Не гледайте какво говори, a какво върши

Георги Първанов доказа, че е живото олицетворение на народната мъдрост "Не го гледай какво приказва, гледай го какво върши".

Всичко започна през февруари с люти клетви против кабинета от нескромната позиция на "човек на честта и на достойнството", който не можеше да си представи нещо по-различно от това да "си постави оставката".

Въпреки че експрезидентът си раздра ризата - покрай "неочакваното" решение на колегите му да подкрепят нагълтването с нов държавен дълг, през април той бе преизбран с резултат, на който би му завидял всеки средностатистически диктатор - 92.24 процента.

И отново поде старата песен на нов глас: "Нашата критичност няма да намалява - там където виждаме дефекти и проблеми, ще ги констатираме и ще предлагаме алтернативни решения и никой не може да ни отнеме правото за това".

Така завърши успешно серията си от неподражаеми политически лупинги и кацна там, откъдето бе излетял.

Нещо като реинкарнация на феята на празните приказки.

Преди години Първанов разправяше как ще пусне III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". После се бореше със зъби и нокти за референдум за АЕЦ, а след това плашеше гаргите, че ще инициира национално допитване за избирателната система.

Няма как да не си спомняте "големия шлем", който Първанов отбеляза на приказки в преговорите с Русия - с подписването на споразуменията за АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". Нито един от тези проекти не видя бял свят, но Първанов доста дни надуваше бузи в национален ефир.

После, о майко юнашка, тръгна по света да търси алтернативен газ. И намери много, много...

Построи въображаеми газопроводи от Туркменистан и от Азербайджан, договори и втечнен газ от Египет и Катар, който трябваше да пристига на въображаеми български терминали. И т.н.

После историята е още по-ясна. Като се нагледа на Изток и отстреля архар, Първанов се умори да се прави на енергетик и се захвана с това, което може също толкова добре - вътрешната политика.

Той сътвори с голи ръце уникални коалиции. После тръгна да убива този, който създаде - Станишев. Като не можа да се справи с него, реши да се справи с цялата БСП.

Тук постигна видими резултати, но на "Позитано" най-накрая го разкриха и го натириха. Първанов мъжки пое удара, не седна да плаче като млада комсомолка, а с последното си останало достойнство добута новата си партия до избори и се хвърли в прегръдките на Бойко Борисов.

Видимо поуспокоен, Първанов заигра през последната година традиционната си роля - да говори едно, а да върши друго.

На думи той остана тежък опозиционер.

"Военният министър е слаб, външният - вреден, енергийният - безпомощен", реди днес той. На практика обаче, АБВ на Първанов е твърд участник в управляващата коалиция.

По-скоро Реформаторският блок би напуснал самолетоносача на Борисов, отколкото АБВ да скочи във водата.

Първанов може да критикува денонощно, без да му пресъхне устата, това е ясно. В същото време той е гарант за целостта на това правителство и напоследък признава, че диалога му с ГЕРБ вече върви гладко.

На другия фронт - Първанов продължава да хвърля нишани към партията-майка, което е научно доказателство, че въобще не му пука за някакво общо явяване на левицата на местните избори. Критикува ръководството на БСП, че не се е отворило към него, което директно означава, че той се е затворил отдавна за всичко ляво.

Казва, че издигането на общ кандидат-президент на БСП и АБВ би било "естествено следствие от евентуалната еднопосочна политика на местните избори". Което нищо не означава.

Дори и любовта му към Русия остана някак си половинчата.

В сравнение с "Атака", днес АБВ прилича на натовски корпус за бързо реагиране. Което не пречи на Първанов да се кълне във вярност на Москва, да пише антифашистки декларации за 9 май и да праща Калфин в Кремъл. Така ще бъде до следващите парламентарни избори.

Защо? Защото Първанов и хората, които пърхат около него, грешно разчетоха онези събития, които се случиха на 18 ноември 2001 - когато той стана президент.

Те си помислиха, че Първанов има чар, че той е политик с бъдеще, че има собствен електорат, че заслугите за неговите победи са единствено негови. Миналата година феновете му продължиха да живеят в заблуда, вярвайки, че успеха на АБВ на парламентарните избори се дължи на Първанов.

Всъщност, и събитията през 2001 г. и тези през 2014 г. бяха съпътствани с твърде много фактори, от които Първанов просто се възползва.

Да се възползва - това той може наистина добре.