Доброволци от над 40 държави искали да се присъединят към "специалната военна операция" на Русия в Украйна - с това се хвали лидерът на движението "Заедно с Русия" Владимир Рогов пред радио "Комсомолская правда".
Рогов, който е и представител на окупационната администрация, назначена от Москва в Запорожка област, обяснява подробно, че към руските сили имало поток от хора, които искат да воюват "за ясна кауза и идеали, за общи интереси, запазване на традиционното общество и адекватно бъдеще за целия свят".
Много често обаче те се сблъсквали с "логистични проблеми", които според лидера на "Заедно с Русия" трябва да се преодолеят на държавно ниво.
"Мисля, че в близко бъдеще този въпрос ще се придвижи така, че тези, които искат да дойдат чрез определени структури, посолства, неформални връзки, няма просто да осъществяват контакт и след това да няма как да стигнат до нас, а ще идват", добавя той, цитиран от ТАСС.
В последните седмици официалната руска пропаганда, разпространявана през информационните агенции на Кремъл, залага ясно на това послание - чуждестранни доброволци искат да воюват в Украйна и се опитват да се присъединят към руските сили.
Най-често споменаваните страни в това отношение са Турция и Сърбия. И ако за Турция става въпрос за отделни малки групи от по няколко човека, ситуацията с привличането на сръбски бойци на фронта в Украйна е проблем, който притеснява Белград.
Още от началото на руската инвазия на 24 февруари 2022 г. на редица места в сръбската столица започнаха да се появяват графити във възхвала на руската наемническа група "Вагнер".
През последния месец обаче в интернет се разпространяват видеа, според които сръбски доброволци тренират с наемниците от групата на олигарха Евгений Пригожин. На клиповете се вижда как сръбските бойци обясняват на родния си език за обучението, което получават, както и за собствените си причини да се включат във войната.
Според експерти, броят на сръбските доброволци в Украйна не е значителен. Някои от тях участват във военни действия в Източна Украйна още от 2014 г., когато проруските сепаратисти от Донецк и Луганск се опитаха да се отцепят като независими държави.
Оценките на украинското посолство в Сърбия от 2019 г. са, че става въпрос за около 300 души.
Това обаче не се ползва с одобрението на властите в Белград. Според законодателството в страната е незаконно сръбски граждани да служат в чуждестранни армии и военни формирования.
Според Министерството на отбраната и силите за сигурност на страната всяка информация за сръбски граждани, воюващи в Украйна, бива записвана и следена много внимателно. Оттам обаче не дават информация колко точно сръбски доброволци са се включили във войната от 24 февруари насам.
Сръбските сили за сигурност обаче коментират, че до момента над 30 души са били осъдени за участието си във военните действия.
Това все пак не спира някои крайнодесни организации в страната да набират открито подкрепа за "Вагнер" в социалните медии.
През януари в центъра на столицата Белград се появи графит с емблемата на наемническата група с череп на черен фон. Той бе подписан от "Народни патрули" - крайнодясна организация, за която се знае, че има силни проруски позиции.
Според някои сръбски антивоенни активисти националистически и радикални групи в страната се опитват активно да утвърдят руската кауза в обществото и да изградят положително отношение към групата "Вагнер". Те смятат още, че това е част от по-широк опит да се мобилизират сръбски граждани за война в чужбина, което е незаконно.
Активистите също така отправят обвинения срещу няколко високопоставени държавни служители, които според тях нарочно са игнорирали набирането на доброволци за войната в Украйна.
Междувременно основателят на "Вагнер" Пригожин официално отрече групата му да набира бойци на сръбска територия. Това обаче не обяснява наличието на сръбски граждани, които тренират и се бият заедно с руските наемници.
Сърбия, която от години е кандидат за член на Европейския съюз, често е смятана за "троянски кон на Русия" в Европа. Една от причините за това са силните проруски настроения в самото общество.
Според много експерти именно те са и причината правителството в Белград да не наложи санкции на Москва и да не заеме категорична позиция в подкрепа на Украйна.
Въпреки това обаче президентът Александър Вучич, както и други лица от правителството и управляващата партия многократно са заявявали, че смятат окупираните от руските сили територии за изконно украински.
Официалната позиция на Белград е за неутралитет по казуса, като оттам държат това да не се променя.
Затова и видеата със сръбски доброволци в редиците на "Вагнер" предизвикаха гневна реакция от страна на Вучич, който по националната телевизия коментира темата.
"Защо вие от "Вагнер" викате някой от Сърбия, когато знаете, че това е против нашите закони и правила", коментира сръбският президент.
Но въпреки реакциите на Вучич, Сърбия продължава да бъде една от най-положително настроените към Русия държави. И колкото повече се задълбочава конфликта в Украйна, толкова повече това ще се превръща в проблем за официалното правителство в Белград.
