Костюмираните мъже и жени, натъпкани във влакове в пиковите часове, са обичайна гледка за Токио.
Допреди няколко седмици 52-годишният Хидея Токиоши е сред тях и ежедневно пътува от японската столица до работното си място в префектурата Сайтама. Учителят по английски обаче премества часовете си онлайн, тъй като учениците му започват да се тревожат от пандемията от коронавируса COVID-19.
Токиоши обаче е изключение.
Губернаторът на Токио Юрико Коике призова всичките 13,5 милиона жители на столицата при възможност да работят дистанционно поне до 12 април, а големи японски компании - като автомобилните Honda, Toyota и Nissan - поискаха от част от служителите си да работят от домовете си.
Въпреки това много работещи продължават да използват обществения транспорт из столицата, а метрото продължава да е пълно по време на пиковите часове. Подобна е ситуацията и из останалата част от Япония.
Около 80% от компаниите в страната нямат възможност да позволят на служителите си да работят дистанционно, сочат правителствени данни от 2019 г. По-рано тази седмица министър-председателят Шиндзо Абе отказа да обяви извънредно положение, което щеше да притисне бизнеса да наложи правила за социално дистанциране. Така компаниите все още могат да работят легално от своите офиси.
Това е подкрепено и от всеизвестната работна етика в Япония. Изследване на правителството през 2016 г. показа, че един на всеки петима работници е застрашен от това да се преработи до смърт. Страната дори има дума за това: "кароши", или смърт от преработване, вследствие на заболявания, получени от натрупания стрес - или от това, че служителите потъват в такава дълбока депресия, че посягат на собствения си живот.
"Информацията [за коронавируса] е в умовете ни и сме по-уплашени, отколкото може би очаквате. Но за средния японец работата винаги е с най-висок приоритет и най-голямото извинение", пише Токиоши наскоро в Twitter.
По думите му освен ако правителството не затвори принудително всички бизнеси освен няколко изключения, никой няма да си остане вкъщи.
"Ние сме роби на работата си", пише японецът.
Проява на стари навици
Вече отложените Олимпийски игри в Токио през 2020 г. имаха за цел да покажат Япония като високотехнологична нация - с роботи, които водят гостите до местата им, и с изкуствени метеорити в небето. В действителност, често хората в страната държат на по-традиционните начини за правене на бизнес.
В много офиси все още има факсове например, а значението на фирмения печат е все така голямо при одобряването на официални документи. В Япония печатите - лични или фирмени - често се използват вместо електронни или ръкописни подписи.
По време на пандемията много мултинационални компании се обърнаха към приложения за изпращане на съобщения и видеочат - като Slack, Webex и Zoom, за да се запази контакта между колегите. Рейчъл Коп, бизнес консултант, която е работила в Япония и САЩ повече от три десетилетия, казва, че японските фирми не са направили достатъчни инвестиции в IT сектора, за да постъпят по същия начин.
По думите на Коп много от служителите в Япония нямат лаптопи, които да занесат вкъщи, а компаниите не разполагат с възможности за отдалечен достъп до сървърите си, което означава, че за достъп до фирмените ресурси човек трябва да е в офиса.
Министерството на труда в страната предлага грантове до 77 хиляди долара, за да помогне на малки и средни бизнеси да се подготвят за работа от разстояние. От 9 март досега се получават по 25 кандидатури на ден, но тъй като финансирането е ограничено, не всички ще получат част от него.
Друго проблем е, че четвърт от населението на Япония е на възраст над 65 години. Много от тези хора все още са на висши позиции, но не са особено сръчни в областта на технологиите. Само за пример: през 2018 г. 68-годишният министър по киберсигурност призна, че не е използвал компютър в работата си.
Хисазаку Кейто, професор по икономика в Университета Мейджи в Токио, обяснява, че дори на разположение да е достъпен хардуер, по-старите хора може би няма да имат опита или познанията да се адаптират бързо. По думите му в Япония съществува ясно изразена "дигитална пропаст".
Работна култура лице в лице
Нежеланието за затваряне на офиси и дистанционна работа е проявление на работната култура в Япония, където от служителите се очаква да работят колкото се може повече.
Много от тях остават в офиса часове след края на работното време, защото си мислят, че шефът им може да се върне след вечерята със съдружниците си, разказва Джаспър Кол, икономист и финансов стратег, живеещ в страната.
Там се набляга и на колективното взимане на решения, което също може да накара хората да не желаят да работят от вкъщи, тъй като там няма да са физически заобиколени от колегите си.
Професорът по икономика Кейто обяснява, че ситуацията в Япония е уникална в сравнение с други държави, в които хората имат по индивидуален стил на работа. В тези държави за служителите е по-лесно да преминат в дистанционен работен режим.
"В Япония един човек не може да вземе важно решение сам в дома си - хората трябва да се събират, за да взимат решения", посочва Кейто.
На много места правителствата са тези, които дават пример как трябва да се подходи. В Хонконг например властите разпоредиха на държавните служители да работят от вкъщи, когато помолиха и частните бизнеси да изпратят работниците си по домовете им.
Япония не постъпи така. Някои от държавните служители работят дистанционно, но други все още са на работните си места. Оправданието на някои от тях е, че ако са си вкъщи няма да могат да си свършат работата и "да помогнат на хората".
Държава на услугите
Повече от 70% от работещите в Япония през 2019 г. са били заети в сферата на услугите, сочат данните на японското статистическо бюро. За много от тези хора е почти невъзможно да работят дистанционно.
Сред тях е масажистът Хару, който работи в мол в Токио и който ежедневно хваща автобус до работното си място. Много клиенти обаче отказват запазените си часове около растящия брой заболели. Хару също иска да си остане вкъщи, но е разколебан. По думите му дори шефът му да каже студиото да бъде затворено и Хару и колегите му да си останат вкъщи, те няма да има на какво да разчитат що се отнася до доходите си.
"Правителството не е казало как ще подкрепи бизнесите, които са на ръба", казва масажистът.
А не са малко фирмите, застрашени от фалит, ако се стигне до пълно спиране на работата им като мярка срещу разпространението на коронавируса.
Фалшиво усещане за сигурност
В Япония - държава със 127 милиона души население - към петък имаше 2617 потвърдени случая на COVID-19 и 63 смъртни случая. Възстановили са се 514 души.
Същевременно трябва да се отбележи, че в страната са тествани около 34 хиляди души. За сравнение в Южна Корея, чието население е 51 милиона, тестове са направени на над 430 хиляди души.
Сравнително малкият брой потвърдени случаи доведе до усещане за сигурност в Япония, което може би окуражава служителите да ходят в офисите си.
Според икономиста Кейто правителството трябва да е по-стриктно - като тези в Европа. Според него в момента властите демонстрират твърде голямо доверие, че обществото само ще направи каквото е редно, а е нужно по-силно послание, че ситуацията около коронавируса е сериозна.
Що се отнася до учителя по английски Токиоши, той вече е свикнал с работата от разстояние и намира повече време за личните си хобита. С учениците му преглъщат проблемите със свързаността онлайн, с които се сблъскват от време на време, а надеждата на учителя е, че този стил на работа с времето ще стане по-масово приет.
Той е на мнение, че преди японците са смятали, че от вкъщи не може да се свърши нищо, защото са били убедени, че човек няма да може да се фокусира. Сега обаче осъзнават колко много може да бъде направено дори в домашна среда.
