Март е месец на промените.
Свързваме го с много неща - пробуждане за нови емоции, променливост във времето, в женските настроения...
Вдъхновени от месеца, а и от противоречивия женски празник 8-ми март, от Webcafe решихме да свържем март с осем жени.
Всяка от тях е от различно поколение, с различна професия, житейски опит и възгледи.
През този месец ще представим 8 жени, които със своята харизма, енергия и оптимизъм ни впечатлиха за нашата инициатива.
Първият ни гост беше Яна Петкова, следващият е Любов Костова - Country Manager, British Council.
1. Ако хубавите неща са трудни, трудните са нещо, което си заслужава усилията.
Никак не е зле да се потрудиш, за да постигнеш - позитивен човек съм и вярвам, че човешкото усилие има смисъл. Спомням си, когато създадохме Софийския фестивал на науката и решихме да продаваме билети, макар и на символични цени, много хора ни уверяваха, че залите ни ще останат празни, защото било невъзможно да накараш българинът да плаща вход за наука.
Е да, обаче ние подготвихме наистина интересни събития, опитахме се да ги популяризираме достатъчно ясно и атрактивно, положихме допълнителни усилия да бъдем непрекъснато там, да наблюдаваме публиката, да обясняваме.
И... залите ни се пръскаха от хора, на касата имаше опашка от желаещи да влязат, за някои от събитията имаше правостоящи. И тази година фестивалът през май ще поднесе още повече изненади.
2. Нищо не ме спира да мечтая и да преследвам мечтите си.
Е, понякога отнема време - като например пътуването ми до Индия, което осъществих за първи път едва м.г. - въпреки че по образование съм индолог и от години искам да видя Тадж Махал. Или пък мечтата ми конкурсът "Лаборатория за слава FameLab", който ръководя от 6 години, да стане популярен поне колкото "Евровизия".
И ето, че от тази година имаме състезатели от НАСА, от ЦЕРН и ЮАР - общо 20 страни на четири континента. А продуценти от Discovery Channel, National Geographic и BBC все по-често ми пишат с молба да им препоръчаме млади учени, които да стават за телевизия. И дори се радват на лица от различни култури.
3. Ако можех да живея в песни, щяха да са доста разнообразни - Beautiful Life на Black по всяко време; каквото и да е на Nina Simone, но специално Feeling Good, задължително през зимата Summer Time на Гершуин, а през лятото Moon River в изпълнение на Andy Williams или Васил Петров.
Плейлистата ми включва още Sade, Dire Straits, UB40, U2, Queen, I Feel Good на James Brown, Bruce Springsteen, Пусть бегут неуклюжы, Boy George, Patsy Cline, Белослава, Kylie Minogue, баща и дъщеря Cole, индийска класическа рага, риддим и какво ли не друго - доста всеядна съм музикално, но пък зная каква музика никога няма да ме хванете, че слушам.
4. Стават грешки откакто свят светува и в това няма нищо лошо, стига да знаеш как да продължиш напред.
Все пак е по-добре да си дръзнал да направиш нещо и да си сгрешил, отколкото да не посмееш да дишаш и цял живот да съжаляваш за пропуснати възможности. А - и да се оплакваш, че все на теб късметът ти изневерява.
То е като да се явяваш на изпит - винаги имаш и друга дата, дори да не си вземеш IELTS-a например от първия път с необходимия брой точки, поне ще придобиеш опит от формата на изпита и това ще помогне за по-успешно следващо явяване!
5. Приказката, която препрочитам, е фантасмагориите, които си съчиняваме понякога с най-малката ми дъщеря - започва типично с "имало едно време", а после всяка от нас си измисля по няколко изречения и подава за довършване на другата.
Тези приказки са страхотни, защото развиват въображението, но и водят до толкова смях, че често-често си припомняме как най-красивите бръчки са от усмивки. Освен това усещането, че създаваш нещо заедно с някой друг, е уникално.
Пак ще направя препратка към служебния си живот, но пък аз наистина обичам работата си заради такива малки детайли - повечето от проектите, по които работим в Британски съвет - дали ще е онлайн обучение на учители или излъчване на живо по сателит на постановките на Националния театър в Лондон, измисляме или приспособяваме заедно с партньорите си, за да са наистина подходящи за българските ни потребители. И тогава е най-сладък "хепи-ендът" на приказката.
6. Кухнята ми ухае на кафе, джинджифил, розмарин, кекс, пържени картофки - все аромати, свързани с добро настроение, забързано ежедневие и купон.
Ако ме питате какво готвя, ами всичко, което разчита на интуитивно съчетаване на съставки "на око", става бързо, но пък е ефектно. И колкото повече мултикултурност на масата, толкова по-добре - нищо чудно, че работя за организация, която насърчаване многоезичието, общественото многообразие, отвореността и любопитството към света, и чиито преподаватели по английски език са пътували по всички краища на планетата.
7. Най-доброто огледало е мнението на децата ми, които са научени да бъдат честни, а не конформисти, та са способни да бъдат до болка откровени, още повече винаги знаят с какво се занимавам.
Имам и шепа наистина близки приятели, събрани от различни периоди в живота, на чието мнение изключително много държа, и нямам свян да се допитам - и когато се съмнявам, и когато ми се иска да скачам от радост.
8. Когато обичам, съм искрена, бълбукаща, лоялна, но и вярна на себе си.
