Je suis Тодор Живков

Аглая Степановна Ривкина обича Вожда. Тя не може да се примири, че статуята му е свалена от местния площад и я прибира в хола си. Аглая Степановна заживява с паметника у дома. Такава е героинята на Владимир Войнович в неговия роман „Монументална пропаганда".

Вечна, крепка и нерушима е нейната обич. Никакво развенчаване на никакъв култ към личността не може да я сломи. Тя отнася целия чудесен бронзов или каменен Сталин у дома, за да му се радва.

Ръководството на БСП ще си отнесе частица от Тодор Живков у дома тези дни. То беше в Правец и поднесе цветя пред паметника на българския вожд в къщата -музей в града. Романът на Владимир Войнович е фикция, но поклонението пред паметника на Тодор Живков през 2016 година е истина. Новината не е резултат на разследваща журналистика, която да излови ръководството на партията в леко неудобен момент, когато се прекланя пред българския комунистически диктатор, а прессъобщение на пресцентъра на БСП, според който събитието очевидно е повод за похвала.

На прикачената снимка се вижда, че посланието е „Je suis Тодор Живков"

и никой от присъстващите не е закаран насила, за разлика от времената, в които почитаният управляваше.

Няколкото Аглаи и Аглаевци Ривкини на фотографията изглеждат като хора, които могат да бъдат заподозрени в такава степен на обич към вожда, че като нищо биха му отмъкнали паметника. У дома.

Само че паметникът, за разлика от историята, описана в романа на Войнович, не е свален, напротив - наскоро е издигнат отново в родния град на вожда и го краси непокътнат и тачен.

Може Войнович малко да е преувеличил във фантазията си, но колко пък да е преувеличил? Най-много колкото Джорж Оруел.

Ако ръководството на БСП извади скатаните по домовете си фетиши от живково време, сбирката в къщата - музей на Тодор Живков в Правец ще набъбне, а Войнович ще се откаже веднъж завинаги от художествената литература. Ако това ви се струва несериозно, кметът на Правец Румен Гунински съвсем сериозно призовал да се съберат на едно място всички експонати, свързани с работата и живота на Тодор Живков.

Най-вероятно не е разбрал какво е казал. Имал е предвид снимки, хербаризирана червена роза, някоя салфетка от прием, онези малки свидетелства на обич към култа и които култът обича. Експонатите, които обемат живота и работата на Тодор Живков биха подредили съвсем друг музей, не този на преклоние пред вожда. Пред него не би се снимало ръководството на БСП, освен ако не отговори на въпроса що щат европейски социалисти пред паметник на комунистически диктатор през 2016 година?

Всеки може да забърсва прахта на портрета на вожда у дома и да се просълзява, но Аглая Степановна от „Монументална пропаганда" на Владимир Войнович не е в ръководството на никаква партия. Тя само пие коняк със салам, нарязан и поднесен върху парче вестник, с единствения си приятел и събеседник.

Дали ръководството на БСП би се снимало пред един музей на Тодор Живков, който действително пресъздава дейността на Тодор Живков?

В него трябва да присъства и трагичната история на засегнатите от делото на вожда. Експонатите биха разказвали за скъсани добросъседски връзки, напуснати домове, коли с покъщнина на българо-турската граница. За насилственото преименуване на български мюсюлмани и превръщането им в бежанци, грозно наричано „Голямата екскурзия", годишнина от която беше отбелязана на 29 май, малко преди снимката в Правец. Биха разказвали за лагерите и за хилядите загубили или пречупили живота си в тях.

Възпоменателната церемония на остров Персин в памет на жертвите беше няколко дни преди посещението на ръководството на БСП в Правец. Експонатите биха разказвали и за успехите на Държавна сигурност в методите на принудително и доброволно сътрудничество , превръщането на съседите в шпиони, унижението и прелъстяването на душите, които могат да бъдат прочетени в томовете, които издава Комисията по досиетата.

Къщата - музей в Правец би трябвало да пази и историята на онези, които нито са пращани в лагери, нито са вербувани от Държавна сигурност, но със своите надежди и спестявания за „Лада" и апартамент потънаха в бездната на бедността и изгубиха мисълта за една несъществуваща витрина на просперитет.

„Браво, Корнелия! Браво, Нинова!" - възкликна Костадин Чакъров, политически съветник на Тодор Живков по повод полагането на цветя в Правец. Аглая Степановна, бихте ли се снимали пред истинския музей на вожда?