Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Саморазрушението на Сити, което завинаги ще обитава кошмарите на Гуардиола

Саморазрушението на Сити, което завинаги ще обитава кошмарите на Гуардиола Снимка: Getty Images
Саморазрушението на Сити, което завинаги ще обитава кошмарите на Гуардиола Снимка: Getty Images

Пеп Гуардиола може би вече започва да вярва, че никога няма да спечели Шампионската лига с Манчестър Сити.

Отборът му имаше два гола преднина в общия резултат, когато полуфиналният реванш на "Сантяго Бернабеу" навлезе в добавеното време.

Среща с Ливърпул в Париж беше на секунди разстояние, но Сити се срина срещу Реал Мадрид, за да претърпи едно от най-немислимите крушения във футбола и да провали второ поредно класиране за финала в турнира.

Още една година ще измине, в която някой друг ще прибере мечтания от "гражданите" трофей. А когато Ливърпул и Реал се изправят един срещу друг на "Стад дьо Франс", Гуардиола вероятно още ще се чуди какво по дяволите се случи с тима му, за да отстъпи с 1:3 на "Бернабеу" след продължения.

Тазгодишните елиминации в Лигата ни показаха, че Реал Мадрид не трябва абсолютно никога да бъде отписван. Играчите на Карло Анчелоти се намираха в безнадеждни ситуации срещу Пари Сен Жермен и Челси в предните кръгове, но магията на "Бернабеу" ги вдъхнови за епични обрати.

На третия път стомната вече трябваше да се счупи. Снарядът на Рияд Марез в 73-тата минута беше дал на гостите комфортен аванс след победата им с 4:3 в първия мач.

"Кралете" някак успяха да загубят само с един гол в трилъра на "Етихад", макар че можеха да получат около 8 попадения във вратата си - но при общ резултат 3:5 в 90-ата минута на реванша, късметът им вече трябваше да приключи.

Все пак отсреща беше Манчестър Сити - свръхскъпият и елитен тим на Гуардиола, може би единственият състав, способен да разруши мечтите на Ливърпул за куадрупъл. Манчестърци бяха толкова уверени за 89 минути на "Бернабеу", че Едерсон беше зрител на терена. Но случилото се през шестте добавени минути може завинаги да обитава кошмарите на Пеп и отбора му.

Избухването на Реал беше типично за величието на този клуб и отново показа, че Карим Бензема и компания са способни с железния си манталитет да компенсират слабостите си срещу по-класни съперници от тях.

Но когато един отбор допусне два гола в добавеното време, той просто не заслужава да играе финал в Шампионската лига.

А някои исторически клубове съвършено добре знаят как да побеждават, когато това има най-голямо значение - независимо кой е насреща им и независимо дали страдат на терена, дали са надигравани, дали всичко изглежда срещу тях.

Реал и Ливърпул, които ще се изправят един срещу друг на 28 май, са може би най-великите примери за отбори, способни на такива победи.

Самият Анчелоти призна след триумфа, че историята на "Белия балет" е оказала своето влияние.

"Става въпрос за величието на този клуб, това е. Клуб, който не ти позволява да се предадеш, когато изглежда, че всичко е свършило. Дава ти сила да продължиш, да се бориш и да вярваш, точно това направихме", обясни италианецът.

"Тежестта на тази фланелка, историята на Реал, гордостта, че сме част от нея, по малко от всичко това ни помогна".

Манчестър Сити не притежава такова наследство и това си пролича. Милиардите, инвестирани от Абу Даби и шейх Мансур, дотук стигат само за поредица от болезнени отпадания от Шампионската лига в ситуации, когато "гражданите" имат преимущество и победата изглежда в ръцете им.

Случилото се вероятно ще остане в историята повече като геройство от страна на Реал, но в Сити трябва да се сърдят само на себе си, че позволиха да се случи.

В първия двубой те на три пъти повеждаха с два гола разлика, а в реванша планът им работеше, дори при разочароващото представяне на ключови фигури като Кевин Де Бройне и Фил Фодън.

Резервата Джак Грийлиш на два пъти в разстояние на секунди беше агонизиращо близо до това да направи 2:0 и да сложи край на интригата. В първия случай Менди някак изби на голлинията, но всичко отиваше към фатален удар от страна на гостите, на които сигурно вече им се е привиждала Айфеловата кула.

"Бяхме близо, но футболът е непредвидим", въздъхна впоследствие Гуардиола. "Понякога е така и трябва да го приемеш".

Не ставаше въпрос обаче за лош късмет или нещо подобно. Двата гола на Родриго за две минути, които пратиха мача в продължения, бяха резултат от лоша игра в защита.

Сити не е свикнал да се защитава, няма навиците, за да усети кога да убие темпото и да забави играта в такъв тип двубой.

Забележителната доминация на тима във Висшата лига изигра лоша шега в този аспект.

Просто съставът на Гуардиола твърде рядко се оказва в такава ситуация, в която беше на "Бернабеу" и в подхода на "гражданите" все още личи известна наивност.

Те влязоха в продълженията с разклатена психика и след необмислено влизане на Рубен Диаш, получиха гол от дузпа още в петата минута на първото продължение.

Свръхчовешкото хладнокръвие помогна на Бензема, който беше точен от бялата точка. А независимо, че Манчестър Сити имаше близо половин час на свой ред да достигне обрат, сякаш гостите сами не си вярваха, че той е възможен.

Затова финалът ще е между два отбора с богата история, които за трети път ще се срещнат в тази фаза от надпреварата. 

А в Сити ще останат самотни с кошмарите си от случилото се в този мач.

И ще трябва да покажат характера, който им липсваше в Мадрид, за да довършат успешно похода си към поредна титла на Англия, която да ги утеши.

   

Най-четените