Децата на Прехода, милениълите, Поколението Y или както там човек реши да нарича вече поотрасналите младежи, родени през 80-те и началото на 90-те, вече са неделима част от икономически и социално активното общество и оставят своята следа. Със своя активизъм, прогресивни възгледи, хипстър идеологии и отвореност към света те се опитват да променят нещата и да създадат едно по-добро бъдеще.
Дали това е светла кауза, или досадна борба с вятърни мелници, всеки преценява за себе си. За мнозина милениълите са мързеливи, нарцистични, склонни да харчат парите си за всякакви глупости и меко казано досадни. За тези хора идващото след това Поколение Z ще е глътка свеж въздух.
Сегашните тийнейджъри вече са видяли как Децата на прехода влязоха в света на възрастните, влачейки със себе си кредити за образование, мизерни квартири, няколко несполучливи работи и много нерви. И като че ли нямат намерение да повтарят тези грешки.
Според редица изследвания вече Поколението Z далеч по отговорно, индивидуалистично, консервативно в отношението си към света, изпълнено с гняв и злобни коментари. Така младежите от новата генерация се явяват почти пълен антипод на милениълския оптимизъм. И тепърва имат какво да кажат за политическите си възгледи.
Мнозина експерти вече изразяват мнението, че това е може би най-консервативното поколение от Втората световна война насам. Те все още са твърде малки, за да са попаднали в полезрението на политическите лидери като таргет, но това тепърва ще се променя. Затова и не трябва да правим грешката да пренебрегваме възгледите им.
Според изследване на The Gild от миналата година, проведено сред 2000 респонденти от Западна Европа и САЩ, се вижда, че сред родените около и след 2000 г. мнението по теми като еднополовите бракове, транссексуалните, употребата на наркотици и т.н. е далеч по-консервативно. И докато около 85% от анкетираните милениъли се определят като "прогресивни" и "либерали", 59% от сегашните тийнейджъри имат по-скоро умерено или консервативно мнение.
Това донякъде може да се възприеме като знак на бунт срещу по-възрастните. Популярното обществено мнение открай време е либерално и по-крайните алтернативни позиции се възприемат често като скандални, особено в Западните страни. Това на свой ред дава един много по-скандален имидж на консервативните възгледи, особено ако те са придружени с типичното за новото поколение саркастично, мрачно остроумие.
Децата от Поколението Z виждат през родителите и по-големите си братя и сестри недостатъците на системата, всичко, което е нередно и неработещо. Всичко това ги кара да отричат това, което досега им е било сочено за правилно и добро.
Те изграждат мнението си по актуалните въпроси, седнали удобно в на дивана през смартфона или таблета си. Така Поколението Z се превърна в група индивидуалисти, която разчита само на себе си и на интернет, за да формира позиция.
Може да се твърди, че този чисто механичен начин на живот, в който съвсем спокойно можеш да съществуваш, без да има нужда да контактуваш на живо с други хора, оставя своята следа върху характера и позициите на младите.
Разбира се, това са само спекулации и едва ли някой може да даде точна причина за тази рязка разлика в позицията между предишните две поколения и това.
Факт е обаче, че подобни позиции сред младите може да са доста удобни за популистите и националистите, които дълги години бяха изтиквани настрани от основната политическа власт. И именно Поколението Z ще е това, което ще нарежда политическата сцена.
