Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сексизъм, впити униформи и убийствени диети - изповедта на една стюардеса от 80-те

"Само няколко години като стюардеса са достатъчни, за да преобърнат живота завинаги", категорична е тя Снимка: Getty Images
"Само няколко години като стюардеса са достатъчни, за да преобърнат живота завинаги", категорична е тя

Ан Хууд е от онези хора, които от най-ранна детска възраст знаели какви искат да станат, като пораснат.

Когато е на 11 години и живее в родния си Роуд Айлънд, Ан прочита книга, посветена на стюардесите, и е твърдо решена, че бъдещата ѝ кариера ще е във въздуха. Още тогава Хууд осъзнава, че ще е обект на солидна доза сексизъм, но желанието ѝ да пътува по света е по-силно от всичко.

Това признава самата тя в своята автобиография - "Fly Girl".

През 80-те, когато Ан навлиза в бранша, думата "стюардеса" тъкмо е заменена от полово неутралното "flight attendant", но въпреки това порядките са далеч от сегашните.

Обслужващият персонал на борда е съставен само от жени, а униформите често са твърде предизвикателни, прилепнали по женските форми и с къси мини поли, обяснява Хууд.

Дори и по списанията стюардесите следва определени клишета и са прекалено сексуализирани. Шеги като "Кафе, чай или аз?" минават съвсем спокойно и без някой да ги приеме за нередни, пише още Ан в книгата си.

Тя не крие, че когато кандидатства за стюардеса, изискванията към външния ѝ вид са доста строги. От нея се очаква да има фигура тип "пясъчен часовник" и да е под определена възраст. Задължително условие, посочва Ан, е да запази килограмите, с които е била, когато я наемат на работа.

Хууд и колежките ѝ преминават през контролно теглене на кантар, за да са сигурни авиолиниите, че това условие е спазено.

"Стюардесите се избираха първо по външен вид и след това по умения", допълва тя. Токчетата са над определена височина, позволените обеци са точно определени модели, даже червилото е в точно определени тонове, които пасват на униформата.

В автобиографията си Хууд споделя, че твърде ярко червило или твърде дебела очна линия са можели да доведат до проверка от страна на мениджърите. Стюардеси са били уволнявани заради обелен лак, пожълтели зъби и не достатъчно широка усмивка - все доводи, които сега ни се струват шокиращи.

И до днес Ан си спомня болката, която е изпитвала от часовете, прекарани на високи токчета. Някои полети са продължавали над 14 часа и към края им Хууд вече е усещала как коленете ѝ треперят от напрежение.

Тя уточнява, че за да постигнат характерната за стюардесите от 80-те котешка походка, жените минавали тренинг. Първо се упражнявали в походката със свободни ръце, след това и с подноси с коктейли и храна.

Най-шокиращо и мъчително за Ан обаче се оказва спазването на теглото непроменено и диетите, които е трябвало да спазва, за да отговаря на това изискване.

Когато започва работа, Хууд тежи 54 килограма на ръст от 170 см. Въпреки че е слаба, тя непрекъснато се притеснява за фигурата си и за евентуално напълняване, което би ѝ докарало уволнение. Ан и колежките ѝ следват куп налудничави диети, като например един ден ядат 9 банана, на следващия 9 яйца, на по-следващия - 9 парчета шунка.

Всичко това се комбинира с пиенето на ужасно много вода, докато не се свалят няколко килограма.

Неписано правило е било, че ако стюардесите искат да си запазят работата, е най-разумно да не забременяват. Младите майки не са били "имунизирани" срещу изискването за тегло и са били длъжни да спазват същите условия, както и жените, които не са раждали.

"Една моя съквартирантка беше уволнена, именно заради стандартите за тегло", не крие Ан в книгата си.

Снимка: iStock

Въпреки това тя е категорична, че тогава полетите са били далеч по-луксозно и приятно преживяване и да бъде стюардеса я е превърнало в силна зряла жена.

Хууд си припомня, че пасажерите са се обличали по-официално дори и за кратките полети и са се отнасяли с повече уважение към екипажа. Униформите на Ан и колежките ѝ са били по дизайн на Ралф Лорън.

На пътниците дори и във втора класа са се сервирали шампанско и омари и храната е била много по-вкусна и внимателно приготвена.

"80 процента от работата ми беше забавна, докато другите 20 бяха просто скучни", пише Хууд. По нейно мнение стюардесите са силни и много бързо се научават на независимост, каквато липсва в други професии.

Тя е убедена, че работата ѝ ѝ е дала увереност и опит как да изглежда и да върви със самочувствие. "Мога да кацна във всеки град и веднага да ходя по улиците му, сякаш съм си вкъщи", продължава Ан.

"Само няколко години като стюардеса са достатъчни, за да преобърнат живота завинаги", категорична е тя.

   

Най-четените