В описа на тържествата, предвидени за 3 март, премиерът Бойко Борисов отново липсва. Така както не се появи и на почетната церемония в памет на 140 години от обесването на Васил Левски на 19 февруари, а изпрати венец, който беше здраво освиркан.
Дори страхливият и нерешителен Луи XVI намира сили да говори с разбеснялата се тълпа под прозорците на Версай. А Борисов вероятно се побоя да не бъде публично освиркан - както Путин, за първи път в спортния комплекс "Олимпийски" през 2011 г. Винаги има първи път, г-н Борисов.
Но в 18.30 часа на пл. "Народно събрание", където ще е тържествената заря-проверка, пак са обявени същите официални лица, които бяха и на 19 февруари на паметника на Апостола - президентът Росен Плевнелиев, председателят на НС Цецка Цачева, министри, кметът на София Йорданка Фандъкова, народни представители.
Отсъства министър-председателят. И ако е така наистина, много личи. Разбира се, винаги може да му заиграе кръвното на 190/110 - така пропусна заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност и отново избягна среща очи в очи с гневните българи (да му се не види, наистина се случи - виж вдясно). Докато президентът не се побоя да излезе два пъти при тях - макар да го освиркаха и макар да е "45 кила мокър", както каза Христо Стоичков.
Впрочем, директните срещи с протестиращите избягва и Сергей Станишев, който иначе е гласовит в тяхна защита, но безопасно отдалечен на брифингите на "Позитано" 20 или в кулоарите на парламента. Там (по)казва колко е социален и изобщо - социалист.
За 3 март този път от Министерството на отбраната няма да изкарват "пустинни котки", за да охраняват реда и сигурността при масови мероприятия, както направиха на 19 февруари. Тогава машините предизвикаха гнева на протестиращите, които заподозряха, че са заради тях.
А някои като бившия военен министър Николай Цонев изпуснаха и глупотевини, че в тях имало... психотронно оръжие. Извинява го фактът, че никога не е бил военен - виж, от беемвета с цвят пепел от рози разбира най-добре. Но, както казваха едно време, в българската армия две неща нямат свършване - простотията и зелената боя.
Разбира се, за 3 март "Атака" са ни приготвили обичайните си представления - шествие и митинг. Всичко българско и руско любят, тачат и милеят...
Но какво всъщност честваме на 3 март? Договор, сключен между две велики сили, които определят териториите и суверенитета на балканските държави и орязват от България Северна Добруджа и Нишко.
Из чл. 7 от Сан-Стефанския мирен договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.: "... Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по този въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати".
Тази окупация на руската империя не подлежи на санкция от международен контрол, нито предвижда срокове за изтегляне на руските войски от България след изтичането на въпросните 2 години. Затова и в парламента, приел Търновската конституция през 1879 г. половината депутати са били назначени от руските власти.
Не е ли странно, че празнуваме на 3 март един предварителен договор между една победена и една победила империя, а 19 февруари, вместо да е ден на национална памет за Апостола, не е включен в националните ни празници...
Благодарение на пропагандната машина по време на тоталитарното управление тази дата беше изкуствено издигната и напомпана до размерите на национален празник и всенародни тържества в чест на българо-съветската дружба и братята славяни-освободители-братушки.
На този 3 март 2013 г. обаче тътенът от недоволните по улиците на столицата ще заглуши зарята. И ако приемем, че на този ден през 1878 г. се слага началото на Третата българска държава, то какъв по-добър повод да отпразнуваме това начало като граждани, които открито и без страх заявяват исканията си, а не като роби.
