Твърде вероятно е да не сте чували за Нахичеван - град в Азербайджан и столица на Нахичеванската автономна република.
Намираща се между Армения, Иран и Турция, тя е една от най-изолираните части на бившия Съветски съюз и е място, до което са стигнали все още много малко хора. Това географски откъснато парче от Азербайджан населява от 450 хил. души и е най-големият ексклав в света.
Освен това той е дом на впечатляващо красивия мавзолей, където е погребан Ной - библейски герой и един от големите пророци според исляма. Освен това има средновековна крепост, наричана от някои "Мачу Пикчу на Евразия", а на много места все още могат да се видят съветски жилищни блокове, намиращи се в силен контраст със златните куполи на джамиите.
Нахичеванската автономна република обявява независимост още през 1990 г. Няколко години по-късно тя се присъединява към също независимата Република Азербайджан. И все пак някои следи от социалистическото минало оставя и до днес своите следите - хората продължават да се притесняват да говорят определени неща на висок глас.
Пътуването до Нахичеван винаги е било изпълнено с препятствия. Заради уникалното си местонахождение по границата на бившия СССР, граничеща с членките на НАТО Турция и Иран, по това време територията е била нещо като таен есклав, недостъпен за повечето съветски граждани.
Дори 30 години след обявяването на независимост, републиката все още остава непозната за мнозина от рускоезичния свят, а и извън него.
Въпреки това днес всеки с азербайджанска виза може да влезе на територията на страната и макар че е сравнително безопасно място за посещение, властите продължават да са нащрек, когото на границата се появяват чужденци, тъй като все още много малко хора го правят.
Едно от най-забележителните места в страната и може би това, от което местните изпитват изключителна гордост е гробницата на Ной, като според азербайджанците произходът на името Нахичеван е свързано именно с пророка, което в превод от древните персийски езици означава "Земята на Ной".
Една от местните легенди разказва още, че когато голямото наводнение се оттегля, Ноевият ковчег се спира близо до планината Иландаг, смятана и до ден днешен за едно от най-мистериозните места в страната. Точно там пророкът и неговите последователи живели през останалата част от живота си, заради което се смята, че нахичеваните са техни потомци.
Днес, подобно на Северна Корея, азербайджанският есклав е един от малкото примери за световна икономическа автаркия, при която държава оцелява без особено голяма външна помощ или международна търговия.
В Нахичеван храната е издигната почти в култ.
Макар спомените за недостига ѝ по време на отделянето на страната от Съветския съюз да са все още пресни, автономната република приема строга политика, налагайки забрана за използването на пестициди.
Затова местните консумират изцяло биологична храна - животните са отглеждани единствено в местни ферми, а подправки като босилека, анасона и дивия копър са набрани от дивите нахичевански покрайнини.
В това число влиза и солта, добита от подземните пещери на страната, известни като едни от най-старите солни пещери не само в Азербайджан, но и в света.
Такава е Дуздаг, криеща в себе си огромни количества чиста и натурална сол известна не само с вкусовите си, но и с лечебните си свойства.
Тя е открита през 1970 г. по време на археологически разкопки в региона, на които се установява, че местните жители са били запознати със солната терапия много преди XIX век, когато навлиза като ефикасен метод за лечение в Европа.
Районът има огромни солни залежи, формирани естествено преди милиони години. Добивът на една от базисните подправки води началото си още от каменната ера. Някои легенди разказват, че Пътят на солта е поставил началото си много преди този на коприната, тръгнал от Нахичеван и стигнал до страните от Близкия изток.
Mного хора търсят лечение в пещерите край столицата на автономната република заради доказания облекчаващ ефект към респираторните заболявания. Според местните онези, които работят в солните пещери, никога не боледуват от астма или бронхит.
Солта тук се различава много повече от морската например. Тя е екологична и не съдържа тежки метали, а магнезият в състава ѝ я прави благоприятна за тези, страдащи от сърдечно-съдови заболявания.
Според някои терапевтичният център разположен в Дуздаг няма аналог в света. Тунелите му са разположени под планината, а стените му са покрити с огромни солни плочи, чиято дебелина достига 8,2 метра. През последните години хората, които търсят лечение в пещерата се е увеличил драстично, като това го прави едно от най-посещаваните места в региона.
Може би именно солта е новият път на Нахичеван да се разкрие пред света, след като близо 70 години остава скрит от него. Лека-полека страната започва да се отваря към нови възможности и да показва на все повече хора ценностите си.
