Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще отвори ли ЕС вратата за ГМО от второ поколение

Натискът е голям, особено на фона на климатичните промени и енергийната криза Снимка: Getty Images
Натискът е голям, особено на фона на климатичните промени и енергийната криза

Дебатът в Европейския съюз (ЕС) за отваряне на вратата за генно-модифицирани организми (ГМО) не е от вчера и днес, но климатичните промени, несигурността - политическа и икономическа, и недостигът на храни заради проблеми с реколтата няма как да не окажат влияние.

"Може би е време да преосмислим някои традиционни подходи към производството на храна за сметка на нови, съвременни техники", обяви чешкият министър на земеделието Зденек Некула след неформална среща на агроминистрите от евросъюза наскоро. Страната му в момента е ротационен председател на ЕС.

Некула се позова именно на настоящите опасения и затруднения пред производителите на земеделска продукция - липса на торове, растящи цени на енергията, климатични промени и суша, които могат да доведат до срив в индустрията.

"Можем да помогнем на фермерите като използваме иновациите", поясни министърът.

Иновациите, които визира, са т.нар. нови геномни техники, които се проучват от ЕС от няколко години. Известни са и като ГМО 2.0. Според Некула - и защитниците на технологията, с тях отглежданите растения могат да станат по-устойчиви на суша, студ, болести и вредители.

"Тези решения не са скъпи и не изискват инвестиции за милиарди. Трябва само да променим остарялата законодателна рамка. Нужни са съвременни правила, които да гарантират, че земеделската продукция е безопасна и устойчива по отношение на околната среда", поясни чешкият аграрен министър.

Той определи настоящото законодателство на ЕС по отношение на генно-модифицираните продукти като "ограничение" за европейските фермери. "ЕС има отговорността не само да изхранва населението си, но и като световен лидер", допълни Некула.

Снимка: БГНЕС

Дебатът не е нов. През 2018 г. обаче Съдът на ЕС постанови въпросното "ограничение" - обяви, че генното редактиране попада под регулацията, която касае и ГМО, тъй като организмите, получени чрез техники за генно редактиране, са ГМО.

Благодарение на това всякакви подобни проекти в съюза към момента са замразени.

Настоящото законодателство на ЕС изисква одобрение преди пускането на пазара на всеки ГМО продукт, заедно с оценка на рисковете за здравето на хората и влиянието на околната среда. ГМО са обект на специално проследяване, етикетиране и наблюдение. В редица страни, включително България, отглеждането на ГМО е забранено, а в съюза се отглеждат само няколко подобни продукта, най-вече царевица.

Макар и юридически приравнен в ЕС с първото поколение ГМО, при по-новия метод не се изисква добавяне на гени от други видове, за да се получи генетична модификация. При новите техники се редактират гените на самото растение, като промяната може да бъде както минимална, така и да се постигнат значителни изменения.

Натискът за промяна обаче, включително и на лобистки групи, се засилва в последните години.

През 2019 г. страните-членки поискаха от Европейската комисия (ЕК) да проучи правно въпроса за новите геномни техники. Две години по-късно ЕК обяви, че настоящото законодателство не е пригодно и за новата форма на ГМО и трябва да се промени.

След проучването стана ясно, че ЕК възнамерява да предложи подходяща правна рамка, която да даде възможност на новите техники "да допринесат за развитието на устойчива и издръжлива система на хранително-вкусовата промишленост".

Конкретно идеята е да се даде възможност за отглеждане на растения, произведени с помощта на определени генни техники.

ЕС възлага надежди на новите техники, защото благодарение на тях растенията могат да станат устойчиви на вредители и болести, да се нуждаят от по-малко пестициди, да са по-устойчиви на последиците от изменението на климата, гласяха заключенията на проучването. С

генно редактиране може да се подобри хранителното съдържание на зеленчуците с цел по-здравословно хранене или да се намали съдържанието на вредни вещества като токсини и алергени, обобщи то.

Снимка: Getty Images

Защитниците на генното редактиране наблягат и на това, че то позволява намаление на употребата на пестициди и торове, тъй като целта на ЕС е да намали първите с 50% до 2030 г.

Те също така твърдят, че редактирането на собствения геном на растенията не е кой знае колко по-различно от традиционните техники, при които също се кръстосват различни видове и се получават по-устойчиви хибриди, само че сега това може да става много по-бързо.

Противниците на идеята предупреждават, че ефектите от новите ГМО са непредсказуеми и също могат да променят състава на растенията по неочаквани начини - например да имат вредно въздействие върху дивата природа. Въпреки че тези нови техники са по-точни, целият процес все още включва много случайни събития, чиито резултати не могат да бъдат прогнозирани. Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгата регулация, въведена първоначално за ГМО, и този риск остава и за новото поколение.

Според източници на Euractiv от последната неформална среща на земеделските министри, поне 9 страни подкрепят новите форми на ГМО. Други обаче са по-сдържани, включително Германия. Според немския земеделски министър Джем Йоздемир те имат потенциал, но не бива да се изключват притесненията за толкова нов метод.

Опасенията на природозащитниците са, че предстои да бъдат занижени стандартите за оценка на риска и проследяването на растенията, обект на генно редактиране, както и отказ от изискванията за обозначение на наличието им върху етикетите на храните.

Конкретните предложения на ЕК за ново законодателство за новия тип ГМО се очакват догодина.

"Те ще се базират на солидна оценка на въздействието. Трябва да сме внимателни и да се уверим, че няма риск за общественото здраве, за околната среда и за икономическия интерес на фермерите", поясни еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски.

Според Войчеховски трябва да се намери баланс и органичното земеделие са бъде предпазено от потенциалните последствия на новите мутации.

Така мислят всички, въпросът е какъв точно ще бъде този баланс.

   

Най-четените