Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спорът за българското кино: Между качеството, количеството и пренебрежението

Препъникамъкът между кинаджиите и управляващите се оказа естеството на инвестициите Снимка: iStock
Препъникамъкът между кинаджиите и управляващите се оказа естеството на инвестициите

Новият Закон за филмовата индустрия вече е факт. Въпреки протестите на кинодейците и всичките им изложени мотиви за превъзходство на количеството над качеството и на халтурата над културата президентът Румен Радев подмина писмото, изпратено до него от над 200 творци в областтана киното, и обнародва закона.

За какво обаче беше целият шум по казуса? 

След години на мълчание тихите води на българската киноиндустрия отново се раздвижиха, когато управляващите към края на мандата си в 44-ото Народно събрание прокараха нов Закон за филмовата индустрия, с който да се увеличат парите, които държавата дава за филми, сериали и тяхното разпространение. 

Но вместо да бъде посрещнат с въздишка на облекчение от филмова гилдия, над 200 кинодейци поискаха промените да бъдат спрени и преразгледани сериозно. 

Препъникамъкът между кинаджиите и управляващите се оказа естеството на инвестициите.

Министерството на културата реши да вложи пари в популярни продукции, свързани с българската история и традиции, а според представителите на филмовата индустрия у нас по този начин съществува съвсем реална опасност качеството на българското кино ще падне.

Така се получи и сблъсъкът, в който от едната страна, управляващите настояват, че с този Закон ще се даде безпрецедентната сума, която да подхрани българската киноиндустрия и ще насърчи създаването на повече филми и сериали у нас. От другата страна обаче са режисьори и продуценти, които защитават тезата, че принципите на високата художественост трябва да са на първо място.

А между тях са парите на данъкоплатците, които трябва да преценят дали финансите в Министерството на културата се разпределят ефективно и на чия преценка да се доверяват - на кинодейците или на властта.

Как се стигна дотук?

В началото на тази година на второ четене депутатите приеха изменения в Закона за филмовата индустрия от 2003 г. Допълненията гласят, че бюджетът ще се увеличи с до 40 милиона лева годишно, които ще бъдат разпределени към филми, сериали, фестивали и културни събития.

Като "исторически момент" определи депутатът Евгени Будинов приемането на законопроекта по време на дебатите в парламентарна зала.

"Смятам, че трябва да има държавна политика в киното, както го правят в Турция. Смятам, че трябва да има приоритет за националните теми, за големите българи", коментира Будинов след приемането на закона.

"Искаме финансовият контрол да бъде по-стабилен, за да може нашите данъци да се харчат коректно. Целта е да има повече български филми", коментира Будинов, който е и заместник-председател в Комисията по култура и кино.

От справка в сайта на Министерството на културата става ясно, че самото финансиране няма да става на калпак. Държавата ще подпомага 12 игрални филма, 22 документални филми и 250 минути анимация, като покрива 80% от разходите ми.

По закона за филмовата индустрия от държавната хазна ще се отпускат и средства за сериали, като отново се покриват 80% от разходите на поредици с над 40 мин. програмно време и продължителност от 6 до 14 епизода.

В промените е добавено и друго съществено перо - улеснено възстановяване на до 25% от разходите на чуждестранни продуценти, които снимат в България.

Надеждите са, че с новите условия филмовото производство ще раздвижи българската икономика с между 100 и 200 милиона долара годишно, а България ще се превърне в изкушаваща дестинация за продуцентите, които търсят как да заснемат филмите си по-изгодно.

За да получат финансиране обаче, кандидатите ще преминават през тест, който трябва да определи "културната стойност" на проекта и потенциалния му икономически принос за страната, а резултатите ще се оценяват от комисия от 12 души.

От културно естество ще се насърчават проектите, които са свързани с историята, митологията и религиите в България, а икономическите критерии ще се оценяват на база брой снимачни дни в страната и зрителски интерес, като гледаемостта не трябва да е под 7500 души за година.

Предлага се и въвеждане на забрана за произведения, които може да уронят авторитета на България и българската нация.

Снимка: IMDB

Къде е проблемът?

Като теглим чертата излиза, че новият Закон за киното предвижда повече пари и стимули за филми и сериали, което би трябвало да означава, че гилдията у нас няма да може да си намери място от щастие с минаването на поправките на второ четене в парламентарна зала.

Да, ама не съвсем.

От Съюза на българските кинодейци изразиха шумно недоволство относно някои чувствителни моменти в новия закон с отворено писмо, което бе подписано от 272 актьори, режисьори и продуценти.

Според тях новите положения, предвидени от Закона за филмовата индустрия, са примамка, която ще превърне високохудожественото кино в продукт за продажба. Още повече - те заявяват, че процедурата за кандидатстване до държавните средства е усложнена, което създава условия за административен произвол и бъдещи корупционни практики.

Но най-болезненият въпрос за кино творците е, че държавата поставя комерсиалния успех като условие за финансиране.

