Кадрите от Харков след повторното влизане на украинските сили дават светлата картина на радост и ликуване сред местните.
Събраните множества, развяващи украински флагове, ръкуващи се със специално дошлия на мястото президент Володимир Зеленски и пеещи украинския химн, не показват обаче цялата картина.
Защото докато едни са доволни от това, че са се отървали от окупационните сили, други в района остават под напрежение.
И с право. В тези части на Украйна все още има хора, които са на страната на Русия в този конфликт, има и такива, които са сътрудничили на руските сили и които сега са пълни с притеснения за бъдещето си на фона на завръщащата се власт на Киев.
В неделното си обръщение към нацията Зеленски сподели, че към онзи момент са били документирани повече от 400 престъпления на руските военни, включително убийства, кражби и изнасилвания.
Подобно на други региони, освободени от окупаторите, започват да се появяват множество свидетелства за бруталност и жестокост от страна на подчинените на Москва войници, като някои се опасяват, че сега е ред на Киев да се "справи" с поддръжниците на руската власт.
Много от тези поддръжници вече се изтеглиха от Херсон, Харков и редица други доскоро окупирани области заедно с руската армия. Други обаче са избрали да останат в домовете си.
Въпросът е на какво са способни тези хора? И могат ли да се превърнат в риск за сигурността на Украйна?
Специални екипи от Службата за безопасност на Украйна (СБУ) са натоварени със задачата да управляват сигурността в освободените райони и близо до руската граница. Тяхната работа е да оценят каква е потенциалната заплаха от симпатизантите на Русия, дали те са извършвали някакви престъпления или просто подкрепят другия лагер.
Според Антон - офицер от СБУ, който е натоварен да проучва тази потенциална опасност в района на Харков, ситуацията е особено сложна. Една от причините е, че с непремерени изказвания и действия част от местните лесно биха били настроени срещу Киев - така, както преди това руснаците са обърнали много от локалното население срещу себе си.
Така, когато неговите хора започват разследване спрямо руски симпатизанти в региона, те са предупредени да внимават.
"Започваме разследване и виждаме дали са нарушили закон и тръгваме от там. Трябва да работим меко с хората в селата, не искаме да ги приближаваме към Русия. Сега става въпрос за спечелване на сърца и умове на хората", казва Антон пред Euronews.
Другият деликатен момент е атмосферата на параноичност, която се е събрала в тези прясно освободени райони. Докато наближаващата зима и страхът от връщането на боевете насищат напрежението с несигурност, съседи започват да се докладват помежду си пред СБУ.
Много райони все още са без електричество и на стар комунален принцип пред блоковете са разпънати шатри за приготвяне на храна за цели жилищни сгради. Вода се докарва от централен пункт, като честа гледка е възрастни хора да влачат тежки пластмасови кофи и туби по стълбите към домовете си. Междувременно първите напомняния за зимните студове са повод за мълчалив страх.
На този фон рамо до рамо живеят хора, които подкрепят различни страни във войната.
"Сега, след освобождението, ние получаваме много сигнали от хората, но те не винаги са надеждни. Съседите, които имат проблеми помежду си, могат да се опитат да си уредят сметките чрез нас, така че трябва да бъдем внимателни", обяснява Антон.
По думите му руснаците са плащали на много хора за помощ и предоставяне на информация. Други обаче са правили същото съвсем доброволно.
Офицерът от СБУ уточнява, че получените сигнали преминават през внимателна проверка, преди да се пристъпи към действия спрямо опасни поддръжници на Москва.
Останалите биват класифицирани като "ватници" - унизителен термин за просепаратистки и проруски настроени хора. Въпреки това "ватниците" просто биват наблюдавани и спрямо тях не се предприемат мерки.
Антон споделя, че цялата работа е изключително много и изключително разнообразна като характер.
"Работим както по фронтовата линия, така и извън нея. Занимаваме се с противодействие на бунтовническата дейност на собствената си територия и работим с нашите партизани от другата страна. На всичкото отгоре ние водим война. Тук има всякакви войни, каквито можете да си представите", обяснява той.
Особено сложна е ситуацията в селата близо до границата, където в много домове все още висят портрети на Ленин. Макар там Русия да не спази много обещания, а руските войски да са взимали храна, без да плащат, редица хора остават верни на Москва.
За тях регионът исторически принадлежи на Русия и те самите се определят като руснаци. Толкова необходимо им е да вярват, че са прави, че са склонни да прощават почти всичко на руснаците, само и само за да запазят някаква почва под краката си.
Дори и войната да свърши сега, оръжието да бъде свалено, а руснаците да се изтеглят от всички окупирани територии, ще трябва да минат години и дори десетилетия на напрежение в Украйна, преди страната да може да се излекува от ефектите на този конфликт.
