Вече пета година българската икономика не може да се отблъсне от дъното. Растежът, доходите и създаването на работни места все още не показват никакви убедителни признаци на възстановяване от кризата, сполетяла страната през 2009 г.
В края на миналата седмица започна предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 12 май.
Двете водещи партии на практика обещават едно и също, въпреки че социалистите се опитват да импровизират с евентуални допълнителни данъци върху доходите на богатите, които ще засегнат толкова малка част от българите, че нетният им ефект ще бъде съизмерим с този на данъка върху личните депозити, въведен от бившия финансов министър Симеон Дянков - тоест почти никакъв.
Данните на НСИ за четвъртото тримесечие на миналата година показват чисто корективен ръст на индивидуалното потребление с 1.3%, който позволява на крайното потребление да остане без промяна на годишна база.
Инвестициите се увеличават по-силно - с 1.5%, за първи път от началото на кризата, но това е свързано най-вече с приватизацията на енергоразпределителните дружества през БФБ. В същото време вносът и износът се свиват, а безработицата остава на нива около 12.5%.
За цялата минала година е налице ръст на БВП от около 0.8%, който обаче се дължи основно на публичните разходи, тъй като брутната добавена стойност в икономиката нараства с едва 0.3%.
Картината за 2011 г. не е по-добра с изключение на износа, който беше подкрепен от кризата в еврозоната заради ниската цена на труда в България. Инвестициите се свиха с 6.5%, което донякъде беше компенсирано от ръста на депозитите в банковата система. Но благодарение на увеличението на износа с 12.3% икономиката нарасна с 1.8%.
Какво обаче ще движи икономиката през 2013 г.? Износът вече изглежда до голяма степен изчерпан като гориво за растеж. Вътрешният пазар е в криза. От 2008 г. насам сезонно претеглените данни за оборота в търговията на дребно показват спад, като съответният индекс на НСИ вече е под нивата му от 2005 г.
При дял на проблемните кредити в банковата система от над 22% и безработица от над 12% няма как да се очаква рязко съживяване на вътрешния пазар.
Единственият начин за излизане от стагнацията остават инвестициите, а привличането на такива е огромен проблем за българската държава, която вместо това се опитва да разчита на крайно недостатъчните средства от европейските фондове.
При увеличение с 1.6 лв. на парите, вложени в България от правителството, бизнеса или от чужди компании, БВП нараства средно с около 1 лв. през последното десетилетие. Така, за да се генерира растеж от 2%, е необходим нетен ръст на инвестициите от близо 2.5 млрд. лв. през тази година.
На фона на всичко това не трябва да забравяме, че на България не просто е необходим икономически растеж, но той трябва да е достатъчно бърз, за да може страната да скъсява дистанцията с икономиките от еврозоната.
Последните данни на Евростат показват, че разходите за труд в България през 2012 г. са възлизали средно на 3.7 евро - най-ниските в ЕС. За сравнение в Румъния те са били 4.4 евро, а в Турция - 6.1 евро на час.
От 2008 г. разходите за труд в България са скочили с впечатляващите 42.6%, при инфлация от 20%. Това обаче не се дължи на рязко забогатяване на населението, а на последствията от икономическата криза, която доведе до огромни загуби на работни места в секторите, изискващи по-ниска квалификация, като строителството например. Така по-малкото, но по-високо платени позиции водят до илюзията за рязко увеличение на заплатите и останалите разходи за труд в България.
Според анализ на Международния валутен фонд, ако растежът на БВП достигне 2% на година, на страната ще са необходими повече от 10 години, за да сведе равнището на безработицата до това отпреди кризата. И тук въобще не става въпрос за догонващ темп на растеж.
За тази година последната прогноза на Министерството на финансите е за ръст на икономиката от 1%, което е почти два пъти по-малко от заложения в бюджета. При това има едно много важно условие за сбъдването дори на тази понижена прогноза - възстановяване на икономиката на еврозоната през втората половина на годината.
На практика, поради липсата на адекватна държавна политика, страната ни не успя да се възползва от растежа на износа по начина, по който това правят азиатските икономики.
С протекционистични мерки и стимулиране на сектори с висока добавена стойност, съчетани с ниски разходи за труд, износът може да компенсира недостатъците на вътрешния пазар и да превърне дадена икономика в притегателна дестинация за инвестиции.
В края на 2008 г. износът на България, като дял от БВП, възлиза на 54.7%. В края на 2012 г. той вече е 61.3%. В същото време делът на инвестициите е намалял от 36.9% на 23.3%.
Подобни процеси кризата предизвика не само в България, но и в повечето останали икономики, които засегна. В зависимост от това колко бърза и решителна беше реакцията на правителствата и централните банки, някои икономики бързо преодоляха проблемите. Такива например са Турция, Южна Корея и Китай. Други, като САЩ, се справиха по-бавно, а трети, като еврозоната навлязоха в повторна рецесия.
