Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Челюсти в истинския живот: Акулите край Австралия с рекорден брой жертви

Експерти не могат да обяснят поведението на тези животни, а някои го свързват дори с климатичните промени Снимка: Pexels
Експерти не могат да обяснят поведението на тези животни, а някои го свързват дори с климатичните промени

Преди няколко седмици едно видео стана особено популярно в интернет - сърфистът Мат Уилкинсън плава във водите край Нов Южен Уелс, легнал върху сърфа си, докато го снимат с дрон. Когато след това гледа записа, се оказва, че много близо до него, буквално на сантиметри, се е доближила акула. За негово огромно щастие, той не е нападнат.

Оказва се, меко казано, че Уилкинсън е голям късметлия. Тази година нападенията от акули край бреговете на Австралия отбелязват скок, невиждан от 86 години насам.

От началото на годината седем смъртни случая, включително на изчезнал мъж от началото на октомври, са приписвани на нападения от акули. Атаките са станали в няколко различни щата, включително в оживените Куинсланд и Нов Южен Уелс.

През 2019 г. в Австралия не е имало нито един смъртен случай след нападение на акула, а в годините преди това са наблюдавани по един-два смъртни случая годишно. За последно седем души са загинали след атака от морския хищник през 1934 г., а най-големият брой убити за една година са деветима - през още по-далечната 1929 г.

В дългосрочна перспектива, средно по едно нападение на година завършва със смърт, което прави 2020 г. особено притеснителна с неочаквания брой жертви.

Трябва да се уточни, че рязко нарастване на нападенията от акули в Австралия няма. Тази година е имало 21 инцидента, колкото е бил средно броят нападения и през предходните години.

"Това е малко над средните 20 атаки, наблюдавани за година през последното десетилетие", казва кураторът д-р Фийби Мейгър, цитирана от BBC. Тя дава пример, че през 2015 г. е имало 32 атаки, две от които фатални.

Разликата тази година е в смъртността. Но на какво се дължи това?

Ако някои експерти казват, че всяка година цифрите се колебаят и броят им през 2020-а е просто лош късмет, други отдават случващото се на климатичните промени.

На сушата климатичната криза в Австралия доведе до бушуващи горски пожари, екстремни горещини и една от най-тежките суши, регистрирани някога. Специално югоизточният регион на Австралия е на фронтовата линия на климатичната криза, тъй като там слоевете морска вода на повърхността се затоплиха около четири пъти над средното за света.

Големият бариерен риф загива, изчезват и масивни участъци мангрови гори през последното десетилетие. Това са две екосистеми, отговорни за огромното разнообразие сред морската фауна по източния бряг.

Изправени пред избора да се адаптират или да загинат, някои риби мигрират по́ на юг от нормалното в търсене на подходяща среда, други остават за постоянно в южните води, вместо да последват Източно Австралийското течение. Самото течение е станало и много по-силно през последните десетилетия, което означава, че изпомпва повече топла тропическа вода надолу по брега. Но тъй като е по-интензивно, то също изтласква богата на хранителни вещества вода към някои източни брегове.

Тези динамично променящи се температури на водата може би са и причината акулите да започват да се движат в нови пространства. Т.е. докато морският свят се трансформира, акулите следват плячката си и се приближават до бреговете, популярни за хората.

Някои видове - като бичите акули например - обичат топла вода и прекарват повече време в топлите южни води. Големите бели акули пък предпочитат по-ниски температури и са привлечени по-близо до бреговете, където има "джобове" със студена вода, съдържащи обилна плячка. Тигровите акули обикновено се намират по́ на север, но са се отправили надолу чак до Сидни, вероятно също засегнати от течението, обяснява изследователят и експерт по акули Робърт Харкурт.

Изброените три вида - бича, бяла и тигрова, са отговорни за повечето смъртни случаи в Австралия тази година.

"Прекарвам много време в лодки край бреговете. Не си спомням година, в която да съм виждал толкова много риби толкова близо до брега", коментира пред CNN Кълъм Браун, професор в катедрата по биологични науки в Университета Макуори в Сидни.

Експертите все още не са съвсем сигурни на какво се дължи повишеният брой смъртни случаи, но "няма съмнение, че акулите просто следват видовете, с които обичайно се хранят".

Някои изследователи са склонни да отдадат смъртоносните инциденти на късмет - например колко смъртоносно е било ухапването от акула, колко навременна е била оказаната медицинска помощ, както и дали някой е бил наблизо, за да сигнализира за нападението. В този смисъл през тази годината просто е имало много злощастни съвпадения. 

Според други обаче хората прекарват повече време във водата тази година заради желание да се отпуснат след дългия престой вкъщи покрай пандемията, както и заради горещините в Австралия, които също са вследствие на климатичните промени.  С това се повишават и шансовете човек да се натъкне на акула. 

Каквато и да е причината, за да има убедителни данни, че наистина климатичните промени стоят зад смъртоносния феномен, трябва да минат няколко години, в които да се направи статистика за броя атаки. И тогава вече ще е ясно дали броят жертви през 2020 г. ще остане само в необичайна черна статистика или ще се превърне в тенденция.

"Не можете да правите заключения за каквото и да е, базирано само на една година, но няма съмнение, че на практика преминаваме в период на неизвестност", казва Браун.

Така или иначе акулите остават загадъчни хищници, чиито поведенчески черти до голяма степен все още не са достатъчно проучени. 

Най-четените