В глобалната надпревара за доминация в изкуствения интелект европейският индустриален гигант хвърли ръкавица.
Предстои германският канцлер Ангела Меркел да представи стратегията си как Германия да изпревари САЩ, Китай и други държави в зараждащата се втора вълна на изкуствен интелект, която използва индустриални, а не потребителски данни в полза на фабриките и веригите за доставки по света.
В основата на документа, който е преминал през сериозни корекции в последния момент, стои план за отваряне на достъпа до огромни резерви от данни за германски учени и разработчици, подобряване на условията за предприемачи, спиране на "изтичането на мозъци" на ИИ експерти и ограничаване на регулациите в определени области, казват няколко представители на правителството, участвали в подготовката на стратегията.
Представителите на администрацията, които предпочитат да останат анонимни, тъй като стратегията още не е официално одобрена от кабинета, казват, че експертите на Меркел вярват, че автомобилната индустрия, производството и секторът на здравеопазването са трите области, които са най-непосредствено засегнати от развитието на изкуствения интелект в последно време.
Това са основни области на икономическо благосъстояние за Германия и почти няма съмнения в канцлерството на Меркел, че бъдещето на страната ще зависи поне донякъде от това дали властите ще могат да променят из основи сегашния си подход към иновациите, да премахнат институционалните препятствия и да мобилизират огромни инвестиции, за да поощряват разработката на свръхмодерен ИИ.
Китай заявява намеренията си да стане водещ играч в ИИ, а най-големите инвестиции в бранша все още се правят от американски компании, казва началникът на кабинета на Меркел Хелге Браун, който отговаря за всички политики по дигиталните въпроси в Германия пред консервативни депутати и посетители по време на среща на германския парламент миналата седмица.
Той допълва, че ситуацията в страната е "притеснителна" и предупреди, че "по-специално високотехнологичният сектор на германската икономика ще е първият, който ще е засегнат от ИИ".
След представянето на стратегията от Меркел, тя официално ще бъде публично разгласена на технологична конференция в началото на декември.
Изграждане на "дигитален алианс на заинтересовани демокрации"
Стартира глобална надпревара за ИИ, позволяващ на машините да вършат работа, която преди е изисквала човешко мислене, и Германия, въпреки силните си традиции в базови научни изследвания, досега наблюдава отстрани как американски и китайски технологични фирми се борят за доминация в тази ниша.
САЩ засега остават начело, но Китай наваксва и декларира, че иска да стане световен лидер в ИИ към 2030 г., донякъде като се фокусира върху "умното производство" - нещо, което Берлин възприема като пряка атака срещу германската инициатива "Индустрия 4.0" за подкрепа на високотехнологичните производства.
През април Европейският съюз изложи собствен мащабен план за навлизането на континента в глобалната надпревара за ИИ като стане световен лидер в етичния и отговорен изкуствен интелект. Същевременно европейски столици - от Хелзинки до Париж, публикуваха собствени стратегии как да наваксат преднината на САЩ и Китай.
Статуквото обаче е ограничено в съвременния опит със свръхмодерни технологии, особено когата става дума за приложен насочен към потребителите ИИ, и остава в ръцете на малобройни частни американски и китайски компании като Google, Amazon или Alibaba.
Това донякъде е свързано с факта, че от години технологичните компании и в Силициевата долина, и в Шенжен, не се е налагало да се притесняват за правила или регулации за защита на данните като цяло.
Висшите чиновници от администрацията на Меркел вярват, че това предимство ще изчезне в настъпващата втора вълна на ИИ, която използва предимно не толкова поверителни данни, генерирани от индустриални машини. За тях предизвикателството е да се гарантира, че локалните компании и учени разполагат с достатъчно данни, с които да работят.
От своя страна правителството на Меркел иска да даде достъп на учените и разработчиците до колкото може повече публични данни, казват представителите на администрацията, и то безплатно, поне докато компании или институции не получат определена печалба благодарение на употребата им.
Същевременно Берлин е склонен и дори има силно желание да облекчи регулациите в определени области и да адаптира законодателството към ерата на ИИ.
