Наскоро въпросът за пластичните операции на холивудските звезди отново се разрази, след като лайфстайл журналисти заподозряха, че актрисата Ума Търман се е подложила на процедури за подмладяване. И всеки път, когато някоя известна личност се довери на човек със скалпел, светът ахва или изсумтява възмутено, че си го е причинила, вместо да остави естествените си форми или старостта да дълбае следи по кожата ѝ.
"Пластичната хирургия е като бурка, направена от плът" - една жена ни даде това грубо и хапливо описание. Доколкото на всички ни е дадена свобода на избора, не се ли намираме под ново културно робство на единствен женски модел? Какво мислим за жените, използвани в рекламата и масмедиите?"
Тези думи прозвучават по време на дискусия на Ватикана, посветена на "културите на жените". Загатната теза за жените е ясна: Ако изберете да си направите козметична процедура, вие сте потисната и сте затворник - и правите погрешен избор, като ставате жертва на повърхностното.
Но все пак е интересно, че актрисата, която са избрали да предаде посланието на асамблеята в странно цифрово PR видео, публикувано преди събитието, е дама на средна възраст без нито една бръчка или петънце по лицето - и която всъщност е омъжена за пластичен хирург.
Под светлината на прожекторите италианската актриса Нанси Брили моли зрителите с изкусителен поглед да помислят какво означава да бъдеш жена в обществото сега - "между равенството и различието" - и да качат като реакция снимки и видеа с хаштаг #LifeOfWomen. След скандала, Ватиканът премахна английската версия на видеото.
Ако оставим смесените послания настрана, твърдата позиция срещу козметичната хирургия е показателна за по-цялостен опит за засрамване на жените. Когато гледаме с превъзходство към тези, които избират да си правят козметична операция, това е пореден пример как обществото се опитват да контролират поведението на жените, като заклеймяват нещо, което би трябвало да бъде личен избор.
Кои сме ние, че да съдим, когато това е лично и изцяло самостоятелно финансирано решение?
Повече от 11 милиона козметични процедури (не-инвазивни - като ботокс, и инвазивни - от рода на фейслифт и увеличаване на бюста) са били направени само в САЩ през изминалата година, по информация на Американската асоциация за естестическа пластична хирургия (ASAPS). Причините, поради които жените - и все повече мъже, върху които са направени над 1 млн. от тези операции - избират процедури, толкова разнообразни и различни, колкото и личностните изживявания и опит, които всеки от нас поставя на масата.
"Моето лично решение да си увелича гърдите, изобилстваше от страх, не заради процедурата, която бях проучила в подробности (и впоследствие дори написах книга за нея) и знаех, че е безопасна, когато се прави от сертифициран пластичен хирург, а заради потенциалните социални последици, ако хората разберат. Дали те биха счели, че съм лишена от автентичност, че съм по-неинтелигентна, по-некомпетентна и по-неспособна?", пише Грейси Голд от The Daily Beast.
Критичният поглед изобилства, защото отдавна ни втълпяват идеята, че жените, които променят външния си вид, имат "фалшиви" части - фалшив бюст, фалшиви нокти, фалшива коса. Но без значение дали говорим за модификация от рода на грим, татуировки, цвят на косата или козметична хирургия, хората имат различни разбирания какво е "приемливо" и какво е "прекалено".
Не бива ли самата жена, която си прави процедурата, да решава това?
И защо козметичната хирургия автоматично се приема като някакъв вид фалшификация, а не като прогрес на идентичността за тези, които избират да я направят? Не виждаме този въпрос да излиза на преден план при транссексуалните и операциите за промяна на пола, които според някои са козметични, докато други смятат, че са медицинска необходимост.
Реалността е, че за мнозина тези процедури могат сериозно да подобрят качеството им на живот. В RealSelf.com, най-голямата общност за потребители на козметична хирургия онлайн, членовете обсъждат почти всяка достъпна процедура.
Във форума за корекции на корема майка споделя, че някога е стояла настрана по време на семейни партита, притеснявайки се твърде от тялото си, за да носи бански и да се присъедини към купона. След корекцията "вече съм майката, която тича, плува, играе с децата си - без да мисля повече какво си мислят другите. Страхотно съм уверена в себе си!"
Междувременно 20-годишен мъж, който си е направил същата процедура, за да премахне увисналата кожа, след като е свалил 70 кг, споделя "Миналата седмица плувах без горнище за първи път от 8-годишна възраст, и отдавна не съм се гордял толкова със себе си."
Някои твърдят, че интелигентните и емоционално уверени хора не би трябвало да се чувстват така
Като човек, който пише за красота, много хора редовно ми задават на четири очи въпроси за козметичната хирургия. И повечето от тях са изключително интелигентни и успешни жени и мъже, обикновено над 55-годишна възраст, които се чувстват неловко заради това, което възприемат като "двойна брадичка". Никой не е имунизиран срещу такъв тип емоции, и да се преструваме, че не е така, е крайно двулично.
Никой не може да каже със сигурност до каква степен фактори като медиите, семейната среда и натискът от връстниците директно влияят на вземането на решения, но всички ние можем да разберем противоречивите чувства, които изпитваме, когато телата ни остаряват и се променят с течение на времето. Някои се научават да ги приемат с достойнство, други просто да ги приемат, а някои решават да ги променят. Защо някой трябва да задава стандарта за другите?
