Ако досега не е било ясно, то снощи в Париж Глен Мартенс доказа, че назначението му като креативен директор на Maison Margiela е било въпрос на съдба.
Дебютната му висша колекция за есен 2025 бе не просто силна - тя бе органично сливане на естетиките на двама дизайнери с необичайна близост: Глен Мартенс и самия Мартин Маржела.
И двамата са остроумно иронични, технични виртуози, майстори на рециклирането и възпитаници на Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. И двамата са белгийци, носещи едно и също собствено име - макар и с различен правопис. И най-важното - и двамата са модни легенди на своето време.
Ако това звучи малко прекалено възторжено - то е, защото просто няма как иначе.
За тези, които не следят отблизо кариерата на Мартенс - той създава своя собствена марка през 2012 г., а впоследствие поема Y/Project след смъртта на нейния основател.
Превръща я в култов феномен, който съчетава висшата мода с онзи обезоръжаващ "не ми пука" дух, който така силно резонира с поколенията на милениалите и Gen Z — млади хора, израснали сред световен хаос, копнеещи за красота, но невъзмутими и иронични.
Дизайнерът започва пътя си в Jean Paul Gaultier, а през 2022 г. създава първата си колекция за модната къща. През годините изгражда близки отношения с Ренцо Росо - милиардерът, стоящ зад конгломерата OTB, който притежава Diesel, Margiela, Marni и Viktor & Rolf.
След като Росо го избира за победител в престижния конкурс ANDAM през 2017 г., му поверява задачата да вдъхне нов живот на Diesel. И Мартенс успява - не просто увеличава печалбите, а превръща марката в алтернатива на лукса. Съвсем логично беше именно той да наследи Джон Галиано.
А това, което Мартенс показа снощи в 19-и арондисман - същото място, където Мартин Маржела поставя финалната си колекция като ръководител на бранда - бе истинска дефиниция на "висшата мода на днешния ден".
Деним, пластмаса, бални рокли, емблематичните маски, суичъри, пачуърк - всичко това се преплете в колекция, която бе едновременно скандално възвишена и учудващо достъпна. Комбинация, която рядко се среща не само в haute couture, но и в днешната конфекция.
Значителна част от дрехите бяха изработени от рециклирани материали - стари трикотажи, ламарина, метал. По време на ревюто звучаха носталгични и напрегнати парчета на Smashing Pumpkins, а моделите се движеха бавно из мрачните зали с олющени стени.
След шоуто не един и двама гости бършеха сълзи, позираха за снимки сред балоните на афтърпартито и отпиваха шампанско.
Откриващите тоалети, обвити в прозрачен найлон, напомняха за дипломното ревю на самия Мартин Маржела. Прозрачната пластмаса бе често използван елемент в ранните му колекции. Оттам нататък видяхме смесица от фемининност, маскулинност и андрогинност - балансирани елегантно между ДНК-то на Margiela и личния почерк на Мартенс.
••• Как Джон Галиано напусна Maison Margiela прочетете тук:
По думите на дизайнера, всички принтове в колекцията са вдъхновени от творбите на фламандските майстори - препратка, която често се появява в работата му. Последните визии - драпирани рокли от джърси, които прегръщат тялото, но запазват собствената си форма - излъчваха нещо мрачно и почти призрачно.
Сякаш бяха сенки от бъдещето, които ни предупреждават. Особено зловеща бе една рокля в армейско зелено с восъчен блясък и обсебваща черна маска, покрита с мъниста.
Мартенс успя да улови духа на времето, без да жертва майсторството на изработката. Макар Мартин Маржела самият да не дава интервюта (освен кратки факсове в миналото), може да се предположи, че би одобрил.
