Виснал съм над един от щандовете на приключилия в неделя Панаир на книгата, а изпод мен една женичка стиска с нервни пръстчета книгата "Защо мъжете се женят за кучки" и посяга към една друга - "Животът започва след 40".
Не знам каква реколта очаква да пожъне след тази възраст, която и аз се каня да достигна - макар не надрусан от безметежно щастие. Надявам се. Не и с внушенията, че животът започва тогава. Да не би да сме спели непробудно през изминалите 40 години - или сме изкарали във вид на ларви, какавиди, каквато щете заспала гнъс, която показват по сървайвърите.
И сега, зрели и (само)уверени почваме истинския си живот. Вместо да ти кажат истината, че физиологията ти се променя, характерът също - просто вече знаеш как да се пазиш от удари и кога си струва да удряш. Пазиш си силите за някоя година животец с неумиращата надежда, че имаш още няколко хубави дни-часове-мигове.
Кутия шоколадови бонбони преди лягане
Триста страници, посветени на това да те избавят от кризите на средната възраст, страховете, съмненията и прочие, присъщи на всеки нормален човек - и на 20, и на 40, и на 60. Жените ги поглъщат като кутия шоколадови бонбони пред телевизора, когато са в депресия - или предменструален синдром.
А защо Мъжете се женят за Кучки ли? Първо, не са всички мъже, второ - някои мъже са по-глупави от останалите и вместо да си ги държат за любовници, се женят, трето - хм, какви ли работи умеят тия кучки (!!!). На женичката с книжката искам да кажа, че е къде по-адекватно и социално-адаптивно да бъде себе си, вместо някое нескопосно издание на почти-кучка. С всичките си не-та и анемични устни.
Да си кучка се иска особен вид душевност - дори външността е на втори план, плюс нездрав блясък в очите. Не може да ги докара, дори да ходи всяка седмица на психодрама, да си намери коуч по позитивна психотерапия, себеусъвършенстване и самооткриване, НЛП-техники или да плати неколкостотин евро за курсовете на оня хитрец Мизракарим Норбеков.
Хей, живот, здравей, здравей!
Особено си "падам" по всички тия курсове и книжленца, които трябва да ме научат - заедно с няколко десетки, стотици, хиляди други хора как: всеки ден да отварям очи и да казвам усмихнат: "Хей, живот, здравей, здравей!", после със свирукане да си сваря кафето и позитивно настроен да отида да покоря някой връх в кариерата, да искам увеличение на заплатата от началника или най-сетне да поканя оная мацуранка от офиса, която ме насърчава с някоя и друга усмивчица край машината за кафе.
Аха. Някой ден се случват и такива работи. Като цяло съм всъщност позитивен човек. Въпреки плешивината, която крия, бръснейки главата си, и страхът, че още не съм си направил дете, а съм мъж по пътя към 40-те. Знам, че и приятелката ми го очаква от мен, защото оня ден ми подхвърли нещо за биологичния часовник. Ами за мен тоя будилник още не е звънял.
Но ако трябва "да се обичаме с отворени очи", както съветва менторът по душевни болки - и съответно изцелението им, Хорхе Букай, трябва да й кажа: "Виж сега, не съм готов, искам дете, но искам да довърша и един проект, който за мен е супер важен. Така че просто потърпи още малко."
Знам обаче, че това ще я нарани, ще я направи нещастна, тъй като тя ме ревнува от работата ми и винаги казва, че ТЯ е на първи план - затова и не й го казвам така. Защото я обичам твърде много и не искам да я нараня, опитвайки се да я накарам да разбира неща, които не приема.
Бизнесът на проповедниците на практика ни лъже, скривайки простата истина - живи сме, а животът боли. Отвреме-навреме щастието ни анестезира, но болката е водеща. И е в крайна сметка компасът на пътя към краткотрайното щастие.
Тъпи и упорити обаче ние си искаме щастието, тропаме с крака и ревем с цяло гърло не го ли получим. И ако не преяждаме с Букай, Гилбърт или ..., гледаме "Стъклен дом" или "Забраненият плод" - каквото имаме под ръка.
