Георги Първанов доказа, че е живото олицетворение на народната мъдрост "Не го гледай какво приказва, гледай го какво върши".
Всичко започна през февруари с люти клетви против кабинета от нескромната позиция на "човек на честта и на достойнството", който не можеше да си представи нещо по-различно от това да "си постави оставката".
Въпреки че експрезидентът си раздра ризата - покрай "неочакваното" решение на колегите му да подкрепят нагълтването с нов държавен дълг, през април той бе преизбран с резултат, на който би му завидял всеки средностатистически диктатор - 92.24 процента.
И отново поде старата песен на нов глас: "Нашата критичност няма да намалява - там където виждаме дефекти и проблеми, ще ги констатираме и ще предлагаме алтернативни решения и никой не може да ни отнеме правото за това".
Така завърши успешно серията си от неподражаеми политически лупинги и кацна там, откъдето бе излетял.
Нещо като реинкарнация на феята на празните приказки.
Преди години Първанов разправяше как ще пусне III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй". После се бореше със зъби и нокти за референдум за АЕЦ, а след това плашеше гаргите, че ще инициира национално допитване за избирателната система.
Няма как да не си спомняте "големия шлем", който Първанов отбеляза на приказки в преговорите с Русия - с подписването на споразуменията за АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". Нито един от тези проекти не видя бял свят, но Първанов доста дни надуваше бузи в национален ефир.
После, о майко юнашка, тръгна по света да търси алтернативен газ. И намери много, много...
Построи въображаеми газопроводи от Туркменистан и от Азербайджан, договори и втечнен газ от Египет и Катар, който трябваше да пристига на въображаеми български терминали. И т.н.
После историята е още по-ясна. Като се нагледа на Изток и отстреля архар, Първанов се умори да се прави на енергетик и се захвана с това, което може също толкова добре - вътрешната политика.
Той сътвори с голи ръце уникални коалиции. После тръгна да убива този, който създаде - Станишев. Като не можа да се справи с него, реши да се справи с цялата БСП.
Тук постигна видими резултати, но на "Позитано" най-накрая го разкриха и го натириха. Първанов мъжки пое удара, не седна да плаче като млада комсомолка, а с последното си останало достойнство добута новата си партия до избори и се хвърли в прегръдките на Бойко Борисов.
Видимо поуспокоен, Първанов заигра през последната година традиционната си роля - да говори едно, а да върши друго.
На думи той остана тежък опозиционер.
"Военният министър е слаб, външният - вреден, енергийният - безпомощен", реди днес той. На практика обаче, АБВ на Първанов е твърд участник в управляващата коалиция.
По-скоро Реформаторският блок би напуснал самолетоносача на Борисов, отколкото АБВ да скочи във водата.
Първанов може да критикува денонощно, без да му пресъхне устата, това е ясно. В същото време той е гарант за целостта на това правителство и напоследък признава, че диалога му с ГЕРБ вече върви гладко.
На другия фронт - Първанов продължава да хвърля нишани към партията-майка, което е научно доказателство, че въобще не му пука за някакво общо явяване на левицата на местните избори. Критикува ръководството на БСП, че не се е отворило към него, което директно означава, че той се е затворил отдавна за всичко ляво.
Казва, че издигането на общ кандидат-президент на БСП и АБВ би било "естествено следствие от евентуалната еднопосочна политика на местните избори". Което нищо не означава.
Дори и любовта му към Русия остана някак си половинчата.
В сравнение с "Атака", днес АБВ прилича на натовски корпус за бързо реагиране. Което не пречи на Първанов да се кълне във вярност на Москва, да пише антифашистки декларации за 9 май и да праща Калфин в Кремъл. Така ще бъде до следващите парламентарни избори.
Защо? Защото Първанов и хората, които пърхат около него, грешно разчетоха онези събития, които се случиха на 18 ноември 2001 - когато той стана президент.
Те си помислиха, че Първанов има чар, че той е политик с бъдеще, че има собствен електорат, че заслугите за неговите победи са единствено негови. Миналата година феновете му продължиха да живеят в заблуда, вярвайки, че успеха на АБВ на парламентарните избори се дължи на Първанов.
Всъщност, и събитията през 2001 г. и тези през 2014 г. бяха съпътствани с твърде много фактори, от които Първанов просто се възползва.
Да се възползва - това той може наистина добре.
Има една крилата фраза на пазарната икономика"Еволюция на морални ценности"която отговаря на" Предател на идеология".Извинете аз съм прост но принципен.
Бил президент (благодарение на Петър Стоянов); историк - хич не личи; бивш социалист/комунист - той не е от бившите, а просто е по-прикрит; ловджия - може би; "голям шлем" - празни бръщолевения и т.н. Като говори ти идва да смениш канала - нищо не казва и това го владее. АБВ ,БСП и АТАКА да вземат да се обединят и ходом марш еднопосочно към матушка Русия.