Когато усилено се заговори за вредата от бялата захар, мнозина побързаха да потърсят алтернативни подсладители.
Именно тогава в храни и напитки масово навлезе аспартамът - получен по химически път подсладител, който освен това е и нискокалоричен. Съдържа се в сладкиши, дъвки и безалкохолни напитки, включително и такива на големите компании в бранша.
Постепенно мненията за аспартама се поляризираха, като някои го приемаха като обикновен заместител на захарта, докато други използваха за него определения като "сладка отрова" и "чудовищна съставка".
Световната здравна организация пък нажежи допълнително страстите като посочи в свой доклад, че аспартамът е "възможен канцероген".
Къде е истината за аспартама?
Спекулации, че той е опасен и дори смъртоносен датират още от 90-те години на миналия век, когато американската Агенция за контрол на храните и лекарствата го разрешава за употреба в хранителни продукти и е последвана от европейските регулатори.
Тогава няколко сайта за конспирации посочват, че съставката причинява множествена склероза, рак, тумори, инсулт, депресия и други, но световните елити са се договорили да го дават на обикновените хора. Допълва се, че целта е контрол над човешката популация и нейното разрастване.
Неистините са бързо опровергани, но притесненията остават.
Редица клинични проучвания като това на Британската агенция по стандарта на храните от 2010 г. сочат, че доброволци описват странични ефекти след употребата на продукти с аспартам - главоболие, замайване, дезориентация и болки в стомаха.
В крайна сметка проучването не успява да установи категорична връзка между аспартама и докладваните ефекти и обявява подсладителя за безопасен.
През юли 2023 г. Световната здравна организация пък обявява аспартама за "потенциално канцерогенен".
В доклада на СЗО се подчертава, че става въпрос за "вероятност" и то такава за рискови групи пациенти, например такива със случаи на ракови заболявания в близкия семеен кръг. Въпреки това заключенията отприщват вълна от притеснения, особено у онези потребители, които съзнателно купуват продукти с аспартам.
"Съпругът ми ме побърква, защото казва, че диетичната Кола ще ме убие, понеже в нея има аспартам", пише разтревожена потребителка в медицинския форум на WebMD.
Жената посочва, че е диагностицирана с преддиабетно състояние и затова не консумира продукти с бяла захар. Освен това уточнява, че пие следи стриктно диетата си, пие предимно вода и че не пие повече от пет кенчета Кола на седмица, но все пак е притеснена за здравето си.
Нормално е потребителката да има притеснения, най-малкото защото аспартамът е 200 пъти по-силен на сладост от обикновената тръстикова захар.
Специалистите са категорични - засега няма доказателства, че аспартамът е канцерогенен или че е опасен за здравето.
Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ добавя и че не установява никаква пряка връзка между подсладителя и страничните ефекти, докладвани от някои консуматори. "Аспартамът е безопасен за хората, стига да е произведен в контролирана среда", подчертават от агенцията.
Оттам смятат, че доказателствата за връзка межди аспартама и рака са "ограничени и не достатъчно убедителни".
Подобни са и изводите на европейските специалисти от Европейския журнал на нутриционистите.
Те също не намират категорична връзка между рака и храни и напитки, подсладени с аспартам. След изводите някои диетолози стигнаха дотам, че обвиниха СЗО в опит да трупа популярност и да излиза с умишлено шокиращи заглавия по медиите.
В Instagram и TikTok дори се появи хаштаг #safetyofaspartame - безопасността от аспартама.
Да, за момента присъдата за аспартама е, че е безопасен, но това не означава да се консумира неконтролируемо.
Препоръките са да не се консумират повече от 40 милиграма на килограм човешко тегло на ден. Дозата никак не е малка - тя означава, че човек с тегло от около 70 килограма може да изпие 18 кенчета диетична кола за един ден и да няма особени притеснения за здравето в дългосрочен план.
Подобна консумация на подсладители обаче действително може да доведе до краткотрайни проблеми със стомаха, до главоболие, замайване и кожни обриви.
Експертите държат да посочат и друго - аспартамът може и да няма доказани вреди, но няма и никакви доказани ползи.
Той е и продължава да служи като заместител на захарта за онези, които не могат да консумират бяла захар, само че не искат да се лишават напълно от сладко.
Аспартамът е подходящ и за някои диети заради малкото си калории и ниското съдържание на въглехидрати.
По данните на СЗО аспартам не бива да се използва като средство за контрол на теглото и да се приема за част от здравословното хранене.
Вместо това препоръките са консумацията на сладко да се сведе до минимум, независимо откъде идва сладостта в продуктите и дали попадаме в някоя рискова група.
СЗО припомня и насоките си при глад за сладко: ако нямаме медицински противопоказания, да заместим бялата и не по-малко калоричната кафява захар с естествени природни продукти като мед, сироп от агаве и кленов сироп.