Пенкилерът
На пазара - у нас и в чужбина, е избълвана толкова много литературщина ала Хорхе Букай и вариациите му, която в никакъв случай не ни прави по-добри и щастливи. Просто защото универсални рецепти за щастие няма. Както и верни хороскопи. Ако имаше, хората щяха да се лекуват дистанционно по стадионите. Само че с високоговорители можеш да направиш само зомбита.
Вместо Букай лично аз препоръчвам Маркес и описанието на случката от "Сто години самота", когато Ремедиос Красивата се издига с праните чаршафи в небето... Дори и моментът, в който Макмърфи вкарва ония курви в лудницата от "Полет над кукувиче гнездо" ще свърши по-добра работа. За фон - Майлс Дейвис, или Сантана - що пък не...
Кой ли ме слуша мен. Вместо това като обезумели грабят "творбите" на много менторстващи плагиати - понеже всички са крали от дзен, йога, Дънов, толтеките, будизма и откъде ли не, ръсейки красиви празни фрази с шепи, за да извадят поне над стотина страници, представяни после като панацея за разбити сърца. Е няма такова лекарство - да те излекува, като те направи щастлив до края на дните ти.
Нещо като любимия на баба ми аспирин, който тя ползва за почти всякакви болежки. За останалите, които не се оправят с аспирин, се маже с "виетнамско чудо".
Но когато нечие сърце се разбие от смъртта на дете, това е непоправимо - и за цял живот. Тиражираните - в хиляди екземпляри - нравоучения на психотерапевтите няма да помогнат. Всеки уважаващ себе си психотерапевт ще ви каже, че лечението и работата с пациента е ИНДИВИДУАЛНО. Човек с човек и проблем с проблем не си приличат.
Няма двойки в криза - има двойка в криза.
Но поне като визия типове като Букай по ми хващат вяра от родни позитивисти с вид и възраст - понеже сме на литвълна - на Разколников. Този млад гуру, който случайно чух на същия този книжен панаир, не спря да говори и ръкомаха доста време, през което заедно с приятелката ми чухме: колко е важно да не спираш да вярваш, колко е важно да не спираш да мечтаеш...
Не се вдъхновихме да купим книгата му, в която се цитира една мисъл на Буда: "Няма път към щастието - щастието е пътят". Да беше спрял дотук, а ние можем и да помедитираме над Буда. А тази аксиома познаваме в куп други вариации от типа "Смисълът е в правенето, не в достигането на целта", "Пътят е истината" и т.н.
Уникален е анонсът, че Точно-тази-книга ще ми/ни позволи да се отървем от чувството за вътрешна неудовлетвореност и да изхвърлим баласта зад борда. Какво точно е баластът обаче - лошите мисли, болките, разочарованията? Нима трябва да изхвърлим опита...
После? После ставаме чисти, целеустремени и позитивни и се носим като серафими в пространството. А в устата ни има вкус на непрекъснато топящ се шоколадов бонбон.
Но някакси трябва да съзнаваме и че сме виновни за нещо си - така и не разбрах за какво. Някакви привнесени а ла Лазарев и неговата "Диагностика на кармата" натрупвания отпреди, някъде се омеша и Бог. Авторът, жестикулирайки и ходейки непрекъснато напред-назад, обясняваше с неравна ритмика на гласа как голямата му мечта била да види "Металика" зад сцената - и тя един ден се сбъднала. Това като пример как, като вярваме, и мечтите се сбъдват...
Да беше взел няколко документирани чудеса-изцеления от манастира "Свети Мина" щеше да е по-убедителен откъм емпиричен материал.
И всичко това, за да се кажат изречени отдавна прости неща. Обичай!, Обичай се! Плюс десетте божи заповеди. Животът боли. Но ти познай себе си и не се бой.
Прочетох развеселена високомерно-мачисткия "анализ" на книжния пазар. Особено края, който беше 1:1 с презрените от автора проповеди. "Хорхе Букай: Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб..." javascript:emoticon('') Препоръчвам горещо на нещастната женица, която се е обвързала с него да прочете "Мъжете си ПАДАТ (не женят- поне прочете и запомнете заглавието!) по кучки!". Това е книга, която учи жените как за бъдат и да устояват себе , а не да чакат жалостиво мрънкайки да ги осемени подобен пуяк javascript:emoticon('')
Тия книги са истинска полуфабрикатна мъдрост - сипваш вода, разбъркваш и ручаш Авторе, приготви се да бъдеш яко оплют - всекакви консуматори и консуматорки на полуфабрикатите ще те награбят! Гледам, че една магарица вече е ревнала
Не мога да разбера що за мъж е авторът. Ако претендира, че познава женската душевност, би трябвало да е наясно, че жените обичаме да четем такива книги, после ги забравяме, после си купуваме нови и така. Дааа, Хорхе Букай е тъпичък - но какво от това, и реалността във вида на Пешо Николов не е лесносмилаема и поносима за издържане,!