В България положението е по-тежко, тя е в стагнация. Икономиката на страната не може да се върне към растеж.
За да се излезе от тази ситуация е необходимо или рязко подобряване на икономическата активност в ЕС, което обаче би означавало още по-голямо изоставане на страната от тези в еврозоната, или целенасочена държавна политика.
Мерките за противодействие на стагнацията са ясни - реформи, инвестиции и стимули, които да доведат до ускоряване на растежа на производителността на труда и капитала и на доходите.
Тук валутният борд и т. нар. фискална стабилност се превръщат в пречка. Държавата трябва да може активно да регулира цената на капитала, така че да отпуши кредитирането и в същото време да финансира достатъчно мащабни инфраструктурни проекти, с които да привлича инвестиции.
Дори преди кризата, когато изглеждаше, че икономиката се движи с пълна пара, тя не растеше, измерено в БВП на глава от населението, по-бързо от останалите в региона. Тоест разликата между България и тях остана без промяна или дори се увеличи през последните години.
Икономическите изследвания показват, че най-важните фактори за растежа са висшето образование, ефективността на пазара, иновациите, качеството на инфраструктурата и ефективността на институциите.
Според МВФ, ако България достигне средното ниво за ЕС по тези показатели, това ще доведе до перманентно увеличение на темпа на нарастване на производителността с 1 процентен пункт, което ще позволи на страната да настигне Португалия (най-ниската база за сравнение в еврозоната) през 2040 г.
Най-сериозно е изоставането по отношение на инфраструктурата и ефективността на пазара.
Държавата може да направи много за ефективността на пазара и най-вече за намаляване на транзакционните разходи, засилване на конкуренцията и въвеждане на по-ефективни регулации. Бавени с години реформи, като електронното правителство и либерализацията на търговията с електрическа енергия, са част от необходимите решения.
Инфраструктурите проекти, започнати по време на правителството на ГЕРБ, бяха впечатляващо рекламирани, но твърде малко като обем на инвестициите. През тази година правителството планира капиталови разходи от 940 млн. лв., включително сумата за финансиране на държавния резерв. На практика в бюджета няма предвидени инвестиции за нови големи проекти, освен по линия на еврофондовете.
Подобна политика при стагнация в икономиката би била обяснима на фона на висок държавен дълг и първичен бюджетен дефицит. Но в България няма нищо подобно. Държавният дълг е под 20% от БВП. За сравнение, според споразумението от Маастрихт, за устойчиви се считат нивата до 60% и дефицит до 3% от БВП. Заложеният в бюджета на българското правителство за тази година дефицит е 1.3%.
В същото време задлъжнялостта в частния сектор надхвърля 200% от БВП. В останалия свят при такава ситуация правителствата вземат мерки за стимулиране и компенсиране на диливъриджа с цената на известно влошаване на фискалната позиция на държавата. Тези, които разполагат със собствени конвертируеми валути, почват да печатат пари - както в момента правят САЩ и Япония.
В България обаче и бившите и бъдещите управляващи - поне така изглежда от предизборните им програми, не планират нищо подобно. Те ще се възползват от удобствата на борда и ще чакат Европа да се възстанови от рецесията, хвалейки се с ниския държавен дълг и дефицит. Едно напълно безотговорно и страхливо, но типично за българските политици поведение.
То до тогава от България няма да е останало нищо.
Когато се правят подобни анализи е много полезно да се представят данни за икономическите показатели на други евр. страни. Нека се види и защо българите пестят вместо да си харчат милиардите... Нека банките понижат лихвите по депозитите, а правителството да качи облагането им до 20%. Купувайте български стоки!!!
За обикновения човек тая статия е едно голямо празно нищо. Какво означава да настигнеш някоя държава? В какво да я настигнеш? Кой какво ще настигне? Щото то ако е за настигане то тогава някои български градове дори вече са задминали някои фалирали испански градове (а вероятно и португалски). Въпроса не е в това, че ние ще настигаме някого, а е в това че те и другите вървят яко назад. И какво ще им настигаме на португалците не знам - туризма им ли, риболова им ли, инфраструктурата ли, плажовете ли, това че в Португалия и мангалите по улиците вече поназнайват Английски език ли? Можем да го настигнем само в земеделието, и то щото те са стигнали оптималното производство за камъните върху които земеделците им садят.
Имаме потенциала да го направим много по-рано! В кризата можехме да спечелим много, да привлечем инвеститори, но уви... бизнес средата ни се влоши за тези 4 години (в световната класация на doingbusiness паднахме от 54 на 66), вместо да се подобри. А докато българският народ вкарва в парламента партии като АТАКА, оправия няма! Докато всички протестиращи "анти-комунисти" са ЗА национализация, истинска демокрация няма да видим.
6 Svetli44 | 15.04.201311:18 Браво! Направо в десятката! АТАКА със своите министри и парламентарна група, която осуети приемането на редица прогресивни закони, унищожиха компетентното управление на ГЕРБ, които дори и с подкрепата на БСП не успяха да надделеят над АТАКА. Добре е, когато се усещат истинските причини за неуспеха.
