Политическата прогноза е много благоприятна за държавния глава. В момента правителството прилича на вампир, който продължава да мърда на инат, въпреки смъртния акт, издаден от ДПС, а Народното събрание е с рекордно нисък рейтинг на неодобрение.
Ако Росен Плевнелиев прояви малко популистки нюх, може спокойно да свика партиите на консултации - или поне да ги призове да се пазарят на светло, а не зад гърба на електората. И отново да попита при какви изборни правила ще се проведат предсрочни избори - и кой ще ги приеме.
По Конституция държавният глава не може да съставя парламентарни мнозинства и правителства, освен ако последните не са служебни, но нека си спомним как Георги Първанов сглоби тройната коалиция, вмени й тнар. Голям шлем в енергетиката и умело се изказваше за скандалите в държавата.
А Росен Плевнелиев мълчи или говори по различни теми, например да има ли честен дебат за оценка на случилото се през последните 25 години. Да, това е важно, защото липсата на единен прочит за историята обяснява много от недъзите в системата, но в момента всички гледат напред.
Опциите за предсрочни избори, както знаем, са три - през есента, до края на годината или в края на следващата, когато са и изборите за местна власт.
Лютви Местан заговори за „плавно" предаване на властта на служебно правителство, което президентът трябва да назначи.
Преди това пак държавният глава трябва да връчи проучвателен мандат на партиите в настоящия парламент, след като Пламен Орешарски подаде оставка. Ако всички се откажат, държавният глава ще разпусне Народното събрание и ще състави служебен кабинет. И пак той трябва да насрочи датата на изборите.
Росен Плевнелиев отсъства от цялата говорилня. Дали го е страх от контрапротести? Не би трябвало, защото времето е президентско.
Покажи снимката на Станишев и сигурно ще се задави с биричката.
Според мен пък президентът трябва да се занимава точно с този тип теми, по които напоследък говори Плевнелиев – принципни въпроси, фундаментални проблеми, проекции на настоящето в бъдещето. Оценката на миналото като задължителна предпоставка за преодоляване на деформациите на прехода, основните правила за акта на гласуване, геополитическата ориентация на страната в перспектива и нейната значимост. Такива неща. На по-ниско ниво следва да слиза предимно във връзка с разписаните си в конституцията права и задължения: вето на спорни закони, свикване на КСНС в критични ситуации, връчване на мандати за съставяне на правителство, назначаване на служебни такива, както и рутинните дейности като протоколни срещи, подписване на укази и т.н. При завладяната от дребнотемие, провинциализъм и махленски мурафети родна политика, още по-отчетлива е нуждата от институция, която да провокира общественото внимание към визии и принципи. Поне някой трябва да прави и това. И не само трябва – критично важно е. Иначе ще потънем целите в тинята на едноклетъчното мислене, без да се усетим. Да, Плевнелиев не е точно мечтата ми за български политик-визионер. Но поне се опитва. Предишните обитатели на „Дондуков“ 2 и това не правеха. Между другото, точно това правилно определяне на приоритетите на институцията го и спасява. Ако беше слязъл на нивото на оная къдравата контрапротестираща кака, дето свирепо искаше да го уволнява, досега да си е тръгнал от президентството. Той е длъжен да стои много над подобни глупости. Пък ако може и да е малко по-решителен, да си държи гърба по-изправен и да не се усмихва винаги като че ли е на среща с випуска от гимназията – още по-добре.