Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те не се интересуват от политика - и тя не се интересува от тях

В омагьосания кръг на неадекватното заплащане, унизителното отношение от работодатели и примирителния аргумент "навсякъде е така",  младите българи губят характерната за тоя етап от живота склонност към рискове
В омагьосания кръг на неадекватното заплащане, унизителното отношение от работодатели и примирителния аргумент "навсякъде е така", младите българи губят характерната за тоя етап от живота склонност към рискове

Заговорих се със симпатична студентка, която вместо да се радва на чисто новите си кецове, измисляше черни вицове за тях. От веригата за бързо хранене, за която работи, й казали да си ги купи, защото старите й не били подходящи - с уговорката, че ще осребрят фактурата. После се отказали.

Проблемът на момичето и повечето й връстници не е, че им се налага да работят срещу 350 лева до среднощ някакви механични "професии", като правене на сандвичи и чистене, изключващи всякакъв кариерен ръст. От двадесет години насам студентите се оправят, работейки в сивата икономика, и малко от тях очакват да бъдат назначени на 1000 лв. чисто, веднага щом напуснат гимназията.

Проблемът е, че наред с чисто финансовото измерение на кризата, младите започват да изпитват нетипична за годините им криза на самоувереността и оптимизма.

Днес най-накрая излезе проучване, от което стана ясно, че те въобще не се интересуват от политика, обезверени са относно равнопоставеността пред закона и смятат, че страната не стимулира личната самоинициатива.

По-любопитни са данните, че 69% от младите хора у нас предпочитат платена пред интересна работа (и само 20% биха избрали най-вече работа, свързана с това, което наистина искат да правят).

Икономическите трудности, възникващи от желанието им да печелят достатъчно, за да се самоиздържат, засяга пряко тяхната амбициозност и креативност. Защото в омагьосания кръг на неадекватното заплащане, унизителното отношение от работодатели и примирителния аргумент "навсякъде е така", за да си останеш на гадното работно място, младите губят характерната за тоя етап от живота склонност към рискове.

Така представителите на новото поколение се превръщат прекалено рано в едни големи, цинични, оцеляващи хора, изпускайки посоката за напредък.

България убива енергията и заложбите им още в зародиш. Принудени са да бъдат изпълнители, а не мислещи и инициативни хора, защото дори да си достатъчно смел и да решиш да наемеш сергия, където да продаваш направените от теб бижута, корумпираната система няма да те допусне; стажът по специалности, които те вълнуват, е почти безплатен; цената на таланта, в което и да е изкуство извън чалгата, се измерва единствено в удоволствието, което изпитваш от него.

Как тогава ще създадем нови лидери с реформистко мислене, на фона на поколение, принудено да играе ролята на послушен и послъгван обслужващ персонал - каквато може да изпълнява във всяка друга страна, но срещу по-високо заплащане.

Очаква ни още по-голямо изтичане на млада кръв - и никакво вливане.



Най-четените