Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сегрегацията на ромските деца в училище: Бойното поле между Орбан и съда в Унгария

Сегрегацията на ромските деца в училище: Бойното поле между Орбан и съда в Унгария Снимка: Getty Images

"Когато отивахме да ядем на обяд, чувахме как другите казват: "Ето ги циганчетата!". Тогава учителите събираха всички бели деца и им казваха, че не трябва да седят до нас".

Думите са на 30-годишния Атила Берки, цитирани от сайта Budapest Beacon. Той е унгарец от ромски произход, който свидетелства пред съда по казус, който през последните 10 години става все по-видим в страната: сегрегацията в училищата.

Едва на 12 май обаче Върховният съд в Унгария финално отсъди, че училище в северозападния град Гьонгьоспата, където отдавна има междуетническо напрежение, незаконно и системно е сегрегирало ромските ученици и е осигурявало по-ниско качество на образованието им.

В резултат на решението децата и родителите им ще бъдат обезщетени със 100 милиона форинта (приблизително половин милион лева).

Решението на съда обаче никак не се харесва на унгарското правителство, което според пратеника на премиера Виктор Орбан, Ласло Хорват, "възпрепятства социалния мир, тъй като едностранно и показно наказва цял град за истинските или въображаеми оплаквания на едно малцинство".

Нещо повече - Хорват, който е член на управляващата "Фидес", заяви, че ще предложи промени в закона, за да "предотврати подобни съдебни решения".

През февруари пък самият Орбан заяви, че правителството възнамерява да игнорира наложените от съда обезщетения на ромските семейства и нарече онези, които помагат на ромите да търсят правата си, соросоиди, пише "Ройтерс".

По думите му виновните в случая са ромските деца, които създават "заплашителна среда" за останалите и така принуждават родителите да търсят училища в съседни квартали и градове. 

Тези изказвания предизвикаха и протест на 23 февруари, когато около 2000 души излязоха на улицата с послания като "Никой не стои над закона" или "Бъдещето не може да се гради върху омраза", пише Independent.

Протестиращите тогава представиха и петиция, подписана от 500 психолози, според които реториката на правителството само влошава напрежението между унгарци и роми.

Унгария обаче успява да влоши етническите търкания не само с думи, но и с определени свои действия.

През 2010 г. например образователната система преминава през драстична централизация и разширяване на така наречените "църковни" училища, които са облагодетелствани от правителството, но открито отхвърлят приема на ромски деца, пише New Europe.

По този начин децата от малцинствата са принудени да се запишат в едно от 400-те "ромски" училища в гетата и бедните райони на страната, а онези, които все пак искат да учат в класни стаи с деца от други етноси, често са поставяни или в "специални паралелки", съставени само от роми, или въобще не са приети.

Това личи и в статистиката - Унгария е една от 12-те страни със значително ромско малцинство, но въпреки това сегрегацията от 2013 г. насам е нараснала от 30% на 44%, сочи проучване на ЕС, цитирано от Cronkite News. В него едва 16% от ромските деца посочват, че имат предимно бели съученици.

Това е и част от линията на "Фидес", която се опитва да държи ромите извън останалото общество.

Междувременно в страната учениците от ромски произход започват да изпадат от системата все по-рано - проучване на Унгарската статистическа служба посочва, че 16% от ромите изобщо не са завършили основно училище, докато 63% са завършили основно образование, без да продължат в горни класове.

Сравнителните данни за унгарските нероми са съответно 1% и 19%.

Това води и до безработицата сред малцинството, която наброява 28% сред онези, които търсят работа, и 45% сред "неактивните" роми, които не търсят заетост, твърди статистическият институт в страната.

Правителствената политика, която насърчава омразата и сегрегацията, е недалновидна и непродуктивна за цялото общество, пише изданието.

В крайна сметка в Унгария, както и в останалите страни с ромски общности в Източна Европа, има огромен неизползван човешки потенциал. Той особено личи на фона на недостиг на работна ръка в много отрасли като услугите или местата, на които се търси неквалифицирана работна ръка.

Условието дори за тях обаче често е средно образование, което ромите все по-често нямат. Парадоксът е, че вместо да насърчава образованието и интеграцията, правителството прави точно обратното.

Междувременно Съветът на Европа отчита нарастващата училищна сегрегация в Унгария и сезира Европейската комисия, която стартира процедура по нарушение срещу правителството.

Сегрегацията на ромските деца в училище е разхищение на публични средства, които отиват в институции, управлявани от църквата, докато по-достъпни и по-справедливи решения биха подобрили образователните резултати за ромите, биха спасили потенциално загубено поколение и биха донесли много голяма полза на унгарското общество като цяло.

Най-четените