Когато чух как настоящият земеделски министър проф. Димитър Греков говори за преговорите с големите търговски вериги, в опит да ги убеди да купуват повече българска продукция - май не чухме техния отговор - се замислих какво пазарувам от такива вериги.
За последния месец съм влизал няколко пъти - за бира, тоалетна хартия, разни стоки за хигиенизиране на дома, някой и друг десерт, и някои основни стоки, които купуват пет-шест пъти в годината, тъй като по обясними причини не готвя - брашно, захар, сол и разни такива.
Месо и колбаси купувам от магазин на производител, млечните продукти - пак от такъв, който е снабден и с млекомат и така получавам литър натурално мляко, вместо безвкусно пастьоризирано, за 1.60 лева (по-евтино от пакетираното). Малкото магазинче продава и яйца, и истинско кисело мляко (познах го, защото се вкисва на третия ден), извара, истинско масло - на същата цена, на което е и вносното, че дори и разни вкуснотии от овче и козе мляко. Като цени - няма разлика с големите вериги, а с изненада там открих вид кашкавал, който там беше и по-евтин.
Като отвориха в квартала и малка хлебарница, спрях да купувам и хляб от големите вериги, бездруго в повечето случаи хваща мухъл почти с отварянето си.
Зарзавата го купувам от една лелка на пазара, която си продава открай време. Ако ми се прииска някаква глезотия - сирене деликатес, специална шунка, сос, сушени домати, влизам в супермаркет, но като цяло основните продукти не ги купувам оттам. (Както разбирам, не е добре дори боб да си купиш, защото е китайски и няма шанс да се свари, а в случай че успеете, няма никакъв вкус.)
Ако държавата осигури повече места, на които малките производители да имат пряк достъп до пазара, българите ще се хранят по-здравословно, вместо да пълнят колички в супермаркетите с огромни количества нискокачествени продукти, натъпкани с консерванти, Е-та, растителни мазнини, соев шрот, сланини, обрезки и всякакви замразени меса.
Но държавата не насърчава този достъп, нещо повече - поставя всякакви ограничения, почти като американската война за чаша сурово мляко.
А с пускането на магистрала "Тракия" изрита още куп такива производители обратно към робството, в което ги поставят прекупвачите.
Без селяни край новия асфалт
"Ами сега какво - нищо, ще си караме и без тия 10-15 лева на ден". Така отговаря една женица от Сливенско, когато репортер я пита какво ще правят сега, след като областният управител на Сливен забрани покрай новия асфалт на "Тракия" разни селяни да продават това, което са отгледали в градината си.
Всъщност областният управител спазва буквата на закона. Буквата на Закона за движение по пътищата позволява край магистралите да има търговски обекти, обаче не и сергии. Това ще рече, че ако производителите от сливенските села искат и сега да продават на туристите към морето прасковите, доматите и каквото са произвели в градините си, ще трябва да се молят на бензиностанциите - и изобщо на фирми, решили да изградят търговски обекти край аутобана.
В случай че подадат молба до агенция "Пътна инфраструктура", тя ще бъде отхвърлена.
И така държавата отново ги хвърля в ръцете на прекупвачите, които ще вземат продукцията им по 50-60 стотинки, за да я препродават 3-4, може и пет пъти по-скъпо.
Причината да не могат да продават е, че заради магистралата старият път става междуселски и така стотици хора са отрязани от възможността да печелят от плодовете на собствения си труд, вместо да ги продават за дребни стотинки.
В началото на август т.г. строителният министър Десислава Терзиева съобщи пред БНТ, че обмислят обособяването на тържище на магистрала "Тракия" в района на Кабиле, където земеделските производителите да могат да продават своята продукция.
Терзиева казва, че е запозната с проблема на земеделските производители и го е взела присърце. Макар законът да забранява на магистрали да има временни преместваеми обекти, в района на Кабиле има паркинг, който води към третокласен път, което позволява да се направи тържище.
Всъщност идеята съществува от времето на ГЕРБ и беше съобщена от бившия областен управител на Сливен при ГЕРБ Марин Кавръков, но си остана на идейно ниво.
От една страна, на път като магистралата, с разрешена скорост от 140 км/час наличието на тържище е малко странно и факт - по старите европейски магистрали няма как да срещнете подобна картинка. От друга обаче там първо, производителите имат възможност да продават продукцията си на специализирани пазари, и второ, не живеят хора с най-ниските доходи в ЕС. И трето, все пак по аутобана не пътуват само коли с климатици, нали?
Известно е, че по отсечка от близо 180 км на "Тракия" към момента не са изградени нито една бензиностанция, заведение, а доскоро - и санитарен възел. Случаят с "Тракия" обаче е само част от проблемите на дребните производители у нас, които биха искали да имат директен достъп до място, където да продават продукцията си, но държавата не им помага.