"Законът е абракадабра, създаден от лаици. Филмите са приравнени със сериали, държавата се опитва да следва културата на Макдоналдс, но само защото голяма група от хора посещава дадено място, не означава, че там се предлага нещо качествено", коментира пред Webcafe кинорежисьорът Светослав Овчаров ("Жажда", "Сестра", "Врагове").

Режисьорът застава изцяло зад колегите си, които настояват, че художественото съдържание ще бъде подменено от пазарните интереси, а това в крайна сметка ще окаже негативно влияние върху българското кино като изкуство.

Според недоволните новият закон влиза в разрез и с европейските политики за съхраняване на културното наследство и ще има негативен аспект от перспективата на годините.

"Тъжният факт е, че собствениците на кината не са български фирми и те не разпространяват български филми. Не разпространяват и френски, нито полски, а само американски. Именно затова Франция е разработила система, с която да се противопостави на американската инвазия във филмопроизводството. Без нея френското кино щеше да е изгубено, а България прави обратното", казва Овчаров.

Притесненията на кинодейците са, че големите "печеливши" от коригирания закон ще се окажат основните телевизии, които разполагат със сигурна аудитория и които без друго имат налични достатъчно средства, за да финансират продукциите си.

Снимка: NOVA

"Телевизиите си имат пари от Закона за радиото и телевизията. Защо ще взимат пари от филмопроизводството?", пита Светослав Овчаров по повод добавеното перо за телевизионни сериали в Закона за филмовата индустрия.

За депутата от ГЕРБ Тома Биков, който защити най-подробно промените на новия закон в медийното пространство, становище е следствие на конфликт на интереси, който не би следвало да се намесва, когато говорим за промени в българското кино.

"Определени продуценти и кинодейци през последните години редовно печелят проектите за филми. Ако законът не се промени, пари за български филми няма да се увеличат, българските продуценти няма да получат финансови стимули, а инвестициите от чужди продукции ще продължат да намаляват", подчертава Биков.

Той смята, че отвореното писмо на дейците създава хаос, който ще попречи на финансирането на български филми и сериали, и критикува гилдията, че със спекулации изместват фокуса към по-маловажни теми.

Според вносителите на промените важното е, че ще има повече български филми и инвестиции със сигурна възвръщаемост към българската икономика, а чуждестраннните продуценти ще ни предпочитат и ще се създават работни места.

За Светослав Овчаров обаче въпросните отворени работни места ще са само за част от служителите във филмовия бранш и се съмнява, че допълнителното финансиране ще доведе до бум на холивудски продукции у нас.

"Американските компании, които снимат треторазрядни филми за зомбита, ще продъжат да идват заради ниския данък. Те дават работа само на техническия персонал - гримьори, статисти, сценични работници, което не е малко, но какво става с режисьорите, сценаристите или актьорите?", пита Овчаров.

По негово мнение г-н Биков не разбира как и защо трябва да се подпомага българската култура, а търси дивиденти спрямо бързата финансова възръщаемост. Проблем остават и еднаквите параметри, с които ще се отпускат средствата от Министерството на културата - по равно за филми и сериали независимо от различните им бюджети, нает екип, разпространение.

"Определени продуценти и кинодейци през последните години редовно печелят проектите за филми. Ако законът не се промени, пари за български филми няма да се увеличат, българските продуценти няма да получат финансови стимули, а инвестициите от чужди продукции ще продължат да намаляват", подчертава Биков.

Той смята, че отвореното писмо на дейците създава хаос, който ще попречи на финансирането на български филми и сериали, и критикува гилдията, че със спекулации изместват фокуса към по-маловажни теми.

Според вносителите на промените важното е, че ще има повече български филми и инвестиции със сигурна възвръщаемост към българската икономика, а чуждестраннните продуценти ще ни предпочитат и ще се създават работни места.

За Овчаров наложените промени ще действат като цензура, която не създава най-доброто кино. От една страна, екипът ще трябва да се съобразява с пазарния интерес, а от друга страна - с критериите на 12-членната комисия, която ще разглежда под лупа проектите им - дали са достатъчно исторически и традиционно, за да получи пари от държавата.

Според режисьора първото условие за създаване на каквото и да е творчество е свободата за твореца. Независимо в коя сфера на изкуството работи, всеки творец трябва да се чувства напълно свободен да изрази себе си, а с критериите за интерес от публиката и комисията на ресорното министерство това трудно ще се случи.

"Кой разбира повече от кино? Тези, които са посветили живота си на филмите или тези, които не са стъпвали на снимачната площадка", пита Овчаров относно отхвърлените предложения.

В заключение, реформата, която кино индустрията в България чака близо две десетилетия, вместо да сплоти гилдията с властта създаде нови раздори, а резултатът от кавгите ще е за сметка на българските данъкоплатци.

Един от греховете на българското кино е, че не успява или успява само частично да стигне до българския зрител, а Министерството на културата, въпреки развързаната кесия, остава съмненията, че родното филмопроизводство ще стигне нивото на европейското, азиатското или американското кино.

Пари отново се харчат, отново има доволни и недоволни, но въпросът е този път да има и резултати, за да не се питаме отново: "Хубав ли е филмът или е съветски?"

Най-четените