Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Син на Русия" или заплашван войник от ГРУ - американският командос, осъден за шпионаж

Случаят с Питър Дебинс - зелената барета, предавала над 10 години тайни на руското разузнаване Снимка: Iwp.edu
Случаят с Питър Дебинс - зелената барета, предавала над 10 години тайни на руското разузнаване

Когато в петък, 14 май, окръжният съд в Александрия, щата Вирджиния, издаде присъдата си от 15 години и 8 месеца затвор на Питър Дзибински Дебинс, за него това беше край на една дълга и болезнена сага, в която се разкриха много от тайните на бившата зелена барета.

Наказанието на американеца идва след като той се призна за виновен по обвиненията за разкриване на военни тайни пред руски агенти - нещо, което извършвал за период от над 15 години.

Присъдата отговаря почти пълно на искането на прокуратурата на Източния район на щата Вирджиния от 17 години затвор, докато адвокатите на Дебинс настояваха за доста по-кратка присъда - 5 години лишаване от свобода.

Защитата на бившия военен се основаваше на две неща. Първо, че той е причинил минимални щети на американската армия. Второ, че руското разузнаване го е изнудвало с информации за това, че има сексуални предпочитания към собствения си пол в епоха, в която отношението на въоръжените сили на САЩ към сексуалността на войниците се описва със слогана: "Не казвай, не питаме".

Преди да бъде произнесена присъдата на Дебинс, той сам поиска да прочете декларация, представляваща своеобразно извинение за извършените от него действия. Там разказва и как е бил хванат и привлечен да изнася тайни за ГРУ - руското военно разузнаване, както и как е продължил да им помага от страх от ответни действия от тяхна страна, ако реши да предупреди американските власти.

Дебинс се определя като жертва на руските агенти, принуден да си мълчи и да предава родината си в продължение на 25 години, защото, както сам той казва, "ГРУ не отправя заплахи, те спазват обещания."

Той дори заявява, че се е изложил на опасност от отмъщение, след като е признал на американските власти, че именно ГРУ стоят зад шпионската му работа.

Според прокурорите по делото обаче абсолютно нищо от 20-те часа на записани интервюта и показания пред ФБР от страна на Дебинс не показва, че той е бил изнудван. Напротив, според тях това е скалъпено оправдание, което да подсили защитата му. Прокурорите смятат за далеч по-вероятно всъщност в случая да става въпрос за един огорчен от американската армия военен, смятащ себе си за "верен син на Русия".

Оттам посочват още, че той е предавал чувствителна военна информация и имената на офицери, които според неговата оценка биха били склонни да бъдат вербувани от Русия.

Самият Дебинс има руски произход, като майка му е родена на територията на бившия СССР. Според прокуратурата именно този факт развива интереса му към Русия още от младежките му години. Прокурорите по делото са на мнение, че първият му контакт с руските служби идва още през 1996 г.

По това време той е кадет в тренировъчния корпус за запасняци към университета в Минесота. Офицер от руските служби прави контакт с него именно заради този афинитет и кръвната връзка. Самият Дебинс заявява за себе си, че е "Син на Русия".

"Имах месианска визия за себе си в Русия, че ще ги освободя от потисническото им правителство, така че бях поласкан, когато те се обърнаха към мен", обяснява впоследствие Дебинс, след като вече е заловен.

В този период пътуванията му до Русия са чести, както и срещите с агенти на ГРУ. При една от тях той изявява писмено желание да служи на Русия. Година по-късно Дебинс вече е постъпил на активна армейска служба във въоръжените сили на САЩ, а тайно носи кодовото име "Икар Лесников" като част от разузнавателните операции на ГРУ.

В годините след американският войник изнася сериозни количества информация - за дейността на отдела си, за специалните сили на САЩ зад граница, за колегите си в армията и т.н.

Оттам поощряват и плановете му да се присъедини към Зелените барети - елитно звено на командоси, специализирано до голяма степен в диверсионни операции.

При различните си посещения до Русия Дебинс получава номинални плащания за информацията, която предоставя. Първото такова плащане е от 1000 долара и първоначално американският войник дори отказва да го приеме, но след това се съгласява.

Понякога той се прибира от тези си посещения с подаръци извън парите, като част от тези подаръци са бутилки алкохол и руска военна униформа. Руснаците дори му предлагат да му проведат обучение за това как да побеждава теста с полиграф, ако случайно бъде хванат.

До 2005 г., когато е освободен от армията с почести, Дебинс вече има няколко направени тура - в Южна Корея, Германия и Азербайджан. Именно в Азербайджан идва и неговото отстраняване от пост - парадоксално - заради проблеми със сигурността. По-специално, проблем се превръща преместването на съпругата му в Азербайджан и снабдяването ѝ с американски правителствен мобилен телефон.

След това си отстраняване той се мести в запасните сили на САЩ и дори действа като инструктор към отделението за кибер разузнаване.

През 2008 г. Дебинс пътува до Русия и дава информация на агентите за разузнаването за дейността на старите специални части в Грузия и Азербайджан. Пред съда обяснява, че е смятал, че е дал информация, която руснаците вече са знаели. Междувременно в този период, той живее в Минесота и работи за украинска компания.

Според обвинението Дебинс е пътувал до Русия за последен път през 2010 г., за да поиска съдействие да развива бизнес в страната. От ГРУ му отказали с мотива, че ще е по-нужен, ако си намери работа в държавната администрация.

Присъдата на Дебис сега идва на фона на все по-обтегнатите отношения между САЩ и Русия, както и на фона на вълната от шпионски разкрития за действията на руските служби в Европа. Затова и логично реакцията на американските власти в момента е по-остра. 

"Дебинс наруши клетвата си като офицер от американската армия, предаде специалните части и застраши националната сигурност на нашата страна, разкривайки класифицирана информация на руските разузнавачи, предоставяйки подробности за своето подразделение и идентифицирайки членовете на екипа на специалните части пред руското разузнаване, които да се опитат да ги вербуват като шпиони", коментира зам.-главният прокурор Джон С. Демерс от отдела по национална сигурност към Министерството на правосъдието.

"Поведението му е лично предателство на колеги и държава и отразява заплахата от руски разузнавателни операции, насочени към нашите военни. Днешната почти 16-годишна присъда отразява сериозността на поведението му. То трябва да служи и като предупреждение за онези, които биха се изкушили да направят същото", допълва още Демерс.

Според обвинителите по делото самият факт, че войник от специалните части се е съгласил да предаде страната си, е също толкова вреден, колкото и всяка конкретна информация, която е предал.

"Сега светът видя, че Русия успешно е назначила шпионин в елитните специални сили на армията на САЩ, което е пропагандна победа за Русия за сметка на репутацията на специалните сили", обясняват прокурорите Томас Тракслер и Джеймс Тръмп.

Най-четените