Приемственост при всички правителства: да низвергнат малкия
Всъщност, в продължение на политиката на Мирослав Найденов, земеделския министър на ГЕРБ, и на тази на тройната коалиция, държавата в лицето на своите министри помага на големите. Достатъчно е да припомним колко време отне на двете правителства да протакат максимално наредбата, която осигуряваше пряк достъп до пазара на дребни производители, при доста високи изисквания. Дотогава тази търговия беше незаконна, а кабинетът на тройната коалиция я проточи дотолкова..., че да не я приеме.
Впоследствие държавата така и не подпомогна сдружаването на колкото се може повече дребни производители, за да успеят да отговорят на заложените в наредбата критерии, за чието изпълнение все пак се изисква някакъв стартов капитал - за пунктове, където се събира например млякото, с необходимото заради хигиената оборудване.
Наред с условията, пуснатата през 2010 г. наредба залагаше и лимити между 20 и 35% за това какъв дял от продукцията си - месо, мляко, млечни и месни продукти, мед, зеленчукови изделия и др., могат да предлагат дребните фермери.
Но и този земеделски министър не отваря дума за увеличаване на тези лимити и подпомагане на дребните производители. Вместо това проф. Димитър Греков инициира срещи, на които да се търсят механизми, по които родната стока в големите търговски вериги да достигне 50%, а обособени места в търговските площи да предлагат само български плодове и зеленчуци.
Министър Греков би могъл да настоява например при предстоящата реконструкция на Женския пазар Столичната община да отдели част от сергиите именно за преки производители. В много малки общини, които не представляват интерес за големите търговски вериги заради обезлюдяване, безработица и ниските доходи на по-голямата част от населението, на пазарите продават предимно такива хора. При една командировка мой колета си беше купил оттам домашна юфка - правена с истински яйца и мляко. "Ами тя просто си мирише на друго, братле!", разправяше възхитен в офиса.
Излиза, че в малките населени места, разни отдалечени селца и райони хората се хранят по-здравословно, тъй като имат пряк досег с малките производители. А защо тогава в големите градове сме лишени от това благо?
"А защо тогава в големите градове сме лишени от това благо?" Защото едни хора трябва да прибират едни пари по бездънните си джобове.
Млекомат е най-странната нова дума. В София може и да има такива чудеса, но в така наречената провинция няма, поне за сега. Но вериги има. И съм съгласна с автора, че малките производители трябва да се насърчат и насърчават непрекъснато. Лошото е, че доходите ни принуждават да си купим полски домати от Кауфланд за 89 ст., защото българските от сергията са 1.30 лв. Ако държим на по-добрия вкус, ясно е кои трябва да изберем - родните. Ама ограниченият бюджет диктува друго. Кой е виновен?
Невероятна глупост. Кой и от какво те е лишил авторе? Иди на село и имай целодневен контакт с малкоите производители. На тях никой не им е забранил да продават в големия град. Но ако те дойдат при теб, цената няма да ти хареса, горивото не е без пари. И ... нали искахте магистрали? Няма как да ходиш до морето за два часа и същевременно да има щайги на всеки два километра. Няма как и .уя до края и душата в рая. Какво точно трябва да направи правителството? От какво точно си недоволен? Конкретни предложения? Ако нямаш, иди да пиеш кафе на жълтите павета, ще сте си лика-прилика.
Истинското кисело мляко НЕ СЕ ВКИСВА на третия ден. След петия ден престой в хладилника се появява много фин повърхностен слой плесен, под който млякото е като консервирано с почти непроменен вкус. Доказано от практиката, всичко що е без консерванти, торове и все вредни химикали, се самозапазва далеч по-успешно от третираното. А простата истина в БГ е, че всеки се спасява поединично - и производители, и консумиращи. Ако производителите искат да продават, без прекупвачите да им извиват ръцете с унизителните си цени, да му търсят цаката, а не да се молят на държавата - тя от тях интерес няма.
arkantus Ако пак ще се спасяваме поединично, за къв чеп ни е тази държава? Защо храним 240 дупедати, министри и нам си кви си чиновници по министерства и ведомства? А правителството какво да го прайм?
Преди 10-тина и повече години едни хора закупиха големи парцели с европейски пари за построяването на тържища около големите градове. Има ли изградено поне едно такова ? Иначе това е един от начините , по който малките производители могат да стигнат до големите вериги. Друг начин е да си направят кооперативи. Надявам се да не искат за това помощ от държавата.
