Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За ползите от фискалния борд

Всеки финансов министър има амбицията да бъде запомнен с нещо значимо в управлението на държавните финанси. Настоящият министър на финансите Симеон Дянков също ще опита да остави свой отпечатък Снимка: БГНЕС
Всеки финансов министър има амбицията да бъде запомнен с нещо значимо в управлението на държавните финанси. Настоящият министър на финансите Симеон Дянков също ще опита да остави свой отпечатък

Всеки финансов министър има амбицията да бъде запомнен с нещо значимо в управлението на държавните финанси. Настоящият министър на финансите Симеон Дянков също ще опита да остави свой отпечатък.

Неговата инициатива за т.нар. Пакт за финансова стабилност е сериозна заявка за това. Много се изговори по адрес на Пакта след представянето му през февруари тази година. Появиха се и редица предложения за неговото усъвършенстване, като в крайна сметка някои от текстовете претърпяха промяна. Най-общо, посланията на Пакта са: фискална дисциплина, въздържане от прекомерни харчове и запазване на ниските преки данъци.

Пактът за финансова стабилност, или още "фискален борд", както бе определен от някои икономисти, всъщност представлява няколко простички фискални правила, записани в Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и Конституцията на страната.

С вписването на тези правила във висшия закон и в ЗУДБ правителството изпълни и своя ангажимент по наскоро подписания на ниво ЕС Пакт Евро Плюс. Според последния, страните се задължават да заложат правилата от т.нар. Пакт за стабилност и растеж за бюжетен дефицит до 3% и публичен дълг до 60% в националното си законодателство с цел намаляване на възможността за тяхното нарушаване.

Най-същественото в Пакта за финансова стабилност са предложенията за ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40% от БВП и забраната бюджетният дефицит да надвишава 2% от БВП. Тези фискални правила влизат в сила от началото на 2012 г.

Това вече е сигурно, тъй като в края на юни парламентът прие окончателно измененията в ЗУДБ, където се въвеждат текстовете на споменатите правила. Избраната горна граница за преразпределение не поставя някакво сериозно ограничение пред фискалната политика, а по скоро експлицитно посочва пределa на държавните харчове, съществувал до момента.

Тоест и след 2012 г. правителствата ще имат законово право да събират и харчат приблизително същото количество пари, колкото е харчено и преди тях (средно 40% от БВП). Таванът определено можеше да бъде доста по-надолу, тъй като съществуват множество икономически изследвания, доказващи, че държави с по-ниско преразпределение растат с по-бързи темпове и хората в тях забогатяват по-бързо.

Колкото до разрешения 2% дефицит, целта очевидно е да се покаже, че корективните действия във фискалната ни политика ще започнат преди да светне червената лампа от Брюксел с неговата процедура за прекомерен дефицит. В момента общо 24 държави в ЕС, в т.ч. и България са в такава процедура.

Тежкото състояние, в което се намират не една държава от Евросъюза (Гърция, Ирландия, Испания), е нагледно доказателство за това, че неразумните харчове пораждат дълбоки кризи, от които се излиза бавно и болезнено. В този смисъл, грижата сами да се поправим, без напътствия отвън, е сигнал за фискално отговорно поведение.

Нужна беше обаче повече амбиция при целеполагането. Имаше идеи в закона да бъде записано, че задължение на правителствата е да поддържат балансиран бюджет, а дефицити са позволени само в екстремни ситуации (т.напр. сериозни природни бедствия, войни, икономически кризи). Уви, не се намери достатъчно смелост за възприемане на подобно предложение.

Не толкова сигурно изглежда приемането на втората част от фискалния борд, а именно промените в Конституцията. Те от своя страна предвиждат изменението в размера на преките данъци върху доходите и печалбите или въвеждането на нови да става само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители.

Същият брой депутати (т.е. 160 души) трябва да разрешават и бюджетен дефицит над 2% от БВП. Прозира желанието на финансовия министър да направи възможно най-трудно повишението на двата плоски данъка - корпоративния и подоходния, които се възприемат от бизнеса изключително позитивно.

По всичко личи обаче, че измененията в Конституцията няма да се случат нито лесно, нито бързо, като става все по-вероятно те да бъдат отложени след местните и президентски избори през есента. Скептицизмът относно полезността и ефективността на фискалните правила е основан на няколко аргумента.

Един от тях е липсата на гъвкавост в краткосрочен план за компенсиране на големи външни смущения, особено такива, които могат да доведат до продължителна и значителна безработица. Подобна критика наскоро изрази и бившият финансов министър Пламен Орешарски.

Според него съчетаването на валутен и фискален борд ще ограничи твърде много гъвкавостта на правителствата. Но ако гъвкавостта означава да харчим над 40% от БВП и да трупаме дефицити, по-добре да минем без нея. Виждаме докъде стигнаха страни като Гърция и Румъния, които години наред управляваха "гъвкаво" своята хазна.

Друг често изтъкван аргумент "против" е, че правителствата могат да поддържат фискална дисциплина и без правила. Това действително е вярно за страни, които десетилетия наред са градили репутация на разумен и предвидим партньор, но в страни, където такава репутация липсва, фискалните правила са силно препоръчителни.

Трети аргумент е, че фискалните правила приканват към злоупотреби с прогнозите и са обречени да бъдат неефективни. Дали действително и у нас ще се случи подобно нещо, можем да кажем едва след като въведем правилата.

Чуждият опит показва, че за сравнително нови пазарни икономики като българската, правилата са силно препоръчителни и необходими. Бързата промяна в движението на капиталите при тези страни, наблюдавано и през настоящата криза, създава значителен фискален стрес за тях. Без адекватни фискални правила, публичните финанси на тези икономики трудно издържат на шоковете.

Много е вероятно в среда без изрични правила дефицитните харчове да ескалират. Най-ефективното средство за тяхното предотвратяване е създаването на деполитизирана рамка за фискална политика, базирана на правила.

1) Процедурата за прекомерен дефицит се задейства в общия случай по отношение на страни, чийто планиран или отчетен бюджетен дефицит превиши 3% от БВП. Съществуват, обаче, и изключения от това правило, като всеки отделен случай се решава от Европейския съвет.

Най-четените