Наследството на Египет не се изчерпва със Сфинкса и пирамидите. Част от него е и кючекът - страстен танц, който по тези земи се свързва с древни ритуали за плодородие, раждане и продължаване на човешкия род.
В Египет чрез кючек се е отдавала и почит към някои от боговете и те са били омилостивявани през танците. Смятало се е, че движенията оформят женското тяло и го подготвят по съвършен начин за зачеване, износване на плода и раждане.
Там, разбира се танцът не е познат като кючек, а се използва арабското наименование ракс шарки. В продължение на столетия танцьорките са били наричани гауази (завоевателки) или ауалим (учени жени), защото се смятало, че са добре образовани в изкуствата на поезията, музиката и танците.
В наши дни обаче египетският кючек предизвиква по-скоро непристойни асоциации.
Тъй като танцът се изпълнява с оскъдно облекло и задължително с разголен корем, преобладаващото мюсюлманско население на Египет го намира за срамен.
От друга страна египетските кючекини са магнит за жадните за екзотика туристи и страната не може да си позволи да изпусне такъв прилив на гости и приходи.
Затова кючек може да се наблюдава предимно в подземни, задимени и неуютни барове, далеч от хорските очи и от набожните египтяни.
Амие Султан иска да промени всичко това - от репутацията на кючека и кючекините до местата, на които те изпълняват танците си. Султан е завършила класически балет в Сингапур, но освен това се занимава и с джаз балет и хип-хоп танци.
Когато започва да следва интериорен дизайн в Кайро, се запознава отблизо с кючека. Сега тя е сред най-популярните кючекини и има над 850 хил. последователи в профила си в Instagram.
Амие Султан не крие, че в Египет на танцьорките се гледа повече на секс работнички, отколкото на артисти.
Пред "Гардиън" тя обяснява, че майка може да наеме танцьорка за рождения ден на порасналия си син, но никога няма да позволи на дъщеря си да се облече и танцува по този начин.
Султан дори не обича да нарича изпълнението "кючек" и предпочита да го определя като "традиционен египетски танц".
Затова Амие открива собствена школа в Кайро и заедно с това се опитва да промени репутацията, която кючекът носи със себе си. В училището си тя преподава вариант на танците, който не е сексуализиран излишно и е различен от този по баровете и клубовете.
Султан не иска близки на танцьорките да смятат, че те вършат срамен труд, и държи кючекът да се възприема за също толкова грациозен и сложен, колкото е и класическият балет.
Курсистките на Амие не учат само движения, но и теория и история на египетските танци.
Султан вече отбелязва първия си успех - в края на 2024 г. успява да представи пред широка публика постановка, която смесва кючек с други модерни танци.
Сега тя има и по-голяма цел - кючекът да бъде вписан в списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Това ще изведе немалка част от танцьорките от тъмните барове и ще докаже, че трудът им не само не е непристоен, а заслужава уважение и възхищение.
Пътят до признание от ЮНЕСКО обаче е дълъг и изисква и помощ от властите в Египет.
Междувременно Султан среща достатъчно признание сред жените, които посещават школата ѝ. Разказва за "Агенция Франс Прес", че някои от тях танцуват кючек от съвсем малки, но не са се осмелявали да покажат уменията си, защото ги е страх от порицание и от стигматизиране.
По тази причина Амие се фокусира да вдъхнови курсистките си да последват нейния пример и да не се притесняват да танцуват кючек.
Защото, кой знае, някой ден школата може да се окаже мощен трамплин към големи световни сцени.
