Мароко има специфична география и тя е обект на силен интерес не само за туристите. Северноафриканската страна се радва на обширно атлантическо крайбрежие и големи сухи и пустинни райони.
Това значи и огромен ресурс за ток от възобновяеми източници - много слънце в пустинята и силен, постоянен вятър от Атлантика. Има и бонус - Мароко не разполага със значителни собствени залежи от нефт или газ, което пък значи, че за да ограничи зависимостта си от внос, страната отдавна използва и е развила сериозна ВЕИ инфраструктура.
Около четвърт от електричеството в Мароко е от възобновяеми източници.
Даденостите и възможностите на пустинното слънце и атлантическия пасат обаче са много по-големи, и това привлича сериозен интерес и извън Мароко.
От Европа, и то от далечна част на Стария континент - Германия. Амбициозният проект Sila Atlantik предвижда прокарване на 4800 км подводен кабел от Мароко до Германия - най-дългата междуконтинентална подводна електроенергийна връзка в света, за пренос на колосални количества чиста енергия - 26 тераватчаса годишно.
Това би покрило до 5 на сто от цялото потребление на третата икономика в света.
Стойността на проекта се оценява на около 30 милиарда долара и може би идеята за захранване на Германия с ток от Мароко изглежда твърде амбициозна - поне за момента.
Плановете за мегапроекта са в застой заради спорове по изграждането и гаранциите му, съобщава "Ройтерс", позовавайки се на няколко източника и от двете страни.
Мароканските власти настояват за официално междуправителствено споразумение, което да гарантира дългосрочна подкрепа за проекта от държавата в Германия. Зад Sila Atlantik стои консорциумът Xlinks Germany - дъщерно дружество на британската Xlinks, подкрепено от големи енергийни компании и инвестиционни фондове.
Мащабната инвестиция по проект с полагане на 4800 км подводни кабели обаче предполага и официална правителствена подкрепа - например под евентуална форма на гаранции при финансиране или изкупуване на тока, смятат анализаторите.
Това е и вероятната причина мaроканските власти да настояват за правителствен договор.
Рабат освен това иска връзката по кабелите да е двупосочна, т.е. освен износ да позволява и внос на енергия към африканската държава. От немска страна отвръщат, че това е технически възможно, но би било по-скъпо.
Засега няма и официално одобрение за отпускане на земя, на която да бъдат разположени ВЕИ инсталациите по проекта. Той предвижда соларни панели и вятърни турбини с капацитет от 15 гигавата, което изисква огромни площи.
Планът на Sila Atlantik е да се прокарат два успоредни подводни HVDC кабела от Мароко покрай крайбрежията на Португалия, Испания, Франция, Белгия и Нидерландия до Емден в Германия, където да бъдат свързани с местната електропреносна мрежа.
Токът от Мароко би трябвало да осигури енергия колкото три големи ТЕЦ, а един от потенциалните големи потребители на вноса е "Дойче бан", пояснява мароканският англоезичен сайт Marocco World News.
Самите кабели са изключително скъпа технология, която позволява пренос на електричество на огромни разстояния с минимални загуби, и планът е евентуално в Мароко да бъде създадено и съоръжение, където те да се произвеждат.
Планираният капацитет на кабелите е 3,6 гигавата, а амбицията е преносът на ток да стартира към 2034 г.
Идеята на проекта е, че заради комбинацията между силно слънце през деня и специфичните ветрове от морето през нощта от Мароко към Европа може да се осигурява ток по 20 часа дневно вместо да се разчита само на дневно или нощно производство.
Цената му, както и потенциалната зависимост от внос на енергия през кабел от Африка до Северна Европа обаче са сериозни минуси.
Немският проект всъщност е наследник на британския си вариант. Компанията Xlinks първоначално планираше пренос на електричество от Мароко до Великобритания, макар и през малко по-къс кабел - 3800 км. За него дори имаше и определени от мароканска страна 150 000 хектара земя в района Гелмим Уед-Нун в южната част на страната, в подстъпите на Сахара.
Върху тази площ трябваше да се разположат соларните паркове, турбините и батериите за съхранение на свръхпроизведената в пикове часове енергия, а проектът целеше да осигури до 8 на сто от електричеството на Обединеното кралство.
През 2025 г. обаче правителството на Великобритания обяви, че няма да подкрепи инициативата и ще дължи стратегическия си фокус към местната възобновяема енергия. Именно това доведе до пренасочване на плана към Германия.
Сега обаче се оказва, че и немският вариант е в застой.
Засега от Sila Atlanik и Министерството на енергетиката на Мароко не коментират по същество пред "Ройтерс" информацията за пречките пред проекта.
Мароко осигурява ток и на Испания по единствената съществуваща връзка за пренос на ток между Африка и Европа - подводни електропроводи по дъното на Гибралтарския проток. Планират се и още една връзка с Испания, както и евентуално с Португалия и Франция.
