Прасците определено не са най-атрактивната мускулна група в тялото. В чисто визуално отношение тя не е от тези, които се набиват първо на очи в сравнение с бицепсите или гърдите например.
Но това в никакъв случай не ги прави по-малко важни, без значение дали практикувате специфичен спорт и търсите високи постижения, или пък просто искате да имате хармонично развито тяло.
Слабо развитите прасци означават по-лоша стабилност при изпълнение на важни упражнения като клекове и мъртва тяга и това може да повиши риска от травми заради неправилна техника. Освен това, ако гледаме към спортове извън фитнес залата, прасците ни помагат да тичаме и скачаме по-добре.
Те обаче са ужасно инатливи мускули и се поддават много трудно на тренировка и това може да ви го каже всеки, който някога се е опитал да ги "дресира".
Защо обаче се получава така? В крайна сметка и те са мускули като останалите в тялото, нали? Не би трябвало да има логика бицепси и трицепси да реагират лесно на каквато и да е тренировка, а прасците от своя страна да си остават малки, каквото и да правите.
Най-честият отговор на този въпрос е свързан с генетиката и в голяма степен си е съвсем верен. Просто прасците при повечето хора са изградени от така наречените "бавни" (slow-twitch) мускулни влакна, които имат значително по-малък капацитет за развитие от "бързите" (fast-twitch) мускулни влакна.
Тук обаче идва и логичният въпрос какво представляват тези бързи и бавни влакна?
Най-просто обяснено това е типажът, по който се разделят влакната на мускулатурата ни на базата какъв вид работа могат да вършат. Бързите са къси, по-дебели и могат да генерират повече сила и скорост. От своя страна бавните са по-дълги, по-тънки и реагират по-ефективно при дълги и продължителни натоварвания.
Така хората, които генетично са надарени от природата с по-добро съотношение на бързи мускулни влакна, трупат по-лесно мускулна маса и теоретично са по-добри в спортове, които изискват прилагане на експлозивна сила за максимално кратко време като спринтове или тежка атлетика.
В същото време най-добрите маратонци в повечето случаи ще имат мускулатура, изградена от бавни влакна.
По тази логика прасците могат да бъдат изградени до над 90% slow-twitch влакна, а те общо взето имат половината от потенциала за растеж в сравнение с fast-twitch влакната.
Друга възможна причина за по-голямата "резистентност" на прасците спрямо други мускулни групи е фактът, че те са активни през целия ден, тъй като отговарят за това ние да стоим изправени, когато се движим. Следователно са натоварени почти непрекъснато и извършват една много голяма част от работата на краката ни, без да го усещаме.
Като резултат те вече са "натренирани" в известна степен. Това обаче не означава, че са достигали генетичния си лимит, а че за допълнително развитие е необходим още по-голям стимул, отколкото е необходим за другите мускулни групи.
Казано с други думи - просто трябва да ги тренирате редовно и по много, тъй като не са чувствителни към няколкото рутинни серии, на които ги подлагате от време на време.
Ако наистина имате лошия късмет да ви е засегнало генетичното вуду проклятие на бавните мускулни влакна, то тогава ще трябва да заложите на голям обем и честота. Затова ще се наложи приоритизирате тази мускулна група, да я "тормозите" няколко пъти седмично и резултатите скоро ще се появяват. Спокойно можете да отделяте по 10-15 минути след всяка тренировка за 1-2 упражнения за прасец.
Както вече споменахме, те така или иначе са свикнали на непрекъснато натоварване, така че се възстановяват бързо както между различните тренировки, така и между сериите. Използвайте разнообразни и различни упражнения, които да засягат прасците под различни ъгли и заложете на висок обем от поне 10-15 бройки на серия и не много дълги почивки.
Така всичко ще си дойде на мястото рано или късно, а "слабият ген" ще остане в миналото.