Един от тях споменава като пример самоуправляващите се автомобили, които в Германия според сегашното законодателство не могат да използват самообучаващи се бордови компютри, които да променят настройките си според натрупания емпиричен опит.
Освен това страната, традиционно умела в превръщането на международни отношения в доходни бизнес-връзки, иска да дърпа политически конците зад кулисите, за да маркира територии на глобалната ИИ карта.
Представителите на администрацията на Меркел коментират, че въпреки, че не е включено в документа, те паралелно работят върху подготовка на това, което те наричат глобален неформален "дигитален алианс на заинтересовани демокрации" по въпросите на ИИ.
Идеята е да се задълбочат неформалните връзки с други държави, сред които обаче не е Китай, чрез сътрудничество между делегации, или партньорства, изграждани от отделни членове на парламента. Извън Европа, Берлин вижда потенциални партньори в Япония, Канада и няколко африкански държави, коментират те.
Къде са конкретните числа?
Към момента на подготовка на тези материал все още се е подготвяла окончателната версия на ИИ стратегията. Представителите на администрацията обаче казват, че планът, подобно на почти всички национални стратегии, публикувани от други държави, не включва конкретни показатели, по които да се отчита успехът му в следващите няколко години.
Вместо това, те казват, че планът е да се следи броят работни места, създадени от ИИ индустрията в предстоящите години, или броят на ИИ стартъпите, зараждащи се от университетите.
Германските медии пишат, че окончателната версия ще включва ангажимент за инвестиции на около €3 млрд. в областта на ИИ до 2025-а, но остава неясно къде и как Берлин смята да похарчи тези пари.
Това, което е ясно обаче, е, че поне догодина Германия ще продължи да плаща малък процент от това, което Китай или примерно Франция инвестира в ИИ: националният бюджет на Германия за 2019-а, който беше договорен в бюджетната комисия на Бундестага миналата седмица, включва само около €50 млн. федерални разходи за изкуствен интелект. В план, оповестен през март, Франция е планирала €1.5 млрд. за период от четири години.
В крайна сметка това също показва доколко важен е ИИ за една държава, коментира Щефан Хойман, експерт по въпросите на изкуствения интелект в берлинския мозъчен тръст Stiftung Neue Verantwortung, като изтъква, че Берлин смята да похарчи над €210 млн. за обновяване на хардуера в дизелови автомобили и бусове през 2019 г.
Експерти предупреждават, че не само липсата на пари може да се окаже прът в колелата на Меркел.
Тепърва предстои да се разбере доколко успешно държавните чиновници ще сътрудничат в реализацията на стратегията, или отново ще настъпи класическа обичайна борба за власт между различни министерства, някои от които се държат от различни партии, която да препъне стратегията, подобно на борбата, която попречи на предишните опити за дигитализация на германската администрация и инфраструктура през миналия мандат на Меркел.
Берлин също така трябва да гарантира, че влиятелните регионални управи на 16-те провинции, които контролират повечето политики по образователни и научни въпроси, подкрепят тази стратегия. Това може да се окаже доста трудна задача, както показват слабите опити на Берлин да си сътрудничи с Париж в надпреварата за ИИ.
След като консерваторите на Меркел приключиха коалиционните си преговори със социалдемократите в средата на Март, те оповестиха планове за създаване на съвместен център по изкуствен интелект "заедно с френските ни партньори."
Девет месеца по-късно това остава само обещание.
Германският министър на научните изследвания Аня Карличек коментира през юли, че плановете за създаване на физически такъв център "вече не са на дневен ред" като допълни, че планът вместо това е да се "организират мрежи на национално ниво в двете държави и после да се изградят връзки между тях" По-рано този месец обаче висши чиновници казаха, че идеята за отделни свързани центрове в двете държави отново се обсъжда.
Проблемът е, че ние за разлика от французите не можем просто да кажем 'Ами ето център в Париж, и това е', коментира един от представителите на администрацията като загатна, че основната пречка пред тези планове ет решението коя от 16-те провинции ще приюти такива центрове.
Самата Меркел е направила само едно недвусмислено изявление по този въпрос, допълват представители на администрацията: няма да има 16 ИИ центрове в Германия и само един в Париж, категорична е тя.