Само Гърция и Кипър !!! минимална заплата в Гърция 700 Евро а в Кипър 900 Евро. Не знам колко е в Португалия но в Испания минималната е 1100 Евро.
Michailis Koleffikidis - Минималната заплата в Испания, която е една от най-ниските в еврозоната 641 евро на месец, числата са сериозна работа, за да говориш по енерция
С протекционистични мерки Приятелю, написал статията, ти май се шегуваш здраво или си нямаш представа от европейските договори. Протекциите свършиха през 2004 г. след подписване споразумението за асоцииране към ЕС. Дотук с насърчаването на собственото производство с непазарни методи - мита, субсидии и т.н./европейските остават, тях не ги броя/. ЕС е общ пазар, с обща митническа политика спрямо трети страни, така че този метод отпада. Да разгледаме валутния борд! Сваляме от дневен ред задължението за непечатане на пари, левът вече не е обвързан с еврото и следва рязко обезценяване на валутата. Колко инвестиции ще привлече след себе си този ход?! България е страната с най-ниски доходи на глава от населението в ЕС, стандартът е европейски, заплатите - не. Изяждайки една голяма част от доходите заради обезценката на лева, потреблението ще се свие още! Няма вътрешно потребление! Или разчиташ на ръст на износа?! Ще се изнася какво? Какво производство с висока добавена стойност има в страната? Май почти никакво, фирмите се броят на пръсти. Дори и да бъдат привлечени сериозни инвеститори по този начин, то следващите поне 5 години ги отпиши! А, Гърция! В Греция от доста време минималната работна заплата е 500 евро, не 586 или 700.
И да оставиме политиката като партийни пристрастия. Нека си го кажем в очите - нужно е производство, с високи технологии, с ръст на инвестициите, с висок дял предприемачи, така че максимално повече добавена стойност да се придава и увеличава износа. Нужен е ръст от 10 и повече процента годишно, друг е въпроса как да се получи. Смятайте, до 2040 са 27 години, години с нисък стандарт на живот, а Португалия дори не е средняк в таблицата на европейските доходи! Колко поколения ще се сменят дотогава и ще споделят настоящите проблеми?
Липриконс нека ти кажа нещо. Да аз нямам правилните цифри но и ти ги нямаш. Аз сега ги намерих и ще ги напиша. Плюс това изглежда, че в Гърция са почри същитете, но за Кипър за почти точни с това което казах Липриконс. Сега ето и го данните и ще предоставя после линк а професионално доказателство: Албания - 134 Евро Австрия - 1000 Евро Боисна и Херцеговина - 163 Евро България - 158 Евро Хърватско - 372 Евро Македония - 127 Евро Сърбия - 158 Евро Гърция - 683 Евро Кипър - 840 Евро Молдова - 46 Евро Румъния - 171 Евро Испания - 748 Евро Португалия - 485 Евро Великобритания - 1264 Евро Ирландия - 1461 Евро Франция - 1430 Еверо Холандия - 1456 Евро А така смятай и си прави сметката България къде е. Даже ако гледаш статистиката Босна и Херцеговина има по голяма минимална заплата от България!!! Тъй че без много да ти зане устата
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_sovereign_states_in_Europe_by_minimum_wage
Според данните на Eurostat за периода след февруари 2012 минималната брутна работна заплата на месец в Гърция е 684 евро. След допълнителни поправки минималната работна заплата за граждани над 25-годишна възраст стана 586 евро, а за младежи до 25 години – 510 евро. Сбъркал съм частично, защото работех по спомени за предложения за намаляване. Ето и линк към това: http://www.grreporter.info/Minimalnata_rabotna_zaplata_v_Grciya_prodlzhava_da_e_sred_visokite_v_ES/13003 И все пак, това нищо не показва! Реално, все едно в една фирма да се съберат работещите и си проверят фишовете за заплати! Аз взимам толкова! Хубаво, а откъде ще дойде тази заплата?! Субсидираната заетост не е решение, не носи по-високи доходи, само изчерпва държавната хазна!
Е това са Фактрите сега сигурно и твоят линк е Верен. Но това са фактите сега вече всеки може да ги Интерпретрира както си иска !!!!
напротив! ние не можем да настигнем нищо.......специално за португалия- много е вероятно те да се сринат на нива около нашето
Пуебло - верно си селяк,както казва никчето ти,селяко-комунист,от най-гнусната порода си... Типично за червената измет е не как ние да настигнем ВЕЛИКИТЕ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ ПО СВЕТА,а как да ги дръпнем до наше ниво... Рипа червения селяк,празнува,ако прочете за някаква криза на запад,за безработен италианец,за убит при палестински атентат израелец... А болшевикът седи с 130 евро месечна заплата,седи и пцуе лошия запад...