Бобчо, извинения братко, ама си си тъп атакист. Къде "по средата" да се срещнат? Коя среда? Комунизма свърши бе, селяк! Баба предлага стока, прекупвача предлага цена. Пък вземи малко се ограмоти в основните пазарни принципи. Където се срещнат, това е цената. Ако на баба не и харесва цената, да не продава бе, Бобчо. Държавата къде е в тия взаимоотношения? Да определя минимални или максимални цени? Ти луд ли си?! 2013 година сме. Какви "специализирани пазари" имаш предвид? Пазари за баби от село? Кой да ги направи, къде и защо? Какво пречи на бабата да продава на Кооперативния пазар? Ама баба нямала камион и книжка. И на баба и е по-лесно да продава на прекупвача. И я боли мундата дали домата ще се развали или не. Е, на баба кой и е виновен, че не може да си направи организация на "бизнеса"? Току що се връщам от Турция, където всяка вечер си хапвах домашен домат и чушки, на цена от 0.8 лв. [1 YTR] за килограм. Краставици за 1 лв. Без специализирани пазари и без измислени плакати. Ама на баба внучето десет месеца копа доматите, а не си е пуснало брадичка "катинарче" и не пише по цял ден във webкафето. Айде тъпчо, иди на един селски пазар и си купи домати или краставици, домашно отгледани, на тази цена.
Изходът от тази ситуация не е в държавните регулации а в кооперирането. Достъпът на българската земеделска продукция в големите хранителни вериги е отрязан, защото те нямат дори и физическа възможност да сключват договори за доставка за всеки тон продукция отделно. За това са прекупвачите - да изкупуват от стотиците стопанства и да го продават на едро в големите магазини.Като не им харесва това положение 0 изходът земеделците е един 9 колективизация и създаване на Трудово кооперативни земеделски стопанства. Така наречените текеесета са най-висшата, демократична и гъвкава форма на производство измисляна някога от хората.
Родриго е прав. Боби - много телевизия алфа гледаш и добре ти се е промила кратуната. Какво си се угрижил за бабите по селата - та Фюрера им направи пенсиите по 500 евро, както обеща! За какво им е да гледат дУмати и краставици? Не е задължително да купувам от селски пазари, или да ходя при бабите за да ям що годе читави зеленчуци. Има ги и в магазините, при това не на зверски "био" цени. Не в България разбира се, защото в България никой не може и 2 домата да произведе. Това, че ядеме турски и македонски фуражни домати не означава, че във всяка държава продават същите боклуци по магазините. С малко повече търсене и гледане всичко се намира, и не е скъпо.
Бобчо, няколко пъти съм ти писал, ограмоти се. Особено, ако ще използваш икономически и правни термини, които със сигурност и очевАдно не са ти познати. Антимонополното законодателство не се занимава с отношенията между дребните производители и прекупвачите, в частност с определяне на ценови граници, а с потенциалното [формално или реално] обединяване в монопол на прекупвачите. Или на който се сетиш. Да има [реално] само един прекупвач. Да няма бабите с кого да се пазарят, да е само един и да няма кой да предложи по-висока цена. Поне в момента няма такава опасност в България. Мераклии за търговци колкото искаш. Няма кой да копае, това е проблема. Всички, като теб, вместо да копат, искат да работят "в общински съвет" или "депутат", макар и да нямат потенциал за това. Айде със здраве.
А всъщност селското ни стопанство почти няма договорени субсидии и затова е неконкурентно. И няма нищо лошо в това да има специализирани тържища, които всеки да знае и да посещава, ако му се прииска нещо по-така като качество. Обаче не като на женския пазар, където всеки сложил табелка "български домат" и като го опиташ има вкус на риба (то е ясно после колко е български).
Pavel, не мисля, че авторът предлага да няма големи производители, а че е добре да има и малки. Ако няма вяра към това, че пазарните механизми ще се погрижат да има предлагане ако има търсене (невидима ръка и прочие), то всичко опира до това дали българските граждани държат на малките производители достатъчно, че да са склонни да ги дотират с данъците си.
Напълно съгласен с теб, Pavlin.
И аз съм съгласен с долния коментар. Като не им изнасят цените във веригите, да си направят обща сергия или верига и да продават там на каквито си искат цени. И един въпрос към Бобчовците, радетели за българските домати: Абе как става така, че цяло Руси се изнесе да бере домати по Испания примерно, т.е. там дават по-високи заплати на работниците, после ги карат със скъп бензин от там до тука и пак са по-евтини от наште прекрасни домати? Нещо испанските фермери ли разбират по-добре занаята, наште ли за много некадърни или алчни, какво ли е? Хем разходите за труд по-големи, хем от подалече идват, а накрая и по-евтини от наште.... ПС: Ако някой смята да отговори, че наште са много еко и с по-вкусно, няма смисъл, не е в това отговора.
Земеделие не се прави със субсидии Бобка, а с труд, и то много. Някога задавал ли си си въпроса, откъде идват тези субсидии? Питал ли си се, дали българския дребен производител плаща ... какъвто и да е данък за прихода от продукцията си, както го прави европейския? Субсидиите не растат по дърветата. Крайно време е да се разбере, че щом аз плащам данък върху заплатата си, тази с която изхранвам семейството си, баба също трябва да плаща за приходите, които има и също храни семейството си с тях. И субсидията не е за да продава по-евтино, а за да произвежда повече през следващата година, да оптимизира или автоматизира процеса. Което ще рече и повече данък. И повече субсидии. И повече данък. И ... така нататък докато стигне маргиналните си разходи за определен потенциал на производство.