеци наред, работниците може да се окажат с празни ръце. Според Шаум сега шансът им е да потърсят по-надеждна ферма, където да изкарат останалата част от земеделския сезон.

Идентична е ситуацията и в сектора на кланиците, където се установи, че източноевропейски работници са били експлоатирани и държани при мизерни условия за живот, съчетани с тежък труд.

За ситуацията се разбра, след като една от най-големите кланици в страната се превърна в клъстър на заразата от коронавируса. Тогава към темата се насочи сериозно медийно и обществено внимание, като сега от германската месопреработвателна индустрия обещаха, че ще се подобрят значително условията за работниците, заети в бранша, дори и те да са сезонни.

"Обстоятелствата, които преживяваме, разкриват редица системни проблеми, които не сме решили правилно", заяви министърът на труда в Румъния Виолета Александру пред агенция Ройтерс след среща с германския си колега Хубертус Хайл. Тя призова през медиите всички заети работници в Германия и другите Западноевропейски държави да се обърнат към полицията, ако видят злоупотреби или некоректни условия на труд.

Надеждата сега е, че покрай цялото медийно внимание условията наистина ще се подобрят, а не само на думи. И все пак съществува рискът всичко да се върне към обичайното, след като вниманието отшуми. Все пак твърде често ниската цена на ягодите и месото е за предпочитане пред това да се направи нещо повече от осъдително цъкане с език, докато темата е актуална.

Според експертите какво ще се случи в действителност, ще се разбере чак догодина - тогава извън кризата с коронавируса (дано) ще се разбере дали промяната е истинска, или просто е поредната шепа прах в очите на обществото.

Най-четените