Вярно е, че някои от "вярвам в позитивното" хора звучат като надрусани хипита Но прекаленостите винаги дават обратен резултат. А това тук ми хареса много: ---------------- Какво точно е баластът обаче - лошите мисли, болките, разочарованията? Нима трябва да изхвърлим опита... -----------------
Аз пък не мога да разбера защо толкова се дразни автоът? Всеки е свободен да чете каквото си иска. Той като не е сколасал до 40 да си роди дете и го дразнят тези на 40, които вече са си изгледали техните и вече искат да продължат нататък? Наистина ли са толкова дразнещи, че не щат да лягат да мрат? Хем уж всеки е различен, хем пък всички, дето четат Букай са отчаяни или поне постни. Чак пък толкова нерви да хвърли, вместо да си пусне Сантана... Как беше - "Цезаре, ти се гневиш - значи не си прав".
интересна полемика се развихри ;) ясно е, че в БГ няма примиримост Ж/М хаха, затова действайте според обстановката... пък то ще си покаже , на мен статията ми хареса, ако и да не съм чел Букай, ежели Куелю
Пешо , по-полека карай...едните проповедници още не са си затворили устата, а ти отваряш "други " Не ти ли стана ясно , че е по-просто , по-лесно и много по-евтино някой друг да мисли вместо нас и да ни сервира на готово опит, съвети, мъдрости и пр. Ние за самостоятелно изведени поуки време, сили и желание нямаме. П.П. Сравнение между Фром и Букай изобщо не може да се прави.
Петър Николов, поздрави за мисълта в тази статия! Адмирирам! А господинът Букай е за буковите глави, които няма да "уврат"... Не че и аз като шаран не стоях 3 часа за автограф от него...Но се радвам, че след като прочетох една негова книга - тази как да се обичаме с широко отворени очи - няма да прочета нито една друга негова.... Не защото той на практика не казва АБСОЛЮТНО НИЩО, а защото поднася рафинирано окултизъм. За онези, които мислят на последния етаж с широко отворени сетива... За останалите, които не са го разбрали, сори.
Малко извън темата , но е необходимо малко уточнение. Пол , не съм казала , че Букай не е достоен за уважение , разликата е , че пътят , по който са стигнали до определено ниво на познание и разбиране на света е коренно различен . Докато Фром е един от пионерите и основателите на съвременната психология , то при Букай нещата са леко на готово А относно окултизмът , доколкото си спомням е основната причина за разрива между Фройд и Юнг. Друг е въпросът кой на кого и какво залага.
Георги Кавръков,какво каза? Ако на 40 си изплатил 25-30 годишен заем,зна4и си го теглил на 10-15... Или по-скоро ти си на 15 години и 40 ти изглеждат ,като края на живота... Децата били отраснали? И как ,ако си станал татко на 30? Или на 27? Или на 34? Сигурно си имал предвид 50 и нагоре,не 40 години. Математиката ти куца или ,както казах преди си на 15-17 години...
Paul Princeton, вярно е, че "окултизмът е доста важен за психичното здраве на човека" - РАЗСТРОЙВА ГО.
Кавръков, залягай над класното по литература и не се грижи за 40 годишните. Статията хубава, умуруна и донякъде предвидима. Интересно, защо предизвиква толкова коментари?!
УМУРУНА означава "умерена"
Mitra, с теб съм!! Що се отнася до Юнг, колкото и умен е, толкова и глупости плещи. Фройд, макар и дуалист, не си е позволил да пренебрегва научния метод. За това е доста по-уважаван от Юнг. От създаването на магнитно резонансните скенери, общо взето психологията на Юнг умря. Останаха само думичките му.
Много добра статия!